едва ли помните този пост, но аз да ви припомня
ТУК
та сагата виваком продължава така

напоследък ме е треснала една криза, ама не тая на средната възраст, а оная икономическата, която не ти дава въздух да мислиш за полет, за пролет и прочее хормонални отпечатъци.
и аз, като една предприемчива личност не съм се тръшнала да ...

В крайният квартал
времето винаги е спряло.
Тук никой не бърза

Та всъщност прецъфтяха теменугите.
Да ме прощаваш,
но не съм добре.

вероятно ако някога напиша роман, това ще е заглавието.
искаш парче от мен?
може да ти го дам, ако ми е останало. и не, не съм Бритни. всъщност за нея има надежда. млада е. има време, за да спре.

все едно си длъжен, да правиш виртуален стрийп
а когато ти се прииска
могат да ти лепнат етикети

тъгувам.
тъгувам дълбоко и безпощадно, с онази мълчалива тъга, която може да се стича по душата ти безобразно и лепкаво, до степен да те задуши.
тъгувам невидимо.

пролет е.
имаме слънце, птички, очакваме щъркелите, дивите лебеди, смяната на часовото време, смяната на Гоце   и Годо.
междувременно едни ни тресе пролетната умора или някой гаден вирус като за последно, а други  започват да ни тресат хор...

кризата все по здраво затяга хватката си около шиите ни, и всеки ден се оказва поредният, за оцеляване.
чудя се, как можеш да оцениш живота и да заявиш, че е прекрасен, какъвто всъщност е , ако трябва всеки ден да се бориш, за да оцелееш ...

Раздел: мозъчни донори, ирония, самоирония и сарказъм  и още нещо .
да не се чете от хора със слаби нерви, слаби сърца и липса на чувство за хумор.
бел. авт. всяка прилика с действителни лица е плод на вашето развинтено въобръжение

заучените фрази, ей така подскачат върху мен, като гладните врабчета по снега, толкова измършавели от зимата, че дори не могат да го бележат...
после вихрушката замята опашката си, неелегантно, като кисела стара госпожа фишуто си и ня...