тук трябваше да има пост за хашимотото, тъгата, раздялата , липсата на въздух и още някакви подобни сантименталности, както и съвет, защо не е добре да се привързваме прекалено, но 
хайде майната му 
стига с тия полезности за цапардосване ...

 предай ме хайде. 
искам да е лесно-
с предателите свикнах да живея

 имам здрави челюсти - каза тя.
и аз имам, помислих си.
толко здрави, че да премазват емайла на зъбите ми.

 Обичах я
обичах я защото беше истинска и неподправена. Цинична в искреността си, до грубост и перверзност.
Прекрасна в собствената си кожа.

ще си нарисувам дъжд.
ще му нарисувам обувки за степ и саксофон, 
задължително бомбе

 Не го виждам. Сумракът има очи и може да диша. Вероятно има и ръце и пръсти.  Устни. Стои зад тила ми и усещам дъха му. Топъл е, а кара врата ми да настръхва. Той мълчи. Аз също. Усещам желанието му- начинът, по който неистово се въздър...

 отдавна не се страхувам от тъмното. нито от шумовете в тъмното. нито от ъглите. нито от сенките.
страхувам се единствено от това, че ще забравя.
забравата идва всяка вечер до мен, сяда от лявата ми страна, на крайчеца на леглото, мълчи и ...

ма шушу
Джони
зайко

" Белият свят, както вярващи в приказки го наричат,
дал му е Господ правото да ни люби, но и да мъсти
на трезвите и на онези, които безкрай го обичат."  

 Женствеността ми отива на кино
La femme fatale
Заслепена от clair de femme