Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2010 09:48 - за няколко пясъчни замъка в повече или когато си отидат пеперудите
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1841 Коментари: 5 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
тъгувам.
тъгувам дълбоко и безпощадно, с онази мълчалива тъга, която може да се стича по душата ти безобразно и лепкаво, до степен да те задуши.
тъгувам невидимо.
тъгувам тихо, съвсем тихо и почти недоловимо.
понякога дори под заразителната ми усмивка се надига оная, уморената по тъжному, която казва
видяла съм какво ли не, толкова ми е ясно всичко, че съм уморена.
уморена съм до смърт.

тогава ненадейно откъде, нито пък идейно защо
изскача оная, хлапачката със двете плитки, вързани накриво и ме перва през врата:

уморена си, казваш, а?
да- отговарям й.
това май го наричаха мъдрост.
и защоооо?
не знам, казвам аз, сякаш ми писна.
от разочарования, нали?

хм, тя знае всичко за мен.
аз съм забравила почти всичко за нея.

помниш ли какво ти казах? - пита ме тя риторично
вземай каквото ти се дава, изживявай си миговете и продължавай напред.

в края на пътя, може да се окаже, че си се оказала насред пустощта, но никой няма да може да те упрекне, че си стояла на едно място.

има дни за мълчание, има дни за смях.
има дни за тъга и такива за песен.

но отказвам, да градя вариации на бъдеще в минало време.

щурачката е права, въпреки че е безпощадна.

тъй като сегашното ме устройва, а бъдещето очарова с неизвесността си.
изтупвам още един пясъчен замък от съзнанието си и се усмихвам, тоя път без усилие.

правя път на тъгата, пред вратата, като една любезна домакиня  и отивам да  питам, оная, малката с плитките, дали помни къде е скрила мрежата за лов на пеперуди.







Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Ако целта е била
23.03.2010 11:45
да ме разплачеш-успя!!! Иначе си спомням и оная с плитките, пеперудите и полските цветя за тати. Още усещам и нежните като пеперудени крила пръстчета на синовете си в моята ръка... И още много други неща.Тъгувам, но и си спомням за рая !
Да видим какво казва късметът ми за днес: "Ако се озовете в рая, без съответните качества за това, има опасност там изобщо да не ви допадне" Бърнард Шоу
Прав е старият негодник, но аз съм била там и знам, че ще ми допадне ;-)))
Привет, Еми!!!
цитирай
2. sowhat - привет лили
23.03.2010 11:59
помни
днес може да не изгрее слънце, но това не значи, че слънцето го няма.
днес може Бог, да не те чува, но това не означава, че няма Бог.
днес може да е зима, но това не значи че пролетта не е на път.
така е и с всички останали неща :)))

приветки мриветки
// тва познай коя ти го казва
цитирай
3. tili - Да бе, нещо ретро
23.03.2010 13:00
го подкарах. Всичко си е ОК ;-)))
Коя ли ме мриветства ??? Шест живота да живея пак няма да позная ! ;-)
цитирай
4. sowhat - тая, с пеперудите бе
23.03.2010 13:21
айде симеономо да се стяга )))))))
цитирай
5. daringrain - PreMemorium
23.03.2010 15:33
Тогава ще мирясат и палачите...
Тогава вече ще мога и да си простя
за ужасната търпяна необичаност.
Тогава и ще погреба мечтите си,
но не по-рано, не по-рано!
Тогава може за последно да заплачете...
Тогава и ще си простя евентуално
глупавата вярност и безсмислено доверие.
Тогава ще приема колко ли съм била смешна
относно нечовешки възприеманите откази -
с усмивка на добро момиче.
Тогава можете да сложите черта, да ме забравите,
(цветето във мраморната вазичка ще е излишно)
докато правите любов с поредното си гадже.
Тогава ще е възможно всичкото това.
Но дотогава...
Дотогава ще съм залепено камъче в обувката -
за когото чувствам, за когото трябва.
Дотогава ще съм упоритото,
макар и дръгнесто магаре.
Дотогава все ще дърпам за ръкавчето
и няма да се махна. Няма, няма...
:)

... да подгониш някоя пухкава кокошка, която кротко се разхожда по пътя, за да си навреш носа в перушината й; да се размажеш от удоволствие на питие в компания на приятелки, докато обсъждате по специален начин мъжете; да успееш съвършено безусловно да почувстваш как живееш в дадена своя мечта, независимо колко е абсурдна; да откриеш забравена някъде цигара, когато нямаш нито една; да...
...Предложения от онази, същата. Иначе нея също тъгата я познава. Но познава и другото.
Убий ме, ако знам защо избирам определени стихове, но така, следвам интуиция.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6304724
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031