2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
от една седмица насам.
настръхнала съм и съм подвила рамената си. взех да го усещам тая сутрин, когато почнаха да ме болят.
заела съм защитна поза, а защо е така, по дяволите и аз не знам.
мисля.
гледам да се занимавам с какво ли не, но мислите ми се прескачат и пак идват до теб.
мъка си ми.
хич не беше честно да ме оставиш по тоя начин.
хич не беше честно аз да съм все силната.
преди малко си пернах чашата с кола и си залях всичките документи.
има си хас.
странно ми е.
кола ли ти се пиеше?
мислех да пием кафе с водка довечера и да си запаля пурата за (с)помени.
ще ти налея в твоята чаша и ще ти говоря. наум.
ти не ми отговаряй.
един ден ще ми дадеш всичко отговори накуп...
сега мога да ти кажа само, че се опитвам да си създавам празници, защото, защото , помените станаха вече повече от празниците.
и винаги се намира повод за тъгуване.
няма достатъчно поводи за усмивка обаче.
от една седмица вали сняг като за световно. вчера си помислих, че ако самотата на зимата има име, то е март.
мисля си, колко ефимерно нещо е животът.
за приятелите, за нас, за близките.
помня къщата ни постоянно пълна с хора и се чудя, помнят ли те ?
все едно не си бил.
днес е повод за празнуване.
ала как да ти честитя празник, когато те няма?
какво бих могла да ти подаря, когато не знам от какво имаш нужда , там, в оня , по добрия свят, освен да ти кажа
тате, все едно колко години вече те няма, обичам те и ми липсваш.
снощи ми дадоха един хубав стих, а после открих и този от същият автор.
Борис Христов.
не бих го написала по добре, не бих, но би ми се искало да можех.
ПРЕНАСЯНЕ ГРОБА НА БАЩА МИ
Далечно село - животът малък...
Цял ден да гониш без път калта.
Камък до камък, камък до камък.
И най-накрая моят баща.
После в покоя звънна лопата -
свещта изпълни въздуха с дим.
И в тишината мама заплака:
"Прости ми, боже... Боже, прости...
Прости, защото трабва да знае
как съм живяла дотук -
жена на празни дрехи и стаи,
децата малки, съседът глух.
Домът паянтов. Козата дива.
Лятото сърпа над теб върти -
до обед блъскаш голата нива,
следобед триеш чужди врати.
И да се молиш на пръста гърбав
мляко да пусне наместо кръв.
И да не знаеш зад оня ъгъл
човек ли ходи, или е вълк.
Празната маса сама да пощеш
гладна да свиваш в леглото крак.
И да се луташ с децата нощем
из тъмнината от праг на праг...
Едно сандъче - това ли струва
всичко, което ми обеща -
на твойта чаша да съм съпруга,
а ти на мойте сълзи баща.
Дошли сме днеска с нас да те вземем -
в града сами ще пукнем от жал.
Но кой ли тая вода зелена
наместо вино ти е налял.
А скъсаното ще се закърпи -
синовете са вече добре...
Имаш ли всичко - сапун и кърпа,
гребен и молив, и цигаре?
Имаш часовник - диша стрелката.
Слагам ти още две-три неща..."
И сякаш сламка грабна реката -
тръгна сандъка с моя баща.
Поех си дъх и нищо не казах -
хайде трохите да съберем.
Който е плакал над гроб опразнен,
той моя поплак ще разбере.
Свещта угасва - дими ръката.
Тръгна си мама с празна шейна.
И до небето, и по-нататък
настана болка... и тишина.
© Борис Христов
Светла му памет!
Беше помен за спомен. Голяма Задушница.
Със много, много вътрешни свещи.
Задушница за светъл празник.
Моя си.
По време на пости...
‘О, изглеждате чудесно! И как се усмихвате...’
Но, разбира се! В църква се влиза с прилични одежди.
Не е прието и да се шуми...
Позволени са невидими и грозни слабости,
оставя се на входа само собствената сила.
(Освен надеждата, за нея друг надпис другаде имаше.)
И само Той има единствено право
да види цената на прангите-мълчание.
Съвършено голо
и достатъчно облечено
със счупените от гарота ларингси.
Разбуди и моята мъка, миличка:
"Едно сандъче - това ли струва
всичко, което ми обеща -
на твойта чаша да съм съпруга,
а ти на мойте сълзи баща."
Непоносимо е понякога. Залъгването дава временни резултати...
Отливам за любимите ни покойници!!!!
Усмивката красива да не слиза от лицето ти
той усеща твоята аура, Соу!
Нашите близки в отвъдното ни помагат и напътсват!
С обич!
14.03.2010 00:11
тихо
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано