Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
12.03.2010 09:06 -
цената на баланса
днешният ми пост, ще е малко по -необичайно обичаен.
преди да кажа, онова, което искам, ще ви предложа първо да видите клипчето- ще отнеме около 7 минути от живота ви, времето , което е необходимо на един пушач, да изпуши една цигара.
непушачите не знам за какво биха употребили тия 7 минути, но после вие ще ми кажете, какво ви даде клипчето
и така, животът е равнина във въздуха, която балансираме.
със съмишленици, приятели и близки.
хората, които не ни позволяват да паднем от плоскостта, които крепят равновесието ни, по начина, по който ни е нужен.
спомям си за един стих, на неизвестен автор, помня го от 25 години вече, макар че своите не помня :
режисьорът Живот има винаги право
всичко става така, както той нареди
ти отиваш надясно, аз отивам наляво
режисьорът Живот по око ни следи
до моментът , в който открием своето тайно ковчеже.
няма значение какво има в ковчежето - дали натрупана мъдрост, пари, успех, кариера, любов,миналото ни или злините на Пандора
важното е че тежестта му е осезаема и ние го осъзнаваме.
и в един момент се оказва, че хората , с които се осъществявали баланса си, са ни ненужни.
и ги изхвърляме като ненужен баласт.
докато накрая останем сами , във въздуха и единственият ни противовес е някакъв сандък.
с нещо си там.
което се е оказало по ценно от хората.
само че този баланс се дължи на неподвижността.
оттук нататък всяко невинно движение, ще ни изхвърли зад борда.
безапелационно и безвъзвратно.
а сега се запитайте, кое е най важното и си отговорете за цената на баланса.
а аз ще завърша с още един куплет от стиха:
забрави за това, че играеш на сцена,
че те няма в един или друг епизод;
и душата твоя ще е спасена
щом така е решил, режисьора Живот.
надявам се, че не съм ви извадила от баланс, но ако все пак съм успяла, ето ви мъничко Сара Таварeс, за да ви го възвърне :)
преди да кажа, онова, което искам, ще ви предложа първо да видите клипчето- ще отнеме около 7 минути от живота ви, времето , което е необходимо на един пушач, да изпуши една цигара.
непушачите не знам за какво биха употребили тия 7 минути, но после вие ще ми кажете, какво ви даде клипчето
и така, животът е равнина във въздуха, която балансираме.
със съмишленици, приятели и близки.
хората, които не ни позволяват да паднем от плоскостта, които крепят равновесието ни, по начина, по който ни е нужен.
спомям си за един стих, на неизвестен автор, помня го от 25 години вече, макар че своите не помня :
режисьорът Живот има винаги право
всичко става така, както той нареди
ти отиваш надясно, аз отивам наляво
режисьорът Живот по око ни следи
до моментът , в който открием своето тайно ковчеже.
няма значение какво има в ковчежето - дали натрупана мъдрост, пари, успех, кариера, любов,миналото ни или злините на Пандора
важното е че тежестта му е осезаема и ние го осъзнаваме.
и в един момент се оказва, че хората , с които се осъществявали баланса си, са ни ненужни.
и ги изхвърляме като ненужен баласт.
докато накрая останем сами , във въздуха и единственият ни противовес е някакъв сандък.
с нещо си там.
което се е оказало по ценно от хората.
само че този баланс се дължи на неподвижността.
оттук нататък всяко невинно движение, ще ни изхвърли зад борда.
безапелационно и безвъзвратно.
а сега се запитайте, кое е най важното и си отговорете за цената на баланса.
а аз ще завърша с още един куплет от стиха:
забрави за това, че играеш на сцена,
че те няма в един или друг епизод;
и душата твоя ще е спасена
щом така е решил, режисьора Живот.
надявам се, че не съм ви извадила от баланс, но ако все пак съм успяла, ето ви мъничко Сара Таварeс, за да ви го възвърне :)
Не съм от най-балансираните, понякога емоцията надделява над здравия разум, но не мога да кажа, че не съм сменяла "балансьорите" в живота си. Старая се с малкото хора около мен да балансирам живота си, но с усещането, че никого не искам да изритам от платформата. Но напълно балансирана житейска система няма :)))
цитирайАко призная колко съм очарована от темата и поднасянето й, ще ли бъда разконспирирана като лицемерно влечуго?
:)
Искам да ти оставя един стих като коментар. Не от претенциозност, но няма друго място, където да съм минимализирана като обем и максимално синтезирана. Рових дълго кой да бъде точно и не съм убедена дали изборът ми е перфектен, но колкото...
Нека е за теб. Лично и персонално.
Пазарен ден е, кукло(води) на конци...
Каква прочувствена ирония е, Боже!
Знам, всяко дърпане издърпва
(Познавам се до костния си мозък!)
предвидимата в дълбокото ни тръпка...
И искаме, каквото искаме. Да, точно знаем!
И знаем, че го искаме! И във реакция
отвътре сме брутално-круто-лудо-крайни,
ако сеченията ни разминат граници...
И после... Ах, колко сме премъдри на теория!
Наивници... Наивници превзети!
Добре ли топли маската-неприкоснофобия?
И скритата ми (ужким) ярост шепне:
Какъв би бил отвътре смисъла
след прерязаната, водеща ни брънка,
когато грозно-празно-изтърбушена
лежи оцъклена свободната ни същност...
цитирай:)
Искам да ти оставя един стих като коментар. Не от претенциозност, но няма друго място, където да съм минимализирана като обем и максимално синтезирана. Рових дълго кой да бъде точно и не съм убедена дали изборът ми е перфектен, но колкото...
Нека е за теб. Лично и персонално.
Пазарен ден е, кукло(води) на конци...
Каква прочувствена ирония е, Боже!
Знам, всяко дърпане издърпва
(Познавам се до костния си мозък!)
предвидимата в дълбокото ни тръпка...
И искаме, каквото искаме. Да, точно знаем!
И знаем, че го искаме! И във реакция
отвътре сме брутално-круто-лудо-крайни,
ако сеченията ни разминат граници...
И после... Ах, колко сме премъдри на теория!
Наивници... Наивници превзети!
Добре ли топли маската-неприкоснофобия?
И скритата ми (ужким) ярост шепне:
Какъв би бил отвътре смисъла
след прерязаната, водеща ни брънка,
когато грозно-празно-изтърбушена
лежи оцъклена свободната ни същност...
Здравей Соу! Човек има нужда от социалните контакти!
А още повече от приятели, съмишленици и близки хора, които обича и които ни обичат.
Това са хора искрени, почтени, верни, в радости и болка...
Тях никой нормален човек не би" изхвърлил зад борда"! Трябва да си луд , за да ги прогониш! Или много меркантилен! Но тогава ще загубиш приятелите си!
За мен по- важното е друго..Човек първо трябва да намери балансът в себе си, за да не виси във въздухът! Много е трудно, иска са обективна самопреценка и честност. И тогава няма да има проблем да се балансира с другите.И тогава взаимно ще се допълва с останалите и ще заеми своето заслужено място в живота.Знаеш ли , какво ни пречи на нас хората? Реалните възприятия и преценки..Загубихме ги някъде по пътя на "самоусъвършенстването ни"..
Вечно искаме, вечно недоволни, вечно взискателни към хората и грешките им.
Не е лошо първо да опознаем себе си и тогава да търсим вина и отговорност към останалите хора!
Доверието, лоялността, толерантността създават балансът, толкова нужен на всеки от нас.Целувки и прегръдки:))))
цитирайА още повече от приятели, съмишленици и близки хора, които обича и които ни обичат.
Това са хора искрени, почтени, верни, в радости и болка...
Тях никой нормален човек не би" изхвърлил зад борда"! Трябва да си луд , за да ги прогониш! Или много меркантилен! Но тогава ще загубиш приятелите си!
За мен по- важното е друго..Човек първо трябва да намери балансът в себе си, за да не виси във въздухът! Много е трудно, иска са обективна самопреценка и честност. И тогава няма да има проблем да се балансира с другите.И тогава взаимно ще се допълва с останалите и ще заеми своето заслужено място в живота.Знаеш ли , какво ни пречи на нас хората? Реалните възприятия и преценки..Загубихме ги някъде по пътя на "самоусъвършенстването ни"..
Вечно искаме, вечно недоволни, вечно взискателни към хората и грешките им.
Не е лошо първо да опознаем себе си и тогава да търсим вина и отговорност към останалите хора!
Доверието, лоялността, толерантността създават балансът, толкова нужен на всеки от нас.Целувки и прегръдки:))))
естествено социалните контакти, все пак не живеем на остров, или като отшелници.приятелите, близките , семейството
и все пак нека се обърнем и погледнем зад борда.
малко по искрено.
вътре в себе си
изхвърляли сме баласт.
вървейки по пътя си , заменяли сме ценностните системи и затова този филм, не е просто поредният анимационен, а нещо много по ценно - огледалото, в което да се видим.
поне за малко.
и да се замислим, ако утре се окаже, че края на пътя е близо, то самотни пътници ли сме останали?
:)
цитирайи все пак нека се обърнем и погледнем зад борда.
малко по искрено.
вътре в себе си
изхвърляли сме баласт.
вървейки по пътя си , заменяли сме ценностните системи и затова този филм, не е просто поредният анимационен, а нещо много по ценно - огледалото, в което да се видим.
поне за малко.
и да се замислим, ако утре се окаже, че края на пътя е близо, то самотни пътници ли сме останали?
:)
брутално добър отговор, дори не желая да коментирам повече :)
цитирайсъгласна съм с теб.
поздрави! :)
цитирайпоздрави! :)
намериш баланса..не правим ли това цял живот-опитваме се да го постигнем и,когато, уж за секунда рещим,че сме балансирани нещо или някой ни изважда от равновесие. Защо? Защото не е лесно да изравним везните с приоритети, ценности, надежди, реалности, случвания, търсения...Обикновено се люшкаме от крайност в крайност
цитирайНяма самота, Соу, когато си намерил приятели и съмишленици.Продължаваш с тях!
Самотата е за хора, които не се обичат:))))))))))))))))
Много обичам да идвам при теб! Хубав ден!
цитирайСамотата е за хора, които не се обичат:))))))))))))))))
Много обичам да идвам при теб! Хубав ден!
benra написа:
намериш баланса..не правим ли това цял живот-опитваме се да го постигнем и,когато, уж за секунда рещим,че сме балансирани нещо или някой ни изважда от равновесие. Защо? Защото не е лесно да изравним везните с приоритети, ценности, надежди, реалности, случвания, търсения...Обикновено се люшкаме от крайност в крайност
това е то, живот
miaa написа:
Няма самота, Соу, когато си намерил приятели и съмишленици.Продължаваш с тях!
Самотата е за хора, които не се обичат:))))))))))))))))
Много обичам да идвам при теб! Хубав ден!
Самотата е за хора, които не се обичат:))))))))))))))))
Много обичам да идвам при теб! Хубав ден!
самотата не е само оная с празното и чудовищно лице.
има самота, която е избрана и дори красива.
даже сега си дадох сметка, че за да има човек пълен баланс, е нужно от време на време и да остава сам.
винаги си добре дошла :)
Няма какво да се добави. Благодарности!
цитирайmilenich написа:
Няма какво да се добави. Благодарности!
най малкото заради обратната връзка :)
като се балансирах отново, да си кажа: Цял живот търсим отговори на "кой си", "защо си", "къде отиваш" и редицата производни на тях. Не винаги стигаме сами до отговорите и не трябва да забравяме с кой сме балансирали през това време, защото иначе...рискуваме да изиграем ролята на последното човече...
Благодаря ти, sow....за това, че си там
цитирайБлагодаря ти, sow....за това, че си там
балансирам по някакъв си свой начин
нещо качвам на борда, някого изхвърлям от него
всеки ден е пътешествие
пейзажите се сменят, присъствията също
и все пак не е зле , да не забравяме
че както и да жонглираме и балансираме върху собствените си плоскости
някъде сме капитани, а някъде сме просто баласт.
цитирайнещо качвам на борда, някого изхвърлям от него
всеки ден е пътешествие
пейзажите се сменят, присъствията също
и все пак не е зле , да не забравяме
че както и да жонглираме и балансираме върху собствените си плоскости
някъде сме капитани, а някъде сме просто баласт.
През лятото на '94 докато нашите громяха световни сили по футболните терени на САЩ, и поради тази причина по морето нямаше още тълпи курортисти, та спокойно си зяпах разни музикални видеокасети по сергиите на Созопол. В една от тях открих сред другите клипове на Алфавил и този. Оттогава все говоря на моите интелигентни приятели и познати, че Алфавил имат един велик клип. Този с баланса.
Дидактиката също не е баланс, мила Соу. Защото е част от тактиката на избутване. Само това исках да допълня, докато си припомнях великото лято на '94-та.
http://www.youtube.com/watch?v=QY_d8Tfhgc8
цитирайДидактиката също не е баланс, мила Соу. Защото е част от тактиката на избутване. Само това исках да допълня, докато си припомнях великото лято на '94-та.
http://www.youtube.com/watch?v=QY_d8Tfhgc8
всеки според възможностите.
кой дидактика, кой друга тактика. :)
каквото можем. и колкото можем.
а понякога думите могат да не са просто думи, а хляб по водите.
зависи дали си тоя на брега и цъка с език и вика - тц тц , каква разсипия или си жаба на дъното.
та така.
аз пък 94 я помня с нещо друго. казва се слънчев удар. дали беше велико?
тогава, може би.
днес ако ме питаш, и по велики лета съм имала
))))
цитирайкой дидактика, кой друга тактика. :)
каквото можем. и колкото можем.
а понякога думите могат да не са просто думи, а хляб по водите.
зависи дали си тоя на брега и цъка с език и вика - тц тц , каква разсипия или си жаба на дъното.
та така.
аз пък 94 я помня с нещо друго. казва се слънчев удар. дали беше велико?
тогава, може би.
днес ако ме питаш, и по велики лета съм имала
))))
Доста се бях спекъл аз това '94-то лято, та докарах бая народ до слънчев удар. Ама на, не мога да си контролирам активността и изригвам непредсказуемо. След туй и да се извинявам кел файда. Кво да направиш - природа. Добре че жабите от реката не искат и те да им се извинявам. Квакат си доволно, ама като ги стопля. Само тогаз.
:-)
http://www.youtube.com/watch?v=mPjIC0TRstY
цитирай:-)
http://www.youtube.com/watch?v=mPjIC0TRstY
18.
elpidaa -
може би сме нарушили баланса още ...
12.03.2010 18:38
12.03.2010 18:38
може би сме нарушили баланса още когато сме се превърнали в човеци?!
за кратко принципа на тримата мускетари (един за всички, всички за един) работи, за кратко обаче до определен момент, до определена цел, след това може да остане само формулата, може да остане и нещо повече чувството за дълг, а защо не и любов, но зависи (другите) до каква степен са нагазили водите ти.
какво обаче става при абсолютен покой = на нула...дали ще ти е спокойно ;)
ех, статиката ми беше от любимите предмети :) но и тя си има 3 положения: устойчиво, неусточиво и без(раз)лично, вероятно баланса е там някъде по средата, една малка точка в 3Д пространството или поредната илюзия.
цитирайза кратко принципа на тримата мускетари (един за всички, всички за един) работи, за кратко обаче до определен момент, до определена цел, след това може да остане само формулата, може да остане и нещо повече чувството за дълг, а защо не и любов, но зависи (другите) до каква степен са нагазили водите ти.
какво обаче става при абсолютен покой = на нула...дали ще ти е спокойно ;)
ех, статиката ми беше от любимите предмети :) но и тя си има 3 положения: устойчиво, неусточиво и без(раз)лично, вероятно баланса е там някъде по средата, една малка точка в 3Д пространството или поредната илюзия.
19.
amenda -
Супер си го написала,
12.03.2010 23:36
12.03.2010 23:36
страшно ми хареса, поздравления :-))
цитирайТази златна среда... май често пъти се намира трудно... и двете не са добри, но май изхвърлените все пак са в по-завидна позиция... А голи идваме и нищо не отнасяме. Поздрави и - повече баланс :)
цитирайблагодаря ти, sowhat, че ми го показа. Всъщност очаквах накрая да се окаже, че плоскостта е на половин бой височина, не знам защо. Това е моето чувство за хумор, понякога разпознаваем като черен. Всеки от нас има лично чувство за баланс, което може да бъде разбрано само с такъв поглед отстрани. Интерсно е какво всеки вижда в сандъка, защото е очевидно също, че там няма нищо. Виждаш колко се размислих от твоя материал, а забравих да ти кажа : прекрасен е! :)
цитирайSowhat, филма е невероятен, благодаря ти че го сподели!!! Имаш невероятната дарба да материализираш в думи това как се чувствам понякога (а аз самата не мога да го опиша)!!! Благодаря ти!!!!!Сега за баланса, когато останем на равнината с нещото, което ни е помогнало да изхвърлим доста хора от живота си се чувстваме най самотни! Дали си е заслужавало обаче?
цитирайУСЕЩАМ ТЕ!!!
цитирайКъм daringrain - по подходящ стих не познавам!!!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано