Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2010 09:01 - писмо до поискване
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4102 Коментари: 10 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
скапано ми е .
от една седмица насам.
настръхнала съм и съм подвила рамената си. взех да го усещам тая сутрин, когато почнаха да ме болят.
заела съм защитна поза, а защо е така, по дяволите и аз не знам.
мисля.
гледам да се занимавам с какво ли не, но мислите ми се прескачат и пак идват до теб.
мъка си ми.
хич не беше честно да ме оставиш по тоя начин.
хич не беше честно аз да съм все силната.
преди малко си пернах чашата с кола и си залях всичките документи.
има си хас.
странно ми е.
кола ли ти се пиеше?
мислех да пием кафе с водка довечера и да си запаля пурата за (с)помени.
ще ти налея в твоята чаша и ще ти говоря. наум.
ти не ми отговаряй.
един ден ще ми дадеш всичко отговори накуп...
сега мога да ти кажа само, че се опитвам да си създавам празници, защото, защото , помените станаха вече повече от празниците.
и винаги се намира повод за тъгуване.
няма достатъчно поводи за усмивка обаче.
от една седмица вали сняг като за световно. вчера си помислих, че ако самотата на зимата има име, то е март.
мисля си, колко ефимерно нещо е животът.
за приятелите, за нас, за близките.
помня къщата ни постоянно пълна с хора и се чудя, помнят ли те ?
все едно не си бил.
днес е повод за празнуване.
ала как да ти честитя празник, когато те няма?
какво бих могла да ти подаря, когато не знам от какво имаш нужда , там, в оня , по добрия свят, освен да ти кажа

тате, все едно колко години вече те няма, обичам те и ми липсваш.

снощи ми дадоха един хубав стих, а после открих и този от същият автор.
Борис Христов.
не бих го написала по добре, не бих, но би ми се искало да можех.

ПРЕНАСЯНЕ ГРОБА НА БАЩА МИ


Далечно село - животът малък...
                        Цял ден да гониш без път калта.
Камък до камък, камък до камък.
                        И най-накрая моят баща.
После в покоя звънна лопата -
                        свещта изпълни въздуха с дим.
И в тишината мама заплака:
                        "Прости ми, боже... Боже, прости...
Прости, защото трабва да знае
                        как съм живяла дотук -
жена на празни дрехи и стаи,
                        децата малки, съседът глух.
Домът паянтов. Козата дива.
                        Лятото сърпа над теб върти -
до обед блъскаш голата нива,
                        следобед триеш чужди врати.
И да се молиш на пръста гърбав
                        мляко да пусне наместо кръв.
И да не знаеш зад оня ъгъл
                        човек ли ходи, или е вълк.
Празната маса сама да пощеш
                        гладна да свиваш в леглото крак.
И да се луташ с децата нощем
                        из тъмнината от праг на праг...
Едно сандъче - това ли струва
                        всичко, което ми обеща -
на твойта чаша да съм съпруга,
                        а ти на мойте сълзи баща.
Дошли сме днеска с нас да те вземем -
                        в града сами ще пукнем от жал.
Но кой ли тая вода зелена
                        наместо вино ти е налял.
А скъсаното ще се закърпи -
                        синовете са вече добре...
Имаш ли всичко - сапун и кърпа,
                        гребен и молив, и цигаре?
Имаш часовник - диша стрелката.
                        Слагам ти още две-три неща..."
И сякаш сламка грабна реката -
                        тръгна сандъка с моя баща.
Поех си дъх и нищо не казах -
                        хайде трохите да съберем.
Който е плакал над гроб опразнен,
                        той моя поплак ще разбере.
Свещта угасва - дими ръката.
                        Тръгна си мама с празна шейна.
И до небето, и по-нататък
                        настана болка... и тишина.

 

 

© Борис Христов




Тагове:   писмо,


Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mmagy - Болка, тишина и без нататък. . . . . ...
13.03.2010 09:13
Болка,тишина и без нататък.....
Светла му памет!
цитирай
2. daringrain - Et diabolus incarnatus est.
13.03.2010 09:26
Отново ще ти "досадя" с един стих, но се разбрахме за причините... Не е писан по такъв повод, но доколкото имам сетива, ще ти лепне като ръкавичка в мартенски студ.

Беше помен за спомен. Голяма Задушница.
Със много, много вътрешни свещи.
Задушница за светъл празник.
Моя си.
По време на пости...

‘О, изглеждате чудесно! И как се усмихвате...’
Но, разбира се! В църква се влиза с прилични одежди.
Не е прието и да се шуми...
Позволени са невидими и грозни слабости,
оставя се на входа само собствената сила.
(Освен надеждата, за нея друг надпис другаде имаше.)

И само Той има единствено право
да види цената на прангите-мълчание.
Съвършено голо
и достатъчно облечено
със счупените от гарота ларингси.
цитирай
3. hope17 - Какво да ти кажа, Ем,
13.03.2010 11:57
на този свят остават само спомени в сърцата ! Макар красиви, топли, все още дишащи...не топлят много, или топлят твърде много, все едно...но ги имаме, в нас са, и е по-добре така, отколкото да сме празни...На него не можеш да кажеш, но можеш на себе си, можеш на глас...и може би той ще те чуе...
цитирай
4. tili - Мила Еми, Бог да го прости!
13.03.2010 12:04
Твоята обич издига душата му нагоре, кудето е мястото на чистите и светлите!!!
Разбуди и моята мъка, миличка:
"Едно сандъче - това ли струва
всичко, което ми обеща -
на твойта чаша да съм съпруга,
а ти на мойте сълзи баща."

Непоносимо е понякога. Залъгването дава временни резултати...
Отливам за любимите ни покойници!!!!
цитирай
5. bambola - ...
13.03.2010 15:40
да попушим...
цитирай
6. miaa - Поклон пред светлата му памет! ...
13.03.2010 18:26
Поклон пред светлата му памет!
Усмивката красива да не слиза от лицето ти
той усеща твоята аура, Соу!
Нашите близки в отвъдното ни помагат и напътсват!
С обич!
цитирай
7. mamas - Една въздишка тежка само...
13.03.2010 22:30
...задавиха се думите ми...
цитирай
8. amenda - Прекрасно е, че можеш да напишеш всичко това
14.03.2010 00:11
и да ни направиш съпричастни, Соуот. Лека му пръст, амин...
цитирай
9. sowhat - благодаря ви
14.03.2010 09:47
благодаря ви
цитирай
10. dressy - прегръщам те,
14.03.2010 16:14
малка моя
тихо
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6302883
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031