2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Не съм спасител нито съм месия - през цялото време съм съвсем обикновен човек, но
колкото и да се опитвам няма да спася света .
Няма да спася дори част от него - защото светът не иска да бъде спасен.
Светът има нужда от дупките и паденията си и от миязмите, от геноцидите и политическите си и футболни пристрастия, но очаква да му посочиш широкия път към щастието и да кажеш - натам натам народе .
Само, че такъв път няма .
Или го има във всеки от нас, но не всеки от нас иска да го открие .
Малцина са хората, които не съм разочаровала.
Малцина са и тези, които не са ме разочаровали.
Рано или късно все стигаме до там,
защото
нашите представи за човека отсреща не се припокриват с реалният му аз - това е обичайната реалност.
Строим кулите си от слонова кост и виждаме само това, което искаме да видим.
Другите малките неща, прищракващи в мозъка ни просто ги игнорираме
като неприятният отблясък от фарове нощем - просто притваряме очи и ги отминаваме ...
Но тези неща просто си ги има .
И не можем да градим другия по образа и подобието на идеала в главата си .
Тогава малко по малко разочарованието ни обзема, първо като камъче от пирамидата ,а после като скалната лавина разяждаща лицето на така прекрасния и съвършен сфинкс.
И когато се събудиш един ден установяваш, че човекът до теб е напълно непознат. Тогава идват на помощ приказките –мъжете са от Марс ,а жените от Венера , какво искат жените , 20 неща ,които не знаем за мъжете , 10 неща ,които мразя у теб… и още един куп клишета , в които обяснението липсва.
Отрицанието, не помага в нито една своя форма . Какъвто и игнор да сложиш, колкото и врати да тръшнеш и да изхвърлиш ключовете, и да изгориш пътищата, реалията е оставила своят отпечатък върху теб.
Няма как да го избегнеш.
“като камък на шия ,като белег от нож, като черна шамия , като стар меден грош…”
Не мога да забравя тези думи, докато разочарованието стяга копринената си примка , върху привидно “гладките “ отношения.
Пълното отдаване, пълното обсебване – такива са нещата, от които един ден чашата прелива и теглиш чертата .
До следващият път.
Макар че, колко по лесно би било да не храниш очаквания . Да не градиш хартиени миражи и пясъчни замъци .
Просто да се изправиш и да погледнеш истина в очите на човека срещу теб – такъв, какъвто е .
Тогава няма да се налага да спасяваме никого. Ако всеки от нас успее да спаси себе си .
От себе си . От илюзиите .
Колкото –толкова .
Колкото-толкова.
-научих, че два пъти не можеш да се изкъпеш в една и съща река
-научих, че една купчина хубави спомени, не правят една минута хубава реалност.
-научих, че човек не бива да иска повече, от колкото може да понесе.
и още куп неща, които всеки рано или късно научава или отива на плаж и се наслаждава на мохитото си :)
знам и това:
...''слиза често на дъното,
свива се тихо от болка
(сама и за малко),
после капризно
(чисто по женски)
се изплъзва от тъмното,
заиграва се с гълъби
(преоблечени ангели)
и отново събира душата си
някъде горе - на върха на иглата.
И така... ''(А.Д.)
А за разочарованието- сещам се за една реплика от филмчето Малнкъм-"Нищо не очаквам и все съм разочарован". То и аз така.:)
А за разочарованието- сещам се за една реплика от филмчето Малнкъм-"Нищо не очаквам и все съм разочарован". То и аз така.:)
че разочарованията идват именно от очакванията.
големите кошници ,обикновено се разхождат с празно дъно :))
знам и това:
...''слиза често на дъното,
свива се тихо от болка
(сама и за малко),
после капризно
(чисто по женски)
се изплъзва от тъмното,
заиграва се с гълъби
(преоблечени ангели)
и отново събира душата си
някъде горе - на върха на иглата.
И така... ''(А.Д.)
ми звучи като добър завършек на всичко , елиана :))
просто ъгъла на наблюдаващият е в различна позиция. както каза флай, във всеки следващ миг вече сме други
не значи непременно на-уча-вам :))
да повторя ли че е въпрос на гледна точка ? :))
Поздрави !
Поздрави !
:))
Замислям се колко точно енергия трябва да изхабиш, за да теглиш чертата. Енергията ни не е неизчерпаема, зачеркването ни коства много голяма част от нея. Винаги ще има хора, които ги е грижа и с всички сили ще се борят за спасение, своето или нечие чуждо.
поздравче!
*
ако всеки спасеше поне себе си, нямаше да има нужда да се спасява някой друг
*)
*
11.08.2009 12:34
"Другите малките неща, прищракващи в мозъка ни просто ги игнорираме
като неприятният отблясък от фарове нощем - просто притваряме очи и ги отминаваме ..."
за малките камъчета дето преобръщат колата или за онези дето се пъхат в обувката и боцкат неприятно ...
дори вече се стахувам премигването да не се превърне в тик :)
просто пътищата са много бен, а каруцата е винаги една
не съм в грешка, не, научих се и пак ще греша...промас,
научих се...да тегля чертата и да не питам, нито себе си, нито другите...
чертата, която дели светът на черен и бял, основното...аз съм това , което съм...ти/другия - също...
черното е мрак.да шариш мрака е просто губене на време.няма добро в злото.мрака поглъща всяка багра.мрака е царство на несподелена болка,безразличие или наситена в тишина...
бялото е светлината.отразява блясъка. полет е. вае пъстроцветие и я възпроизвеждаме, за нас/другите...и винаги има други, трябва...това е различността между мен/нас и Те...
Но
черна е и Нощта...а само в нея от разнищеното се събирам, подслушвайки душата си...
бяла е паметта/ ако го допусна/бяло - загубено по Пътя за никъде...от слънчев и весел, превърнал се в дом на тръни и ситни вейки, вятърност някаква...
Но
тегля чертата и питам...искам ясни и истинни отговори...каквоооооооооооО? нямаш, казваш и не ме гледаш в очите...мъгливо и тясно ми е...и се оглеждам...за вратата...
ех, тиа от ЧчееЗз да земат да изчезнат щото незнам в какво ща ги превърна, цел ден сум без връзка със СветО..ти ми липсваше, Соу...ако това те грее, поне мъничко:)
харесвам "Изповед"в изпълнение на Й.Хр.
а себепознанието не води ли до израстване? и не трябва ли от там да започнем?
не съм в грешка, не, научих се и пак ще греша...промас,
научих се...да тегля чертата и да не питам, нито себе си, нито другите...
чертата, която дели светът на черен и бял, основното...аз съм това , което съм...ти/другия - също...
черното е мрак.да шариш мрака е просто губене на време.няма добро в злото.мрака поглъща всяка багра.мрака е царство на несподелена болка,безразличие или наситена в тишина...
бялото е светлината.отразява блясъка. полет е. вае пъстроцветие и я възпроизвеждаме, за нас/другите...и винаги има други, трябва...това е различността между мен/нас и Те...
Но
черна е и Нощта...а само в нея от разнищеното се събирам, подслушвайки душата си...
бяла е паметта/ ако го допусна/бяло - загубено по Пътя за никъде...от слънчев и весел, превърнал се в дом на тръни и ситни вейки, вятърност някаква...
Но
тегля чертата и питам...искам ясни и истинни отговори...каквоооооооооооО? нямаш, казваш и не ме гледаш в очите...мъгливо и тясно ми е...и се оглеждам...за вратата...
ех, тиа от ЧчееЗз да земат да изчезнат щото незнам в какво ща ги превърна, цел ден сум без връзка със СветО..ти ми липсваше, Соу...ако това те грее, поне мъничко:)
харесвам "Изповед"в изпълнение на Й.Хр.
и ни ми липсваше , и нямам какво да добавя, нито дума , нито буква даже
просто нещата са такива каквито са
и това е
от най истинския.
то май малко останахме тия тили , дето сами се измъкваме за косите
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано