Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2009 09:00 - спаси ме
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2138 Коментари: 25 Гласове:
17



Не съм спасител нито съм месия - през цялото време съм съвсем обикновен човек, но
колкото и да се опитвам няма да спася света .

Няма да спася  дори част от него - защото светът не иска да бъде спасен.

Светът има нужда от дупките и паденията си и от миязмите, от геноцидите и политическите си и футболни  пристрастия, но очаква да му посочиш широкия път към щастието и да кажеш - натам натам народе .

Само, че такъв път няма .
Или го има във всеки от нас, но не всеки от нас иска да го открие .
Малцина са хората, които не съм разочаровала.
Малцина са и тези,  които не са ме разочаровали.

Рано или късно все стигаме до там,
защото
нашите представи за човека отсреща не се припокриват с реалният му аз - това е обичайната реалност.

Строим кулите си от слонова кост и виждаме само това, което искаме да видим.
Другите малките неща, прищракващи в мозъка ни просто ги игнорираме
като неприятният отблясък от фарове нощем - просто притваряме очи и ги отминаваме ...

Но тези неща просто си ги има .

И не можем да градим другия по образа и подобието на идеала в главата си .

Тогава малко по малко разочарованието ни обзема, първо като камъче от пирамидата ,а после като скалната лавина разяждаща лицето на така прекрасния и съвършен сфинкс.

И когато се събудиш един ден установяваш, че човекът до теб е напълно непознат. Тогава идват на помощ приказките –мъжете са от Марс ,а жените от Венера , какво искат жените , 20 неща ,които не знаем за мъжете , 10 неща ,които мразя у теб… и още един куп клишета , в които обяснението липсва.

Отрицанието, не помага в нито една своя форма . Какъвто и игнор да сложиш, колкото и врати да тръшнеш и да изхвърлиш ключовете,  и да изгориш пътищата, реалията е оставила своят отпечатък върху теб.

Няма как да го избегнеш.

“като камък на шия ,като белег от нож, като черна шамия , като стар меден грош…”

Не мога да забравя тези думи, докато разочарованието стяга копринената си примка , върху  привидно “гладките “ отношения.

Пълното отдаване, пълното обсебване – такива са нещата, от които един ден чашата прелива и теглиш чертата .

До следващият път.

Макар че, колко по лесно би било да не храниш очаквания . Да не градиш хартиени  миражи и пясъчни замъци .

Просто да се изправиш и да погледнеш истина в очите на човека срещу теб – такъв, какъвто е .
Тогава няма да се налага да спасяваме никого.  Ако всеки от нас успее да спаси себе си .

От себе си . От илюзиите .
Колкото –толкова .



 




Гласувай:
17
0



1. flyco - ...
11.08.2009 09:19
Каквито сме, такива сме, но това важи само във всеки конкретен миг, в следващия вече не сме същите. Така че това, което е предизвикало разочарованието може вече да е мъртво, какво да правим със спомена за него е наш избор. Можем да го запазим и да се нараняваме, можем да го изхвърлим и да приемем, че ни смятат за наивни идиоти, а най-често може би той /спомена/ просто си остава там вътре и ни променя в следващите мигове, без дори да го усещаме.
Колкото-толкова.
цитирай
2. sowhat - научих
11.08.2009 09:25
- че миговете не си отиват. ние излизаме от тях за да продължим в следващите - по хубави или по лоши.
-научих, че два пъти не можеш да се изкъпеш в една и съща река
-научих, че една купчина хубави спомени, не правят една минута хубава реалност.
-научих, че човек не бива да иска повече, от колкото може да понесе.
и още куп неща, които всеки рано или късно научава или отива на плаж и се наслаждава на мохитото си :)
цитирай
3. flyco - ...
11.08.2009 09:35
...а на мен не ми харесва думата "научих", предпочитам "уча". Според мен е удоволствие да наваксваме пропуските си по собствено желание.
цитирай
4. injir - ,,До следващия път,,
11.08.2009 09:45
До следващия път? Просто няма следващ път. Едно разочарование - стига.
цитирай
5. eliana - -помня нещо от години,от стар бълг.филм:
11.08.2009 09:45
(перефразирам) зависи на коя страница си отворил душата на човека...,за това-''да се изправиш и да погледнеш..''
знам и това:
...''слиза често на дъното,
свива се тихо от болка
(сама и за малко),
после капризно
(чисто по женски)
се изплъзва от тъмното,
заиграва се с гълъби
(преоблечени ангели)
и отново събира душата си
някъде горе - на върха на иглата.

И така... ''(А.Д.)
цитирай
6. kalinkamarinova - Да...
11.08.2009 10:46
все повече се убеждавам в това, че светът не иска да бъде спасен и все по-често си мисля, че май не си и струва да бъде спасяван.:)
А за разочарованието- сещам се за една реплика от филмчето Малнкъм-"Нищо не очаквам и все съм разочарован". То и аз така.:)
цитирай
7. sowhat - аз пък смятам
11.08.2009 11:04
kalinkamarinova написа:
все повече се убеждавам в това, че светът не иска да бъде спасен и все по-често си мисля, че май не си и струва да бъде спасяван.:)
А за разочарованието- сещам се за една реплика от филмчето Малнкъм-"Нищо не очаквам и все съм разочарован". То и аз така.:)


че разочарованията идват именно от очакванията.
големите кошници ,обикновено се разхождат с празно дъно :))
цитирай
8. sowhat - и така
11.08.2009 11:05
eliana написа:
(перефразирам) зависи на коя страница си отворил душата на човека...,за това-''да се изправиш и да погледнеш..''
знам и това:
...''слиза често на дъното,
свива се тихо от болка
(сама и за малко),
после капризно
(чисто по женски)
се изплъзва от тъмното,
заиграва се с гълъби
(преоблечени ангели)
и отново събира душата си
някъде горе - на върха на иглата.

И така... ''(А.Д.)


ми звучи като добър завършек на всичко , елиана :))
цитирай
9. sowhat - винаги има следващи пъти
11.08.2009 11:06
injir написа:
До следващия път? Просто няма следващ път. Едно разочарование - стига.

просто ъгъла на наблюдаващият е в различна позиция. както каза флай, във всеки следващ миг вече сме други
цитирай
10. sowhat - уча
11.08.2009 11:08
flyco написа:
...а на мен не ми харесва думата "научих", предпочитам "уча". Според мен е удоволствие да наваксваме пропуските си по собствено желание.

не значи непременно на-уча-вам :))
да повторя ли че е въпрос на гледна точка ? :))
цитирай
11. damnation - накара ме да се замисля за някой н...
11.08.2009 11:17
накара ме да се замисля за някой неща... благодаря ти.
Поздрави !
цитирай
12. sowhat - аз ти благодаря
11.08.2009 11:25
damnation написа:
накара ме да се замисля за някой неща... благодаря ти.
Поздрави !

:))
цитирай
13. set - Sow,
11.08.2009 11:31
" Пълното отдаване, пълното обсебване – такива са нещата, от които един ден чашата прелива и теглиш чертата ."
Замислям се колко точно енергия трябва да изхабиш, за да теглиш чертата. Енергията ни не е неизчерпаема, зачеркването ни коства много голяма част от нея. Винаги ще има хора, които ги е грижа и с всички сили ще се борят за спасение, своето или нечие чуждо.
поздравче!
*
цитирай
14. sowhat - сет
11.08.2009 11:35
като се замисля ,за да се стигне до черта, енергията най вероятно е изчерпана ,поне позитивната такава.

ако всеки спасеше поне себе си, нямаше да има нужда да се спасява някой друг

*)
цитирай
15. set - Колко хора осъзнават това...?
11.08.2009 11:44
И колко от тях си правят тази сметчица...:-). Неосъзнали собствените си проблеми, ровят в главите на другите. Мисията е невъзможна, светът не може да бъде спасен! Да спасим себе си.
*
цитирай
16. sowhat - :))
11.08.2009 11:46
правилно !
цитирай
17. allbi - спасение ? едва ли ...
11.08.2009 12:34

"Другите малките неща, прищракващи в мозъка ни просто ги игнорираме
като неприятният отблясък от фарове нощем - просто притваряме очи и ги отминаваме ..."

за малките камъчета дето преобръщат колата или за онези дето се пъхат в обувката и боцкат неприятно ...

дори вече се стахувам премигването да не се превърне в тик :)
цитирай
18. sowhat - и това става понякога
11.08.2009 12:42
кой знае

просто пътищата са много бен, а каруцата е винаги една
цитирай
19. kosara2008 - ех, дойде най-после това електричество...;)
11.08.2009 17:37
мой ред е на коментар никой да не ме прережда;)

не съм в грешка, не, научих се и пак ще греша...промас,

научих се...да тегля чертата и да не питам, нито себе си, нито другите...
чертата, която дели светът на черен и бял, основното...аз съм това , което съм...ти/другия - също...
черното е мрак.да шариш мрака е просто губене на време.няма добро в злото.мрака поглъща всяка багра.мрака е царство на несподелена болка,безразличие или наситена в тишина...
бялото е светлината.отразява блясъка. полет е. вае пъстроцветие и я възпроизвеждаме, за нас/другите...и винаги има други, трябва...това е различността между мен/нас и Те...
Но
черна е и Нощта...а само в нея от разнищеното се събирам, подслушвайки душата си...
бяла е паметта/ ако го допусна/бяло - загубено по Пътя за никъде...от слънчев и весел, превърнал се в дом на тръни и ситни вейки, вятърност някаква...
Но
тегля чертата и питам...искам ясни и истинни отговори...каквоооооооооооО? нямаш, казваш и не ме гледаш в очите...мъгливо и тясно ми е...и се оглеждам...за вратата...

ех, тиа от ЧчееЗз да земат да изчезнат щото незнам в какво ща ги превърна, цел ден сум без връзка със СветО..ти ми липсваше, Соу...ако това те грее, поне мъничко:)

харесвам "Изповед"в изпълнение на Й.Хр.
цитирай
20. tili - Адът, това са другите ли
11.08.2009 22:47
казал Сартр? И от край време все се намират хора, които искат да спасяват другите както дойде - доброволно, насилствено, с измама - все в името на спасението. Кой е казал, че някой има право да спасява света? Ако не си опознал и спасил себе си - какъв спасител си? Не искам никой да ме спасява, ще се изтегля за косите сама. И обичам Косара!!! Такива неща ме спасяват ;-)))
цитирай
21. kosara2008 - :))))- тук съм...
12.08.2009 01:18
и аз та обичам - туй е на бургаски диалект;)...те обичам, означава :)))) и сме същите, каквито и вчера...навярно имаш прекрасни коси...разпилей ги ;- )
цитирай
22. malkiatprintz - Една еретична мисъл: може би светът ...
12.08.2009 10:26
Една еретична мисъл: може би светът си е много хубав и няма нужда от спасяване? Хайверът е пихтиест и смърди, но от него се раждат красиви риби... въпросът е всеки сам да успее да изпозва хайвера, та когато излезе от него да бъде пъстроцветен.... :) Просто си умувам.... ;) А за това, че виждаме само определени черти у другите, няма как и да бъде иначе. То ние сами понякога не се познаваме, камо ли да познаваме някого другиго. Въпрос на късмет е да уцелим човек, чиито негативни черти ни дразнят най-малко и въпрос на мъдрост да се научим да живем с тях без да почерняме хубавите му страни... Не че съм го постигнал, но все се надявам, че не е невъзможно.
цитирай
23. sowhat - това е много красиво принце
12.08.2009 13:07
и подхожда за никнейма ти, но понякога човек просто не може да си затвори очите и да каже - тези миязми не са мои и аз не ги виждам.

а себепознанието не води ли до израстване? и не трябва ли от там да започнем?
цитирай
24. sowhat - мило мъдро момиче
12.08.2009 13:08
kosara2008 написа:
мой ред е на коментар никой да не ме прережда;)

не съм в грешка, не, научих се и пак ще греша...промас,

научих се...да тегля чертата и да не питам, нито себе си, нито другите...
чертата, която дели светът на черен и бял, основното...аз съм това , което съм...ти/другия - също...
черното е мрак.да шариш мрака е просто губене на време.няма добро в злото.мрака поглъща всяка багра.мрака е царство на несподелена болка,безразличие или наситена в тишина...
бялото е светлината.отразява блясъка. полет е. вае пъстроцветие и я възпроизвеждаме, за нас/другите...и винаги има други, трябва...това е различността между мен/нас и Те...
Но
черна е и Нощта...а само в нея от разнищеното се събирам, подслушвайки душата си...
бяла е паметта/ ако го допусна/бяло - загубено по Пътя за никъде...от слънчев и весел, превърнал се в дом на тръни и ситни вейки, вятърност някаква...
Но
тегля чертата и питам...искам ясни и истинни отговори...каквоооооооооооО? нямаш, казваш и не ме гледаш в очите...мъгливо и тясно ми е...и се оглеждам...за вратата...

ех, тиа от ЧчееЗз да земат да изчезнат щото незнам в какво ща ги превърна, цел ден сум без връзка със СветО..ти ми липсваше, Соу...ако това те грее, поне мъничко:)

харесвам "Изповед"в изпълнение на Й.Хр.


и ни ми липсваше , и нямам какво да добавя, нито дума , нито буква даже

просто нещата са такива каквито са
и това е
цитирай
25. sowhat - ето това е позитивизъм
12.08.2009 13:10
tili написа:
казал Сартр? И от край време все се намират хора, които искат да спасяват другите както дойде - доброволно, насилствено, с измама - все в името на спасението. Кой е казал, че някой има право да спасява света? Ако не си опознал и спасил себе си - какъв спасител си? Не искам никой да ме спасява, ще се изтегля за косите сама. И обичам Косара!!! Такива неща ме спасяват ;-)))

от най истинския.
то май малко останахме тия тили , дето сами се измъкваме за косите
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5304451
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63704
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031