дето се казва луд умора няма, включително и идиотската креативност във ф-бук.
забавлявайте се :))
Никой не ме познава по-добре от мен

Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие.
Оскар Уайлд
това е само едно писмо.

той настройва часовниците в подкожията
на деня
чакайки дланите на глада ми

- чета ти блога.
-така ли?
-да.

чакам баща си
да слезе от високото на планината, която помни
( о със сигурност помни)

Когато мъжете проливат сълзи,
Бог, навярно ги гали отгоре:
казва –право е сине, знам че боли,

Сякаш научих уроците си.
Както и да казвам – Здравей! На странниците пресичащи пътя ми.
Да ги приемам, да се привързвам и да ги губя.

Прозрението, че свободата не е външен израз , а вътрешно проявление, ми дойде изненадващо.
Като шамар, който си извъртях сама.
Защото си дадох сметка , че съм всичко друго, но не и свободна.

Вече неусетно бях изградила и вътрешният си кръг, в който бях само аз. И думите.
Странно, но когато спрях да се привързвам, болката не си отиде.
Нито пък празното.

Сигурно тогава си беше отишла и вярата ми.
Някак си бях успяла да се оперирам от нея и да повдигам въпросително вежди или да да пускам крива усмивка.
Май се нарича мнителност.

Имаше у мен вече една неизменна пукнатина, която никога нямаше да запълня с нищо. Добре че още не го разбирах това, тогава.
И за да се справя с нея, трябваше да я изтласкам в периферията на съзнанието си.
Но тя си стоеше.

Не се привързвай!
Първо бяха вещите. Някоя любима кукла, след поредната геройска беля не оцеляваше. Някоя топка падаше в градината на злобен съсед или под зъбите на куче. Някой открадна колелото ми, докато купувах вестника на дядо.
После...