Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2010 10:37 - keep walking 1
Автор: sowhat Категория: Изкуство   
Прочетен: 4487 Коментари: 14 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Не се привързвай!

Първо бяха вещите. Някоя любима кукла, след поредната геройска беля не оцеляваше. Някоя топка падаше в градината на злобен съсед или под зъбите на куче. Някой открадна колелото ми, докато купувах вестника на дядо.

После идваха сълзите. Заедно с безсилието. Падаха като порой и сякаш изплаквах душата си. Тия приказки –поплачи си и ще ти олекне изобщо не важаха за мен.

Нито ми олекваше, нито забравях. Трябваше да се минат дни след дни, които прерастваха в години, а понякога безсилието отново се връщаше и ме връхлиташе във вид на спомен.

По късно бяха хората. Малките предателства на приятелите. Учех се да им прощавам. Загърбвах обидата, за да остана с тях. Не те с мен. аз с тях. Отначало не разбирах защо. Преглъщах огорчението като коричка много сух хляб и се опитвах да преглъщам заседналите в гръкляна ми емоции.

Те се трупаха като купчинка камъни в областта на диафрагмата  и трябваше да се науча да ходя с тежестта им.

Докато един ден се срутиха.

И тогава сама откъснах от себе си най-добрата си приятелка – с тая, с която не можеха да ни разделят ни денем, ни нощем. Нищо особено не беше – поредното дребно предателство от близък, но тогава нещо се счупи завинаги в мен.

Ампутирах я толкова безпощадно от живота си, че след този ден повече никога не поисках да чуя за нея. Мислиш че не страдах ли?

Оооо не. Страдах до степен на физическа болка, но някак си вече бях отрязала пътя назад.

Тогава за първи път изгубих сълзите си.

Лицето ми изсъхна и чертите ми започнаха да се обострят.

Някъде по същото време загуби и детското ми изражение и от огледалото ме поглеждаха едни доста по – сериозни очи.





Тагове:   keep,


Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Не се привързвай...
13.06.2010 11:27
...за да не страдаш после.
Но как е трудно да се подчиниш на разума!
цитирай
2. kosara2008 - огледалото е
13.06.2010 11:29
справедлив съдник и му вярвам...не може някой, безотговорно нехайно да влиза и излиза от съдбата ни, да ни предава и
очите ни,
прозорец към душата ни...
да
му
се
усмихват...внимаваме да не се
првързваме, така
пестим...болката,привикнали да се сбогуваме...
възторгът, само за проверени, през годините вярни и стойностни срещи ...

и какво пък, като се привързах към теб,нека ми е свежоутринно тъжното ти послание..от тебе ми е,разчетено и дало видим образ в

огледалото...ми

здавей, неповторима хубосийо Ем,

пустият му;) блог
с какви готини хора ме среща!!!тенкс,
цитирай
3. palisandar - Финиша не бива да изяжда пътя ...
13.06.2010 12:08
Финиша
не бива да изяжда
пътя
до
скъсването
на лентата.


–––––––––––––––––––––
Привързвай се ! Приятелствата са шпайкове за бягане с препятствия, Соу ! :)

цитирай
4. sowhat - жани, това е
13.06.2010 12:14
само първа част, от една история ))
привързването е част от нея. или непривързването.

всяка история има край.
но никое начало не го осъзнава
цитирай
5. sowhat - прегръщам те косара
13.06.2010 12:15
и блогът, както всичко останало в живота, взема и дава.
зависи какви очаквания имаме.
ако нямаме очаквания, няма какво да ни бъде отнето. трудното е да се научим без тях.

прегръдки
цитирай
6. sowhat - дори не е разум, славе
13.06.2010 12:16
а по скоро натрупаният опит.
)))
цитирай
7. kosara2008 - :)
13.06.2010 12:32
очакването, където, когато, от когото...то е като пълна и празна кошница, затова се чистя от вещите, по-лесно се привежда ред...

на тиферич, но и под сянка/ в никой случай, орехова;)/...това ми е най - любимото местенце, особено като ми е жегаво в душата, но
има
моменти и ситуации в които вихрушката те сполетява,настига изневиделица,
изпълзява...
тежко, отровно, неспасяемо и ,тогава...

мисла да те чакам на сянка, "задъхвам" се:))))...
може и да е от тютюнецът, може и от скритотожегаво,прохладна ти беше прегръдката, тенкс, мило
цитирай
8. sowhat - айде да ни е сенчесто
13.06.2010 13:19
моята сянка е ябълково крушова налюлчена , а ако ни свършат цигарите, ще си свием по една
цитирай
9. krivoshapkova - изживяно
13.06.2010 14:33
"Те се трупаха като купчинка камъни в областта на диафрагмата и трябваше да се науча да ходя с тежестта им.

Докато един ден се срутиха.
....Тогава за първи път изгубих сълзите си."
...
самодостатъчен си си ...спокоен и силен...но сив ...
времето минава...
докато един ден се случва така, че животът те опровергава ...и отново повярваш ...и отново имаш сълзи...
цитирай
10. sowhat - има време за всичко
13.06.2010 14:54
истината се учи по трудни пътища , но винаги е единствена - за всички :)
цитирай
11. bambola - колко познато и точно :)
13.06.2010 15:42


та на края започна да се оценяваш, да знаеш цената си, точната, не тази която ти поставят другите и не онази която премълчаваш и пред себе си и после......после е лесно до момента в които започаш да изграждаш илюзии, да мечтаеш, а реалността е често различна, на това някой му казват време,други мъдрост, а трети просто " живи сме":)

цитирай
12. kosara2008 - :) само гушкава люлчица си нямам...
13.06.2010 16:52
сянката ми цъфналолипова шепти ми уханно за теб...шепти...на твоята сенчица:) предстои след цъфтежа да връзваш червен конец на плода:)

когато
аз
(вече)...ще се роня :)
цитирай
13. flyco - ...
14.06.2010 09:46
Бе тази "кря-кря кря" ... хич не ми харсва, и ръченицата дето се опитва да я тропа!
цитирай
14. milenich - Такава трябва да е всяка истинска ...
14.06.2010 10:13
Такава трявва да е всяка истинска раздяла, струва ми се - ампутация на жива плът. Едно обръщане назад може да ни превърне в стълбове от сол, като жената на Лот. Аз самия не помня кога и къде изгубих детето, което живееше в мен, усещам само празнотата от липсата му.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6302202
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031