Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2010 08:54 - keep walking 4
Автор: sowhat Категория: Изкуство   
Прочетен: 1439 Коментари: 2 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Вече неусетно бях изградила и вътрешният си кръг, в който бях само аз. И думите.

Странно, но когато спрях да се привързвам, болката не си отиде.

Нито пък празното.

Пукнатините.

Дупките.

Е, вече имах думите си.

Изглеждаха добър материал за пълнеж, но не съзнавах, че с колкото повече думи пълня пукнатините, толкова повече  се увеличавеше необходимостта ми от тях.

Бях се привързала към думите .

Мислех че са лекарство.

Само че не разбирах едно, че сами по себе си, няма как да са лекарството. Те бяха пътя към него.

Но ми трябваше още време.

Още беше рано да осъзная, че отказът от привързаност, води до самота.

Дупки.

Понякога имаше смелчаци, които заставаха пред стените ми и се опитваха да ги превземат. Къде с атака, кога с изненада.

Но като че ли никой от тях не съзнаваше дълбочината на боеца у мен.

Не бях готова да вярвам.

И пазех онова, което смятах за свое. И правото да го притежавам. Познанието, за мен самата. Емоциите си. Чувствата.  Думите и картините. Изживяванията. Страстта.

Дори и болката.

Беше си моята собствена болка и я познавах толкова добре.

За какъв дявол ми беше чуждата?

Неее, вече много отдавна не плачех.

Толкова добре се бях научила да стискам зъбите, че имаше период от време, в който се събуждах нощ след нощ със счупени  зъби в устата.

Гордеех се със себе си.

С огромният си свят, в който нямаше място за пришълци.

Понякога им го показвах отдалеч и после пак затръшвах вратата.

Те не бяха просто пришълци. А варвари.

Не се привързвай.

И не се привързвах.

А ако някога някоя заблудена емоция се опитваше да се отскубне от каишките, които бях поставила, режех поривите й от корен.

Виж това добре го умеех.

Защото моят изграден свят беше моята крепост. Моят дом и моята сигурност. Моят живот.

Имах вещи. Имах думи. имах своите битки и постижения. Амбиции. След всяко тяхно удолетворяване исках още и още.

Но празнината не се затваряше, дявол я взел!

Сякаш ставаше все по-голяма и по –голяма и усешах грозната й паст непрекъснато в себе си и нямаше нищо и никой, който да я спре , за да не ме погълне.

Отдавах й се.

Кога дърпайки се, кога с опиянение, като на нежелан любовник, на когото е трудно да устоиш.

Хранех я, а тя ме придърваше все по навътре все по в себе си.

Една сутрин се събудих и осъзнах че съм се превърнала в празен съд. Вече нищо не ме запълваше, нищо не ме радваше.

Уж бях аз, но само на уж.

Оооо не, боецът у мен не беше си тръгнал.

Още си беше там, също толкова упорит и безапелационен.

И толкова самотен.

Уморен.

Уморен от живота, от постоянното усилие да си нащрек, да предвиждаш чуждите маневри и ходове, с безпогрешна интуиция усешащ надвисналите беди.

Имаще моменти, в които искаше да бъда изненадана.

От някого от нещо.

От нож в гърба.

 

Само че нямаше как. Усетът за хора и ситуации се беше превърнал в моя втора природа. Подушвах бедите. Доста по добре от благоприятните ситуации.

 



Тагове:   keep,


Гласувай:
30



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evilyosha - пречупено през моето светоусещане
17.06.2010 09:49
точно това усещане

Аз все чаках-
ту в стените от камък...
ту във бури крещящи,
ту спрялa на кръстопът
покрай мен се извиваха бури,
минаваха дни и мастилени нощи
Аз все чаках...
никой път не започнах...
и не криех (?!)сърцето си
може би бях слепец

цитирай
2. darknesd - ...сигурно бойците
19.06.2010 03:12
са винаги уморени и сами...Най-силният (духовно) мъж, който познавам, веднъж пред мен случайно бе свалил маската си, и за няколко минути видях човека у него...Той бе смъртно уморен, изтерзан и толкова самотен въпреки всичките си познанства, че се втрещих, буквално...На въпроса ми какво му е и защо изглежда толкова смазан, ми отговори:
- Момче, аз постоянно съм уморен. Свикнал съм. Просто в момента не виждам смисъл да се преструвам.

Може би воините са винаги такива, Соу...Знам, че настоящото е описание на нещо вече случило се и търпящо развитие, и очаквам да прочета следващото с интерес, но има ред въпроси, които не мога да спра да си задавам...Сигурно ако не открия отговорите им до края на така изстрадалата (предполагам) от теб 'поредица', ще те тормозя с още коментари...

Всичко най-хубаво,
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6305305
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031