смисълът на блогването, най вероятно се крие в споделянето на личната драма.
всеки има своята такава.
смисълът на моята лична драма, не подлежи на блогване.
въпреки раздел лични дневници.
аз все още вярвам, че личният дневник е една тетрадка , в която пишеш с химикал и я криеш под дюшека си.
и тъй като отдавна съм загубила афинитет към писането с химикал, а дюшеците съм ги изхвърлила също толкова отдавна и заменила с матраци, не виждам смисъл да списвам тетрадка, в която всяка страница да започва с

мило дневниче.

пък и се чудя, що трябва да ми е мило някакво си дневниче, на което да разказвам тайните си.

после тайните ми са толкова тайни, че ги знаят неколцина посветени, значи най вероятно се оказва, че нямам и тайни.

в тоя ред на мисли отпада нуждата ми от личен дневник
а щом не ми трябва значи нямам и такова нещо като лична драма.

значи тук ще си пиша каквото си искам и каквото ми се пише.
може пък да изскочи някаква драма от това.
лична.

и в крайна сметка да се окаже, че и аз си имам такава, та да мога да я споделя.
публично.
защото за онова , с мило дневниче , ще трябва да си променя начина на мислене, ще ми трябва химикал, розов тефтер и дюшеци.
а в тая криза, май не ми се правят излишни разходи
:)

аз никога не съм имала такова дневниче
не ми е хрумвало даже
мразя да пиша с химикал - грозно и неграмотно ми се получава...
уф, никва драма
по ме влече сатирата :)))

не те е срам, да нямаш драма )))
поне за един скъсан по 8 мартенски чорапогащник не можа ли да се сетиш бе , Бени и да направиш драма от това :Р

ми не ща бе ...
омръзна ми да драматизирам нещата
вече съм друга, пък :РР

п.п. до следващото скапване ;)
като се скапя ще намина :)))

имаше лексикон и дневник. Тази вълна и мен не ме отмина. Случи се веднъж бившото ми гадже да ми намери дневника и остана много съкрушено, чак на мен ми стана мъчно за него, толкова го разочаровах. От тогава приключих с дневниците, а драмите си ги разнищвам една по една кога сама, кога с приятели. Нали в БГ нямаме достатъчно пари за психолози, но за това пък имаме форуми, блогове :))))

По едно време мярках и вестник "Лична драма" :))) Развяваха си хората драмите, в резултат на което вместо да се получи драма, се получава трагикомедия ;)
Съгласна съм - драмите /или тайните/ ги знаят посветени, а "тук ще си пиша каквото си искам и каквото ми се пише." :)
Поздрави, смутителке на мисли ;)))

мойта лична драма в момента е счетоводството на семейната ни фирма :((((
Надявам се скоро да приключа с тази изнервяща досада...
Прегръдки:)

Ба, драма, който търси драма да си пусне музиката от "Листопад", не му трябва нито сценарий нито актьори.
Соу, остава ли предизвикателството че можеш да направиш скандал от нищо?

и аз мисля, че лечният дневник си е само личен дневник ....
Поздрави!

Ей, в интернет не може да има лични дневници :)

Тази дума дневник ми е малко не на място, обикновено описването на лични драми, става в края на деня, когато, човек пишейки, се опитва да си прави изводи за случилото се през деня...

Абсолютно съм ЗА това исказване! най-малкото заради думата "личен"!
Аз имах дневник, докато не установих, че смисълът е точно никакъв. Не знам защо, в мен се прокрадва мисълта, че целта на дневниците е някой някога да ги прочете. Защото тайното буди любопитство :)

най вероятно е да е автопсихоанализа.
или да се научиш поне да си задаваш въпроси.
с надеждата да откриеш отговорите.
дали ще позволиш чужда помощ или ще се справиш сам - вече е въпрос на лично решение.

я прочети варг1 и пак ела ми кажи, че не може.
освен това, ако се разровиш из блоговете по обстойно и не само тия на първа втора и любими ще установиш колко много лична драма плува из и-нет пространството
:)

но мястото му , както и на личната драма е под дюшека :))

като във всяко семейство , дори без музиката.
мога да го направя, що предизвикваш ли ме ?

тая драма май ни тряска ежедневно и повсеместно.
прегръщам те и дай боже скоро да се отървеш от досадното й обгрижване

твоята съпричастност винаги ме радва :)

всички май сме доморасли психолози )))

йеъ, йессссс ето това Е - ще си пишем каквото си искаме и може да изсссскочи...стига де, Не драма...щя гу римувам сссссссссссссс.../чакай че мисля, а на мен ми се ;)удава труууууудну/ да, с ...изумрудена катарама - и знам ще си "тича" и на моите, и на твоите ,Очи

цун, любимост ти лична

изумрудена )))

привет...

1. макар че днес е модерно "дневника" да не е в тетрадка, с изписани листи с химикал - аз все още си имам една торба с тетрадки-дневник...
но всяка страница не започва с "мило дневниче"...
сигурно защото не съм ученик...
но явно съм старомодна...
предимствата на "дневника" са много...
описвайки мислите си, случките си...
след време подвиваш крак и ги препрочиташ тези листи
/поне аз така правя/
и след време ти се струва хем смешно, хем поучително...
откриваш грешните завои в пътщата на мислите си... и забиваш спирачките като усетиш че поемаш към онези пътища - грешните, изминати преди време...

2. ако не ти се пише по листи и тетрадки... не е задължително да пишеш в разни блогове и да разголваш мислите си пред хиляди чифта очи...
развитието на компщтърните технологии е създало текстови програми като WordPad, Word, Open Office Word и т.н.
можеш всеки ден да си отваряш нов файл...
или да групираш една седмица в един файл...
ама внимавай - да не ти се разболее компа от вируси... и да ти се затрие написаното
/ето ти го предимството на тетрадките/