2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2786 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2010 13:24
Не съм му казвала колко е добър. Минавам заминавам чета го . Понякога протестирам и не го чета. Неприлично е да си толкова добър. Ала той го знае. Всеки ден минават стотина души от там и всеки изсипва дълбокоскътанията си елей върху главата му. От толкова елей сигурно са му поникнали лаврови клонки върху смуглите му коси.
Пък и моето мнение няма значение. Мнението ми е нещо което мога да си държа в джобчето на новата ми безумноскъпа дамска чанта.
Преди няколко години щях да купя храна за две седмици с парите за нея. Сега няма значение. Чантата е за показ. За етикетно посрещане.
Нещата които крия в малките и многобройни джобчета са само за мен.
Вафла , за някой, който е гладен, бонбончета за добро настроение, мокри кърпички за потни ръце, малък еврофонд за и аз съм човек , едно глупаво хайку, което писах преди две години в дъжда, преди юли да започне , визитки които понякога ми трябват и адреса на Лорийн, шантавата четвърт индианка от Омаха, която ме нарече приятелка завинаги. Дори ми прати и писмо и картичка, в които пишеше как й липсвам завинаги и че кръстила котката си на мен.
Мъррррррррррррр.
Нещата, които мисля са подредени точно по същият начин. Някои са сладки малки лакомства, за онези които имат нужда от захар. Някои са достатъчно дезинфектиращи, за да прочистят лепкавостите в собственото ми съзнание. Някои дори са глупости, но поради простата причина, че доказват наличието на сантимент, си ги пазя като индулгенция за човечност.
Имам и такива, които са ми скъпи, точно колкото Лорийн. Те са за хората завинаги. Хората, които които ми оставят малки резки по съзнанието , като ръбчета от вересии. За нещата, за които ще плащам. Не днес, надявам се . Някога.
Имам и мисли визитки. Като тази сега . Ползвам ги рядко и само при нужда .
А и той няма нужда . Нали ви казах. Толкова безсрамно е добър, че още една похвала няма да има никакво значение. Особено моята.
Но се изкушавам понякога. Ей така, все едно съм се спънала и изсипя мислите си и страховете си ( особено онези причудливите и най големите и дори най тайните) пред погледа му , като чантата си . Дори и листчето с адреса на Лорийн.
Може би ще ме види тогава. И кой знае- може дори да ми каже – остани.
–––––––––––––––––––––––––
Франк Хърбърт
„Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“
Поздрави!
:):):)
впити в пясъчните могили
на натрупаното време
дебнат посоката
на натрупаната умора.
А червеят
пълзи
и приближава..
Ще се качиш ли?
:-))
31.08.2010 10:59
16.09.2010 14:27
бих те целунала безсрамно..:)(:
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано