запали още една цигара
над чашата бавно кафе  свий я
в шепата си
не повече от винаги

погледни ме
с подвеждието на аристо-крачен поглед
стъпил в трапчинките на шията и коляното ми
разтегли го бавно и лепкаво
точно до онзи момент

в който  тънките палачинки по кожата ми
се зачервяват
остави боровинковото сладко на миглите да се стече
до върха на сметаново пръстче
трепкащо върху облите ябълки на
раменете ми

оближи секундите мълчаливо тръпнещи
под грапавият език на търпението

и ме завий с дланите си
докато закусваш
горещо