мислех си че с годините ще свикна .

все ми се струваше че съм обръгнала и нищо не е в състояние да учуди .
и все пак изумявам как някои хора са се специализирали в нищонеказването.
дето се вика - луд умора нема .
все по често предпочитам да мълча или да споделя мислите си с приятели ,на чашка кафе или вино,вместо да се уливам в писания .
все по често се връщам в изкуството на мълчанието .
и ако ,божем , доскоро смятах себе си за графоман , вече не мисля така -следейки ежедневните напъни на знайни и незнайни хорица ,за които целта е една - да са в джаза.

именно днес и сега.
повтарят до безумие едни и същи неща ,с тъпа упоритост,перефразират и тъпчат на едно място ,докато в представите си ,са кацнали поне на 7-мия пръстен на Сатурн.
и понеже наскоро бяхме на острова- самотният

тогава казах , че ще пиша, съвсем наясно , че го правя за себе си , а не заради това, кой не ще ме и кой няма да ме прочете. писането е рядко само  за себе си, обикномено се прави за  да се  провокира интереса на другите.

май тайно в сърцето си всички се надяват да ги прочете някой.

или да ни почете .

да ни потупа по рамото и да придаде материално изражение на онова, с което си го докоснал - думите . думите , които умеем най добре .

думите, с които мълчим.

думите , зад които се скриваме като зад удобен параван

- за да не покажем уязвимостта си

- за да скрием колко сме слаби и лоши

- за да не боли

днес ,  поне съм наясно , че ако искам да споделя нещо , ще пиша с тайната надежда, някой някой ден да го открие и да се опита да ме разбере .
или да споделя себе си .
но в никакъв случай ,заради латентна грандомания.
напоследък всичките ми музи са се пръждосали в пролетно есенна  дъждовна ваканция .

до някъде това ме забавлява.
до някъде ми дава вътрешна равновесност.
всъщност не ми пука.
което не ми пречи да си задам въпроса : аджеба знайните и незнайни грандомани дали са чували за психология и за сублимации?
май не .
така че отивам да си мълча ,скрита удобно зад неща като  разни професионални задължения.
там поне знам,че дрънканиците са по същество.
:)

и ако мълчанието можеше да крещи

може би щяхме да се чуваме

п.п. песента съм я пускала, но тя ме изразява найдобре. без думи

+:)

Добър отговор на... знаеш кого :) И още нещо: бъркаш дълбоко. Дано да е само за добро. Никой не обича скалпела. Поздрав и лек ден в намусеното време.

нещо от сорта

да мълча ме напряга
да крещя не помага

тогава го написвам ...

и после ме преценяват хора
дето не умеят дори да четат :)))

Много добре те разбрах, Соу!
Както и сублимацията - аз това се опитвам на доста хора да им го обясня, ама то като в училище не са слушали в часовете...карай!
За останалите - "сублимация" не идва от онова на металите, дето се превръщат в злато, това там са бутафорни шмекерии. Иде реч за друго!
:))))))))

Со!
чудесно изразени мисли!!!!

изненадай ги, Соу.
мълчи- когато искат да говориш.
говори- когато искат да мълчиш...
скапи им нервите:)))))))))))
поздрави!

понеже е прекрасно да изпиташ чувството
за единомислие ...
Поздрави от мен!
;)

с които мълчим-чудесно казано.Както винаги

Ако си постоянно "на върха" опасността да не бъдеш постоянно "себе си" е толкова голяма, колкото по-висок е той.

явно доста народ те е прочел и разбрал правилно.
Да помълчим!

.......... с нина симоне.....

аз май пак не съм в час, може би защото чета само които намирам, че има какво да ми каже, останалите нека си пишат. Не знам дали си графоман, може би всички сме, трудно е да се започне, после сякаш все се опитваме да кажем нещо, и ако поне един разбере халал да му е :) сети ме за поста на пикола или за това което разбрах, има неща които за да се осмислят трябва да се кажат на глас, да се напишат или да се изкрещят, може и да е по-лесно очи в очи със сигурност е по-приятно, но равновесието е там където го намерим.

Иначе, не е зле всички да минем от време на време през кабинета на някои психолог, поне за да ни успокои че още сме на ръба :) лека седмица, сов, я прати на майната им всичко , поне за малко :)

Винаги има какво да кажеш и те чета с удоволствие!
Хубава вечер!:)))

с простотията не се свиква. Трябва човек сам да е такъв, за да я приеме за нещо нормално...

... за да чуем звука на тишината.
Когато сме в унисон със нея.
А когато не сме - да попишем, за да не крещим.

- време да убиваме, време да живеем, време да крещим и такова за мълчание