Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
27.03.2009 09:07 -
част от...
"Виждали ли сте своя снимка, а отзад да има непознат? Кара ви да се замислите колко непознати имат ваши снимки. В колко моменти от чужди животи сме присъствали? Били ли сме част от живота на някого,когато мечтата му се е сбъднала? Или сме били там, когато мечтата му е умряла? Продължили ли сме да се опитваме да влезем в живота на някого, сякаш е било писано, да сме там? Или снимката ни е изненадала?Помислете си, може да сте голяма част от живота на някого, а дори да не знаете това."
One Tree Hill
Една от любимите ми мисли, която и да днес продължавам да ползвам като подпис гласи следното:
"Има три вида хора - част от проблема, част от решението и част от пейзажа"
днес въпросите си са достатъчно. просто на края на ( поста, на часа, на блога, на деня) се запитайте - вие, кои сте?
чувствате ли, че понякога очакванията надминават силите ви и имате ли достатъчно смелост и енергия да раздавате piece of youself.
има три вида хора. колко от нас забелязват тези, от пейзажа?
One Tree Hill
Една от любимите ми мисли, която и да днес продължавам да ползвам като подпис гласи следното:
"Има три вида хора - част от проблема, част от решението и част от пейзажа"
днес въпросите си са достатъчно. просто на края на ( поста, на часа, на блога, на деня) се запитайте - вие, кои сте?
чувствате ли, че понякога очакванията надминават силите ви и имате ли достатъчно смелост и енергия да раздавате piece of youself.
има три вида хора. колко от нас забелязват тези, от пейзажа?
Когато си част от проблема или част от решението няма пейзаж. Когато си пейзаж най-често нямаш представа, че някъде наоколо има проблеми и решения. Всъщност дали човек попада в някоя от трите групи, които си споменала е много относително. Важното е друго, което си казала по-горе "Може да сте голяма част от живота на някого, а дори да не знаете това". За звездите е ясно - те с това чувство живеят, но обикновените хора... всъщност може би точно това ги прави звезди, поне за 15 минути.
Ще забележим ли аутсайдера когато го подминаваме, ще ни забележат ли когато ни подминават. В кой от случаите се дразним повече? Измислено неравенство... или може би недооценено равенство?
"Вие кои сте?" отговорът не е еднозначен.
цитирайЩе забележим ли аутсайдера когато го подминаваме, ще ни забележат ли когато ни подминават. В кой от случаите се дразним повече? Измислено неравенство... или може би недооценено равенство?
"Вие кои сте?" отговорът не е еднозначен.
нееее- това със случайното попадане на хора по нашите снимки не е влизане в живота ни.
поне не за мен- влизане ще има - ако усетиш, че имаш отношение към въпросния индивид.
в този смисъл - лицата от една снимка какво са? Фон. При мен се случва за фон да приемам дори живи, щъкащи около мен хора- просто защото се оказва, че нямам отношение кьм тях.
цитирайпоне не за мен- влизане ще има - ако усетиш, че имаш отношение към въпросния индивид.
в този смисъл - лицата от една снимка какво са? Фон. При мен се случва за фон да приемам дори живи, щъкащи около мен хора- просто защото се оказва, че нямам отношение кьм тях.
еднозначен.
но никой не те кара да отговориш само по един начин.
ако си спомняш вчера Ралф Емерсън , казваше , че днес може да мисля по един начин, а утре по друг.
и друго си мисля, че и в двата случая - и при проблема и при решението, пейзажа има значение.
въпрос на тактика е , кой ще промени пейзажа и как.
чудя се флайко ти колко пъти си забелязал аутсайдерите подминавайки ги.
и не ги ли прави точно това аутсайдери ( част от пейзажа), незабележимостта, фона...
цитирайно никой не те кара да отговориш само по един начин.
ако си спомняш вчера Ралф Емерсън , казваше , че днес може да мисля по един начин, а утре по друг.
и друго си мисля, че и в двата случая - и при проблема и при решението, пейзажа има значение.
въпрос на тактика е , кой ще промени пейзажа и как.
чудя се флайко ти колко пъти си забелязал аутсайдерите подминавайки ги.
и не ги ли прави точно това аутсайдери ( част от пейзажа), незабележимостта, фона...
час от пейзажа са. не се питаме - тия хора там тъгуват ли , смеят ли се , купуват ли си хляб?
а какво ако някой от тези хора не е случайно там, а е именно за да е достатъчно близо до теб?
цитирайа какво ако някой от тези хора не е случайно там, а е именно за да е достатъчно близо до теб?
има една тинеижерска игра,обикновено в заведение, всеки прави снимка на пейзажа от мястото където е, различния поглед върху един и същ пейзаж, на пръв поглед се забавляват,накрая събират снимките в един колаж и се питат кой къде е точно, на мен не би ми минало през главата дори, но това би било начина да не отричаме че не, не сме сами, на всички места през които минаваме или сме минали някой друг вече е бил, е и ще бъде. Колкото и да мислим че сме пъпа на света, всъщност сме само една черна точка или бяла :)
Дали са важни хората от пейзажа? сигурно, по- важни са обаче ония които са част от проблема и решението, а ние сме също част от нечии пейзаж.Всика сутрин си казвам" Днес ще бъде хубав ден, ти го можеш :)"
цитирайДали са важни хората от пейзажа? сигурно, по- важни са обаче ония които са част от проблема и решението, а ние сме също част от нечии пейзаж.Всика сутрин си казвам" Днес ще бъде хубав ден, ти го можеш :)"
аз съм убедена в това. всъщност тая игра е одста интересна и сега ме запали.
идеята ми днес беше , колко пъти сме част от нечия съдба, а дори не го знаем.
колко пъти сме могли с елементарни усилия нечий живот, а дори не сме го забелязали...
цитирайидеята ми днес беше , колко пъти сме част от нечия съдба, а дори не го знаем.
колко пъти сме могли с елементарни усилия нечий живот, а дори не сме го забелязали...
Веднага сетих за един случай.Бяхме с приятелки в един пиано бар.Лудувахме.Забавлявахме се.Следващият път, когато са отишли без мен, китаристът някак неуверено попитал за името ми с блясък в очите.Оказа се, че сме били състуденти, вероятно и в една компания, само че аз не го помня.Такива ми ти работи от пейзажа...
А за очакването... :) очакването си е за сметка на очакващия, казвам аз и ми става горчиво понякога от това.
И кафето ми е горчиво, но пък аз точно такова го обичам.:)
цитирайА за очакването... :) очакването си е за сметка на очакващия, казвам аз и ми става горчиво понякога от това.
И кафето ми е горчиво, но пък аз точно такова го обичам.:)
аз също имам такива спомени, когато след години разбирах , че съм била част от живота на хора, които дори не съм забелязвала...
и ми става тъжно, като се замисля как сме заемали пространството в нечий живот, а за нас ( за мен ) е било просто пейзаж
предпочитам кафето убийствено горчиво. захарта ми идва в повече :)
цитирайи ми става тъжно, като се замисля как сме заемали пространството в нечий живот, а за нас ( за мен ) е било просто пейзаж
предпочитам кафето убийствено горчиво. захарта ми идва в повече :)
Колко пъти ли? Незнам, със сигурност повече от веднъж, със сигурност все по-малко пъти след днес.
Много е удобно някак изказването на РЕ, както и заявленията от рода на "не съжалявам за нищо - тогава така съм решил така съм направил". Звучат ми като оправдания пред собствената гузна съвест. Ами утре така ще ни се случи и на нас както ние сме постъпили днес. Разделителната черта много често е въпрос на късмет или случайност. Затова миналото си е с нас /препратка към една предишна твоя тема/ не само като нещо преживяно, а като ориентир и напомняне, че черта винаги има.
Пейзажа има значение, както си го казала, дали го забелязваме или не, до колко и как, това накланя везните на крайния резултат към посоката на приятната или неприятната изненада. Преценката за това каква е тя си е наша, величината и също.
Въпросът с тактиката за промяна на пейзажа не ми е много ясен. В смисъл, пейзажът си е даденост, той не би следвало да отнеме от усилията ни за постигане на благоприятно решение. Иначе може да се окаже, че в един момент опитвайки се да издухаме пушека от помещението разпалваме пожара вътре все повече.
цитирайМного е удобно някак изказването на РЕ, както и заявленията от рода на "не съжалявам за нищо - тогава така съм решил така съм направил". Звучат ми като оправдания пред собствената гузна съвест. Ами утре така ще ни се случи и на нас както ние сме постъпили днес. Разделителната черта много често е въпрос на късмет или случайност. Затова миналото си е с нас /препратка към една предишна твоя тема/ не само като нещо преживяно, а като ориентир и напомняне, че черта винаги има.
Пейзажа има значение, както си го казала, дали го забелязваме или не, до колко и как, това накланя везните на крайния резултат към посоката на приятната или неприятната изненада. Преценката за това каква е тя си е наша, величината и също.
Въпросът с тактиката за промяна на пейзажа не ми е много ясен. В смисъл, пейзажът си е даденост, той не би следвало да отнеме от усилията ни за постигане на благоприятно решение. Иначе може да се окаже, че в един момент опитвайки се да издухаме пушека от помещението разпалваме пожара вътре все повече.
но после си казвам- нищо не е случайно и... слагам червеното шапО :) Черпя с една отдавна дописвана приказка :))
Да дописваме!...
със две в едно
/мразя захар
във кафето!/
вече ми е
все едно
няма и щурче
в полето,
няма вещици
насън,
появиха се
наяве ... :))))))))
палачинка и за мен
само гледай да
остане!
Битовизмите-
За смет!
бързо изхвърли
боклука..
пролет с вятърен
привет
по стъклото вече чука..
цитирайДа дописваме!...
със две в едно
/мразя захар
във кафето!/
вече ми е
все едно
няма и щурче
в полето,
няма вещици
насън,
появиха се
наяве ... :))))))))
палачинка и за мен
само гледай да
остане!
Битовизмите-
За смет!
бързо изхвърли
боклука..
пролет с вятърен
привет
по стъклото вече чука..
фона за това е фон - защото го забелязваме само при внимателно вглеждане....
цитирайоф топик -ужасно мразя когато коментарите ми се затрият.
флайко страхотно ми допадна тоя път начинът ти на вглеждане. и съм абсолютно съгласна с теб.
сега ще добавя малко политически подтекст , за да изясним това с пейзажа, като част от проблема или час от решението.
в такава ситуация , от аргументите на двете страни зависи, дали хората част от пейзажа, ще станат част от проблема или част от решението.
само си спомни за хилядите млади хора които се държат като част от пейзажа отказвайки да гласуват
цитирайфлайко страхотно ми допадна тоя път начинът ти на вглеждане. и съм абсолютно съгласна с теб.
сега ще добавя малко политически подтекст , за да изясним това с пейзажа, като част от проблема или час от решението.
в такава ситуация , от аргументите на двете страни зависи, дали хората част от пейзажа, ще станат част от проблема или част от решението.
само си спомни за хилядите млади хора които се държат като част от пейзажа отказвайки да гласуват
и вече ще е без значение
за всякакви определения
опитващи да сложат рамки
и всякави клишета жалки
завиращи ни в пет за четри
не са за мене, ах простете
че днес излизам от пейзажа
непретендираща за важност
че мислите ви ми са тесни
в отчаяната поднебесност
че пея, ако ми се плаче
когато падам, просто скачам
че обичайната нормалност
за мен е просто тривиална
и всъщност нищо не е временно
в това объркано съвремие
най вече шапката червена
с която пак съм просто себе си
цитирайза всякакви определения
опитващи да сложат рамки
и всякави клишета жалки
завиращи ни в пет за четри
не са за мене, ах простете
че днес излизам от пейзажа
непретендираща за важност
че мислите ви ми са тесни
в отчаяната поднебесност
че пея, ако ми се плаче
когато падам, просто скачам
че обичайната нормалност
за мен е просто тривиална
и всъщност нищо не е временно
в това объркано съвремие
най вече шапката червена
с която пак съм просто себе си
как би се почувствал като фон само в нечий живот?
цитирайЩе си призная, че за съжаление, в повечето случаи съм бил част от проблема на тези които обичам и ме обичат. Но за щастие говоря в минало време. Надявам се:) Преди години, например, една много добра поетеса и най-важното много сияйна личност, която заразяваше с настроението си, напусна изобщо виртуала, не знам дори какво е станало с нея. Причината да понесе всичко бях аз. Пишехме заедно някои стихове. Аз започвах, тя завършваше и обратното. За да уязвят мен, нападнаха и нея. Защо го поискаха? Нищо различно от това което се знае за мен. Свръхактивната творческа потентност, която дразни съсухрените душици на псевдо-естети и самозванци, които с героични напъни могат и да изцедят нещо, което да прилича но творение и не могат да ми простят, че пиша така сякаш дишам и танцувам. Аз обаче нямам таланта им в плетене на интриги, но пък да спра да пиша ми е невъзможно, поне докато съм жив. Не се знае, след това. Най-вероятно ще продължа, чрез пръстите на тези в които ще вселя демона си. Които ще заразя със своето усещане.
Но тя...Не издържа. Загубиха много хора и присъствието й и стиховете й, не знам дали нечия мекота се е втвърдила от това, че агресията е дала плод.
Това е един пример от живота когато съм бил част от проблема. Да се надявам съм и част от проблема на цялата тази самозвана посредственост, която само с тупане по гърдите, злословене и интриги се надява да се вдигне в очите на слепите.
Част от пейзажа съм, когато съм красив и се чувствам красиво. Като душа, като съзерцание сред планините, когато витая като призрак или сатир из пътеките между горите. Част от пейзажа съм и когато съм в центъра на мегаполиса или изобщо оживен град и колкото повече се чувствам никой, толкова и по-освободен се чувствам, като част от филм, който ми харесва заради шумната динамика и духа на съвременото.
Част от решението съм в онези случаи, когато креатива и волята ми, казват: "да" на живота, когато вдъхновявам, когато излиза новият ми разказ от пръстите или новата книга, след дълго очакване, когато усмихвам, когато любя...
В повечето случаи, надявам се, съм част от последното.
цитирайНо тя...Не издържа. Загубиха много хора и присъствието й и стиховете й, не знам дали нечия мекота се е втвърдила от това, че агресията е дала плод.
Това е един пример от живота когато съм бил част от проблема. Да се надявам съм и част от проблема на цялата тази самозвана посредственост, която само с тупане по гърдите, злословене и интриги се надява да се вдигне в очите на слепите.
Част от пейзажа съм, когато съм красив и се чувствам красиво. Като душа, като съзерцание сред планините, когато витая като призрак или сатир из пътеките между горите. Част от пейзажа съм и когато съм в центъра на мегаполиса или изобщо оживен град и колкото повече се чувствам никой, толкова и по-освободен се чувствам, като част от филм, който ми харесва заради шумната динамика и духа на съвременото.
Част от решението съм в онези случаи, когато креатива и волята ми, казват: "да" на живота, когато вдъхновявам, когато излиза новият ми разказ от пръстите или новата книга, след дълго очакване, когато усмихвам, когато любя...
В повечето случаи, надявам се, съм част от последното.
които не ни познават, че по един или друг начин аз също бях част от пейзажа в тая (тъжна )история.
и не мога и нямам какво да добавя, освен да ти благодаря, че я разказа.
и на мен ми липсва слънчевата и човечност и отвреме на време си задавам въпроси като как е, пише ли , може ли да се усмихва отново...
цитирайи не мога и нямам какво да добавя, освен да ти благодаря, че я разказа.
и на мен ми липсва слънчевата и човечност и отвреме на време си задавам въпроси като как е, пише ли , може ли да се усмихва отново...
дребен, за жалост четвъртият вид почти винаги се вписва в пейзажа.
ти си художник по добре ги разбираш тия неща
цитирайти си художник по добре ги разбираш тия неща
Нищо сбъркано няма в картината
всеки щрих от мига е застинал.И...
след подскока, пред ходове важни,
пред екземи (за някой паважни)
не ми дреме, че Утре ще сбъдна,
Днес е важно света да обърна.
Няма мозъчен донор да стана :)
(в моя свят гоня всяка измама),
не блестя със таланти нескрити,
но блестят от възторг днес очите-
и в пейзаж, и в проблем, и решение,
си оставам със собствено мнение.
цитирайвсеки щрих от мига е застинал.И...
след подскока, пред ходове важни,
пред екземи (за някой паважни)
не ми дреме, че Утре ще сбъдна,
Днес е важно света да обърна.
Няма мозъчен донор да стана :)
(в моя свят гоня всяка измама),
не блестя със таланти нескрити,
но блестят от възторг днес очите-
и в пейзаж, и в проблем, и решение,
си оставам със собствено мнение.
"Има хора, които зависят от други хора.
Има хора, които зависят от ситуации.
Има хора, които създават ситуациите.
И има хора, които зависят само от себе си."
Тук ме има. Поздрави и песни! :)))
цитирайИма хора, които зависят от ситуации.
Има хора, които създават ситуациите.
И има хора, които зависят само от себе си."
Тук ме има. Поздрави и песни! :)))
а примерно 23 и 30 бих превърнала това във тост уондъл дела - да пием, за хората, зависещи от себе си
цитирайза днес приключих с римувания маратон , не ми е кондиционно за рима :) и това е част от проблема
цитирайне ми е приоритет. Приоритет са ми животите на хората, за котито не съм само фон...А, и моят собстван :))))
цитирайот днес вече знаеш. и никога не е късно да се замислиш
цитирайИнтересна насока.
Не искам да приема, че отказващите да гласуват са част от пейзажа. Тази позиция сякаш допада повече на тези, които са доволни от статуквото, аз не съм. В обществото ни са подменени много понятия, едно от тях е именно това - кой в политиката е проблем, кой решение и кой пейзаж. Отказът от гласуване не го одобрявам, но ако това е единствения начин понятията да си дойдат на местата ще го приема.
Сега конкретно, според твоята гледна точка, доколкото я разбирам. Аргументите в политическия дебат могат да повлияят на групи, които не са част от пейзажа. Ако си стигнал до там да ги разбираш, да виждаш от къде произтичат и да ти прави впечатление когато напускат коловоза на причинно-следствената връзка значи не си част от пейзажа. Дано хората, които имат тази способност стават все повече! Що се отнася до пейзажа за него не са важни аргументите, а начина на поднасянето им - емоцията, театъра, зрелището, цирка. Незнам дали римляните са го разбрали първи, но със сигурност са го знаели. Според мен е подло това да се използва, но не мога да го спра. Освен това, какво като аз смятам така, от къде накъде ще съм прав? Нали помниш за учителя дето наливал чай... в реалната бг-атмосфера няма да имаш време да стигнеш до поуката, ще ти откъснат главата може би още докато го наливаш...
цитирайНе искам да приема, че отказващите да гласуват са част от пейзажа. Тази позиция сякаш допада повече на тези, които са доволни от статуквото, аз не съм. В обществото ни са подменени много понятия, едно от тях е именно това - кой в политиката е проблем, кой решение и кой пейзаж. Отказът от гласуване не го одобрявам, но ако това е единствения начин понятията да си дойдат на местата ще го приема.
Сега конкретно, според твоята гледна точка, доколкото я разбирам. Аргументите в политическия дебат могат да повлияят на групи, които не са част от пейзажа. Ако си стигнал до там да ги разбираш, да виждаш от къде произтичат и да ти прави впечатление когато напускат коловоза на причинно-следствената връзка значи не си част от пейзажа. Дано хората, които имат тази способност стават все повече! Що се отнася до пейзажа за него не са важни аргументите, а начина на поднасянето им - емоцията, театъра, зрелището, цирка. Незнам дали римляните са го разбрали първи, но със сигурност са го знаели. Според мен е подло това да се използва, но не мога да го спра. Освен това, какво като аз смятам така, от къде накъде ще съм прав? Нали помниш за учителя дето наливал чай... в реалната бг-атмосфера няма да имаш време да стигнеш до поуката, ще ти откъснат главата може би още докато го наливаш...
флай.
има ли значение ( току що четох вера и факта, колко малко хора днес знаят , къде е лобното място на Ботев) главата ти ?
дали великите българи са се страхували и са мечтали ? сигурно. човешко е .
но са продължили "да наливат чай" със съзнанието, че са част от решението.
не говорех точно за аргументите в политическите дебати. а за това, че ако не ни харесва да стоим като пейзаж в нечия картина, трябва да станем част от решението и промяната е именно в нашите ръце - моите, твоите, на стрина пена от своге ...
цитирайима ли значение ( току що четох вера и факта, колко малко хора днес знаят , къде е лобното място на Ботев) главата ти ?
дали великите българи са се страхували и са мечтали ? сигурно. човешко е .
но са продължили "да наливат чай" със съзнанието, че са част от решението.
не говорех точно за аргументите в политическите дебати. а за това, че ако не ни харесва да стоим като пейзаж в нечия картина, трябва да станем част от решението и промяната е именно в нашите ръце - моите, твоите, на стрина пена от своге ...
Сега се замислих, че понякога "ролите" на хората не са константна величина, в смисъл - гледаш една "снимка" днес и ти е ясно кой е проблема, кой решението, кой - част от пейзажа. Но ако забравиш за снимката... и след време (може дори да е утре), и я разгледаш отново, и изведнъж "откриваш", че този който е бил проблема, днес си сигурен, че е бил решението и т.н. - всички ти се струват с разменени роли!
Кога си прав?! Кой ти поглед върху "снимката" е верния?! А може би всички?!
цитирайКога си прав?! Кой ти поглед върху "снимката" е верния?! А може би всички?!
27.
анонимен -
знам и мога
27.03.2009 11:59
27.03.2009 11:59
обективно погледнато всички сме част от пейзажа, проблемите и техните решения винаги са субективни
всичко зависи от перспективата от това дали си във или над нещата
цитирайвсичко зависи от перспективата от това дали си във или над нещата
това е едно от нещата , които ме провокират да задавам въпроси.
истината е че решенията общо взето са различни за различните хора.
всъщност, достатъчно е само да се замислим. това е по голямата част от решението на проблема.
цитирайистината е че решенията общо взето са различни за различните хора.
всъщност, достатъчно е само да се замислим. това е по голямата част от решението на проблема.
че днес може да ме пропуснеш.
и знаеш ли темата нямаше да е същата, ако липсваше и йезуитски поглед върху нещата.
защото, четейки мнението ти днес, ми се струва че принц Еразъм би казал точно същото :)
цитирайи знаеш ли темата нямаше да е същата, ако липсваше и йезуитски поглед върху нещата.
защото, четейки мнението ти днес, ми се струва че принц Еразъм би казал точно същото :)
Сага се сещам и за една друга част:)
Ще го познаете ли?
"Част от силата, която все зло желае и все добро постига"
Соу, ти не се обаждай откъде е цитата:)
цитирайЩе го познаете ли?
"Част от силата, която все зло желае и все добро постига"
Соу, ти не се обаждай откъде е цитата:)
стеф. :))
цитирай
32.
анонимен -
игнацио лойола
27.03.2009 12:13
27.03.2009 12:13
това ще е новото ми име в името на различиния поглед
цитирай
33.
анонимен -
мефистофел
27.03.2009 12:17
27.03.2009 12:17
е прекалено комерсиализиран за разлика от стеф
цитирай
34.
fabula -
Аз съм най-красивата, пък!
27.03.2009 12:17
27.03.2009 12:17
Само дето ме плашиш с това, че някой непознат в гръб може да гледа в една посока с мен, или по-лошо да ме оглежда в гръб, не съм сериозна, разбира се, що -щото преди да вляза при теб, бях при честър и с неговата коза и новото му парче се понахилих приятно :)
Поздрави за идеите, непресъхваща, Ем! :)
цитирайПоздрави за идеите, непресъхваща, Ем! :)
може ли отвреме на време да ти викам Ротердамски, в случай , че игнацио ми намирисва повече на латиносериал?
цитирайАз пък съм перо от крилото, което гали, а с кръв се обагря:)
Мерси:)
цитирайМерси:)
винаги можеш да видиш различен поглед.
а и мен малко ме плаши оглеждането в гръб, защото почти винаги причините са две - или мисли че имам хубав задник , или се опитва да ми забие нож в гърба.
общо взето малко са хората, които бих оставила зад гърба си :)
чи
цитирайа и мен малко ме плаши оглеждането в гръб, защото почти винаги причините са две - или мисли че имам хубав задник , или се опитва да ми забие нож в гърба.
общо взето малко са хората, които бих оставила зад гърба си :)
чи
38.
анонимен -
*
27.03.2009 12:25
27.03.2009 12:25
предпочитам амстердамски, но можеш да ми викаш както си поискаш само да е вниския тембър
цитирай
39.
анонимен -
обичам ласките
27.03.2009 12:33
27.03.2009 12:33
а сравнението с еразъм определено ме ласкае
благодаря
цитирайблагодаря
да говорим по същество.
цитирайИскам да добавя още нещо. Много често хората се заблуждават, че този който е част от пейзажа е безличен и често, много често получават за тази си заблуда най-тъжният урок в живота си. Оценяват човек едва когато изчезне. Отиде някъде за дълго или да не се завърне или по-далеч откъдето никой още не се е върнал и тогава се разбира, че все пак е човек, а не просто част от пейзажа, но този пейзаж никога няма да бъде тъй пълен без него. Една хубавица на която цял малък град се възхищава, мераклии и пияни точат лиги/нищо повече/, тя прекосява центъра, радва най-вече окото и вихри фантазията. Толкова дълго е траело това преминаване, бързо преминаване в едни и същи часове, че вече е като фонтана, като плачещата върба, като статуята с изрисувани графити по дупето, като чемширите в старата сграда до кметството и пътеките нагоре над старата част на града. Просто една от забележителностите на града, но един ден тя не се появява, втори, трети, четвърти. И вече всички се питат, каква ли човешка драма се крие зад тази част от пейзажа.
цитирайза хубавата джиджи :))
цитирай
43.
анонимен -
по същество
27.03.2009 13:02
27.03.2009 13:02
можем да разгледаме нещата през призмата на изобразителното изкуство някои художници са импресионисти други експресионисти; въпрос на чувствителност в смисъл какво те вълнува повече чувствата или пейзажа
цитирайонова което ме вълнува е поставено като въпрос и предполагам е ясно. още с поставянето като тема на деня.
друг е въпроса теб какво те вълнува - ти като част от пейзажа или пейзажа, като част от теб.
цитирайдруг е въпроса теб какво те вълнува - ти като част от пейзажа или пейзажа, като част от теб.
За хубавите неща изобщо, за тези които радват тези които могат да се радват и днес ги има утре: не. Най-скъпите части от пейзажа:) Хора които просто ги има, за да носят радост, която дори сами не съзнават и не правят нищо по въпроса. Не влагат воля. Те са самата тя.
цитирай
46.
allbi -
да
27.03.2009 13:12
27.03.2009 13:12
да бъде фон и звук и тон
на всеки често му се случва
и на въпроси милион
пак отговор да не получи...
да бъдеш смисъл и посока
за някой ти самият
но може и да си човекът
със камъни когото бия...
на снимка или пък на живо
от тебе може нищо да не става
но няма смисъл да се питаш
животът тъй си отминава...
цитирайна всеки често му се случва
и на въпроси милион
пак отговор да не получи...
да бъдеш смисъл и посока
за някой ти самият
но може и да си човекът
със камъни когото бия...
на снимка или пък на живо
от тебе може нищо да не става
но няма смисъл да се питаш
животът тъй си отминава...
не съм сигурна че няма смисъл да се питаш. всъщност току що ми даде идеята за следващият ми пост.
цитирайНе можеш да искаш от хората да бъдат герои.
Ако не искаме да стоим като пейзаж, да, промяната е в собствените ни ръце, но това е прекалено условно.
цитирайАко не искаме да стоим като пейзаж, да, промяната е в собствените ни ръце, но това е прекалено условно.
достатъчно е да са себе си
цитирайето това е поразителното - не съзнават онова което дават...
цитирай
51.
allbi -
просто,
27.03.2009 13:22
27.03.2009 13:22
питането усложнява нещата затуй...
без друго все по сложно става...
това разбира се си е мое мнение...
не ми се отдава питането...
пък и отговарянето съвсем :))
цитирайбез друго все по сложно става...
това разбира се си е мое мнение...
не ми се отдава питането...
пък и отговарянето съвсем :))
52.
анонимен -
*
27.03.2009 13:29
27.03.2009 13:29
пейзажа, който виждаш е отражение на твоята същност, на твоята представа за света, а другите са мимолетни отражения на твоите чувства
цитирай
53.
анонимен -
Соу,
27.03.2009 13:38
27.03.2009 13:38
Страхотна мисъл е тази. Напоследък все по-често се сещам за нея:)
Има една още по-добра, която никога не забравям:
Everything/everyone for a reason!
цитирайИма една още по-добра, която никога не забравям:
Everything/everyone for a reason!
като че ли изглеждат най сложни
цитирай
55.
анонимен -
Любка
27.03.2009 13:41
27.03.2009 13:41
Като се замислих,стигнах до извода,че тези хора,които за нас са просто пейзаж,за някой друг са причина или решение,и важна част от живота им.
цитирайтова което написа ми прилича на тема за есе.
или на следващата тема. бъркам ли, или е с леко егоистичен оттенък.
щеше ми се днес да загърбим себе си , за да погледнем тези, които не виждаме обикновено, заради това , че сме вторачени в собственият си свят (единствено)
цитирайили на следващата тема. бъркам ли, или е с леко егоистичен оттенък.
щеше ми се днес да загърбим себе си , за да погледнем тези, които не виждаме обикновено, заради това , че сме вторачени в собственият си свят (единствено)
съвсем с основателна причина ти е любима. и на мен ми харесва , също
цитирайточно това исках да кажа. а понякога са част и от нашия живот. но не го забелязваме.
цитирай
59.
анонимен -
да загърбим себе си
27.03.2009 13:55
27.03.2009 13:55
как го правиш това със загърбването , как поглеждаш към тези ,които не виждаш извинявай ако ти прозвучи грубо но първата ми асоциация беше да си навреш главата в гъза
пътя към хуманизма преминава през това да се научиш да бъдеш егоист, да се вторачваш в себе си за да се научиш да разбираш другите
цитирайпътя към хуманизма преминава през това да се научиш да бъдеш егоист, да се вторачваш в себе си за да се научиш да разбираш другите
току що ми каза, да спра да те виждам и да се самопреклонявам над собственото си мнение, защото твоето съвсем егоистично не ми е нужно.
ти така ли ме разбираш в качеството ми на другите?
цитирайти така ли ме разбираш в качеството ми на другите?
61.
анонимен -
нищо лично
27.03.2009 14:14
27.03.2009 14:14
ако затваряйки очите си спреш да виждаш планината, това не означава, че тя ще изчезне наистина, освен ако не е била мираж априори.
ценя разликите , а не приликите
щастието е да нямаш нужди
и да раздаваш излишъка
цитирайценя разликите , а не приликите
щастието е да нямаш нужди
и да раздаваш излишъка
съвсем лично - обичаш да си противоречиш или това е тактиката на деня?
днес не говоря за щастието- да раздадеш излишъка е не да си затвориш очите пред планината , а да я покажеш на този, който не я вижда, заради гърба ти пред очите му
цитирайднес не говоря за щастието- да раздадеш излишъка е не да си затвориш очите пред планината , а да я покажеш на този, който не я вижда, заради гърба ти пред очите му
63.
анонимен -
обичам да си противореча
27.03.2009 14:25
27.03.2009 14:25
така не се самозабравям
показвайки я на този ще я скрия за онзи
винаги има прецакани- основен закон на социума
цитирайпоказвайки я на този ще я скрия за онзи
винаги има прецакани- основен закон на социума
аз не се самоопиянявам от собственият си глас . това е моят начин да избегна самозабравянето :)
цитирай
65.
анонимен -
да живеят разликите
27.03.2009 15:13
27.03.2009 15:13
сигурно не притежаваш моя секси тембър затова
пък и аз обичам да сe самоопиянявам със всякакви средства с изключение на алкохола
цитирайпък и аз обичам да сe самоопиянявам със всякакви средства с изключение на алкохола
затова :)
цитирай
67.
анонимен -
ако прилича на този
27.03.2009 15:51
27.03.2009 15:51
/vbox7.com/play:91d2dbd0
със сигурност ще намеря начин да го чуя
ето ти и едно поздравче от мен
vbox7.com/play:7c72b118
в случая определящ е тембъра а не заглавието което е леко подвеждащо
цитирайсъс сигурност ще намеря начин да го чуя
ето ти и едно поздравче от мен
vbox7.com/play:7c72b118
в случая определящ е тембъра а не заглавието което е леко подвеждащо
последните години се улавям, че все по-често наблюдавам тези от пейзажа. Случайно минаваща жена или дете, някой дето прави нещо, някой продавач или шофьор... са ми все по-любопитни и предмет на наблюдение (и изводи, вероятно знания) от колкото познатата до болка среда, проблеми, решения и т.н. Странно е, но ми се случва... не знам как е при теб, соу.
цитирай:) виждам, че си си написал домашното - понеже не вярвам в съвпадения , а заглавието е леко манипулативно :), за разлика от тембъра
цитирайточно така е и при мен, иначе едва ли бих занимавала хора с това :)
цитирай
71.
darkenedangel -
Извинявай, нямам време да изчета всички коментари, тъй като раб. ми вр. :))) КРАЙ
27.03.2009 19:45
27.03.2009 19:45
.. и се извинявам, ако с някой се повтарям.. :)
...Но мисля, че Радой Ралин беше казал (ако не ме лъже паметта), че за "Някой целия свят са всички останали хора, а за някой ти може да си всъщност целят Свят" /по памет/, а...
в този ред на мисли това, което аз имам да кажа по въпроса, е че - Може би ти си никой на този свят, но за някой ти си целия свят и то точно заради това, че Си Ти, а не някой друг!
цитирай...Но мисля, че Радой Ралин беше казал (ако не ме лъже паметта), че за "Някой целия свят са всички останали хора, а за някой ти може да си всъщност целят Свят" /по памет/, а...
в този ред на мисли това, което аз имам да кажа по въпроса, е че - Може би ти си никой на този свят, но за някой ти си целия свят и то точно заради това, че Си Ти, а не някой друг!
че припомни тази прекрасна мисъл.
благодаря и приятна почивка :)
цитирайблагодаря и приятна почивка :)
Aма cкъna Kapлo ти cи неизчepnaeмa!Може ли да сe гоpдeя c тe6e?
цитирайвинаги, нали съм твоята карла тутраканска :))
цитирайи всичко забелязвам, но не винаги искам да си спомням.Коя съм аз? Единствена и неповторима измежду 6 000 000 000 души със същите качества.
цитирайНормалното ни състояние е непрекъснато да се разкъсваме и да оставяме на всеки и навсякъде частица от себе си.
Иначе не сме нормални.
А има и крадци, които искат да ни отнесат,
да блудстват с нас,
да ни ограбват безпричинно,
да съдират кожите
на нашия живот.
Без значение къде сме - на преден план или в миманса.
Част от екшъна или от пейзажа.
Незбежно е.
Приятен уикенд.
цитирайИначе не сме нормални.
А има и крадци, които искат да ни отнесат,
да блудстват с нас,
да ни ограбват безпричинно,
да съдират кожите
на нашия живот.
Без значение къде сме - на преден план или в миманса.
Част от екшъна или от пейзажа.
Незбежно е.
Приятен уикенд.
поздрави за изказването. числя че си напълно прав.
:)
цитирай:)
и това е на място - всеки живее със съзнанието за собствената си уникалност, но с времето социума го учи, че всеки от останалите 6 млд.души е такъв
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано