Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
20.10.2008 09:19 -
октомври,с цвят на боровинки
хронология на една омраза
не обичам октомври.
затова ще започна от август.
през август са празниците и суетнята. и въпреки, че според световната статистика август е най-черният месец в годината, за мен август е месеца на лъвското слънце.
най-малкото заради пясъчното жълто в очите на дъщеря ми .
началото на края е след Богородица. първият плиснал се дъжд, слага край на вечерните разходки с голи рамене.
краката ми още са боси и на глезена ми се кипри гривна в турскосини дрънкулки.
в ъгълчето на съзнанието ми се е отворило място за онзи дискомфорт, който задължителното вечерно сако е създало. примижавам и попивам последните лъчи в кожата си.
септември спира изсветляването на кичурите върху раменете ми .
всеки топъл ден е като подарък.
още няма нападали и пожълтели листа, но влагата и студа са отнели радостта ми от босите утрини.
тънките есенни ботуши постепенно изместват чехлите от краката ми , а гривната в турско синьо е на дъното на кутията ми с дрънкулки. суетнята около ученическите дни на децата и ремонта в къщи, някак си изтиква тъгата, че лятото си отива.
небето захлупено от тъмната страст на облаците, отдавна не ми изглежда като море от мастило. в някои от уикендите открадвам минутите и търся слънцето. хвърлям банският си в багажника на колата си и завързала синьо парео около кръста си, боязливо топя краката си във водата, мислейки си :
хубаво е, хубаво е
докато спестявам още един синичък миг, за зимата.
някак си дните се изнизват и пред мен стои неумолимата стена на октомври.
не ме питайте защо го мразя.
поради куп и комплексни причини - смъртта на баща ми , ничието пространство преди рожденият ми ден(така наречената рождена депресия - хих, ама че израз), безвремието, в което дърветата оголяват и небето посивява и троловете отмъкват маргаритките ми - октомври е.
знам само че трябва да стисна зъби и да го преглътна.
нахлузвам синият си суичер, който е далеч от парео, но има същият цвят, отварям най-морската си снимка на декстопа, и в списъка си от листчета"" да не забравя -записвам - довечера пастички с боровинково сладко.
може пък да ми стане синьо отново, а ?
не обичам октомври.
затова ще започна от август.
през август са празниците и суетнята. и въпреки, че според световната статистика август е най-черният месец в годината, за мен август е месеца на лъвското слънце.
най-малкото заради пясъчното жълто в очите на дъщеря ми .
началото на края е след Богородица. първият плиснал се дъжд, слага край на вечерните разходки с голи рамене.
краката ми още са боси и на глезена ми се кипри гривна в турскосини дрънкулки.
в ъгълчето на съзнанието ми се е отворило място за онзи дискомфорт, който задължителното вечерно сако е създало. примижавам и попивам последните лъчи в кожата си.
септември спира изсветляването на кичурите върху раменете ми .
всеки топъл ден е като подарък.
още няма нападали и пожълтели листа, но влагата и студа са отнели радостта ми от босите утрини.
тънките есенни ботуши постепенно изместват чехлите от краката ми , а гривната в турско синьо е на дъното на кутията ми с дрънкулки. суетнята около ученическите дни на децата и ремонта в къщи, някак си изтиква тъгата, че лятото си отива.
небето захлупено от тъмната страст на облаците, отдавна не ми изглежда като море от мастило. в някои от уикендите открадвам минутите и търся слънцето. хвърлям банският си в багажника на колата си и завързала синьо парео около кръста си, боязливо топя краката си във водата, мислейки си :
хубаво е, хубаво е
докато спестявам още един синичък миг, за зимата.
някак си дните се изнизват и пред мен стои неумолимата стена на октомври.
не ме питайте защо го мразя.
поради куп и комплексни причини - смъртта на баща ми , ничието пространство преди рожденият ми ден(така наречената рождена депресия - хих, ама че израз), безвремието, в което дърветата оголяват и небето посивява и троловете отмъкват маргаритките ми - октомври е.
знам само че трябва да стисна зъби и да го преглътна.
нахлузвам синият си суичер, който е далеч от парео, но има същият цвят, отварям най-морската си снимка на декстопа, и в списъка си от листчета"" да не забравя -записвам - довечера пастички с боровинково сладко.
може пък да ми стане синьо отново, а ?
...пак ще е синьо... кръговрат...но с боровинки по-лесно ще го дочакаш... имаш ли достатъчно?!...;)))
цитирайколкото -толкова
а когато свършат , ще си правя коктейли с кюрасо
цитирайа когато свършат , ще си правя коктейли с кюрасо
Толкова изящество, че чувството се разтапя, излива и заразява четящият.
Уж, лично, а толкова всеобщо като усещане...
цитирайУж, лично, а толкова всеобщо като усещане...
с(поделиш) пастичките си го наричам. здрасти стеф :)
цитирайоктомври, ама пък тоя тая година ...направо ми разказва играта. и най-гадното е, че искам някъде да изкрещя какво ми е, защо ми е и т.н., а трябва да мълча. за да се покажа силна, умна и прочие глупости, а истината е, че съм просто жена.
цитирайаз обичам метафорите :))
цитирайя гледай какво слънце е :)
но ще дойде ноември и тогава .... не знам ...
ще трябва да устискаме обаче, защото след него пък идва най-хубавия месец ... нищо, че е зимен :)))
цитирайно ще дойде ноември и тогава .... не знам ...
ще трябва да устискаме обаче, защото след него пък идва най-хубавия месец ... нищо, че е зимен :)))
Прекрасно си изразила чувствата при сбогуването с лятото и срещата с есента.
Прегръщам те и хубав ден:)
цитирайПрегръщам те и хубав ден:)
просто мразя октомври, и ми се прищя да го споделя :))
хубав ден и на теб
цитирайхубав ден и на теб
още 10 дни...после става още по-кофти
целувам те:)
цитирайцелувам те:)
още малко ще постискам зъби , а после ще танцувам върху снега, ако успее да заличи белезите на есента
цитирайда е по боровинково зо
после ще му мисля, Скарлет
цитирайпосле ще му мисля, Скарлет
винаги ще има утре, в едно от тях ще бъде много, много синьо...а тези нахални тролове ще си имат работа с мен, ако продължават да ламтят за маргаритки!) кис ю ен мис ю
цитирайту мис лавли
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано