2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Пътят като че ли се е смалил. Мараша е все така хладен, но вече не толкова плашещ, след като отново върнах планинските си корени.
Аврамовският баир също. На времето ми се струваше че варбурга ще ни изхвърли от завоя . Влизаме в сенките на габъри и все ми се струва, че ще чуя шума на Луда Камчия.
Отварям прозореца и спирам климатика . Аромата на планина и билки и ме поглъща дори през пелената на обичайният за мен цигарен дим.
Изкачваме последният баир и селото изплува като остров в зеленината на орехите и малките плочести покриви.
Същото е . Боже, съвсем същото както преди 10 години.
Спираме под сянката над чешмата. От тук вечер се прибираха козичките на леля Гена. От тук се провикваше някоя от по гласовитете булки в махалата – ади ма, козичките си додоха... а гласът и се сипваше по деретата до центъра на селото.
В спомените и сънищата ми още звучат гласовете на вечерният глъч на селото , подскачащи и удрящи се от тъмната ивица на гората по покривите и астмите, чак до центъра на селото , в терасовидните плочници.
Чешмичката е същата. И водата е все така утоляваща. Малката вадичка си стои миеща кротките камъни , а орехите са надвесили вековните си рамене над къщята и посивелите каменни покриви.
Я, механа. Това преди го нямаше . Но хората са все така мили и любезни . Все така сърдечни и усмихнати. Чувствам се щастлива и безпричинно усмихната. Ето къщата на леля Гена – усмихнатата каракачанка , чиято топла пазва прегръщаше умореното ми телце преди десет години , миришеща на топла баница. Продадена е . Красивата и цветна градина сега е потънала в бурени. Все едно. За мен това е без значение. Затварям очи и отново съм седнала на скамейката под астмата, а чепките грозде са надвиснали до веждите ми . Леля Гена , която не подвива крак, въпреки пищната си снага се провиква от салмата където приготвя топли пирожки- мисълта за тях изпълва устата ми със слюнка. Мързеливият котарак пред прага.Нацъфтялото мушкато и миришещи на сено и лавандула чаршафи нощем.
Обичам това място. Тук намерих сърцето си , когато мислех , че съм го заровила завинаги в полите на Пирин.
Обичам начина по който животните се прибират надвечер и чановете им хлопкат от далеч. Обичам вятъра който се промушва под шнолата ми и дърпа кичурчета коса. Обичам калдаръма и вадичката отстрани и цветята надвесени от тераси и зидове .
Пет пари не давам за падналата капачка на новите ми обувки, докато скачам по каменния път. Дори ми е смешно , че бих могла да се ядосам за това . чувствам се толкова щастлива , все едно съм се върнала като блудната дъщеря и от всякъде се протягат мили ръце , за да ме докоснат.
Само едно нещо мъничко ме тревожи – как ли е моята леля Гена.
И докато вървя си повтарям като мантра – Боже , дано да е жива и да е добре.
И сигурно Бог ме обича , защото след 200 метра спускайки се бавно към центъра , попадам в топлите й прегръдки и усмивка, такава че да ти стане прекрасно.
И докато ме целува и ми разказва колко красива съм станала, знам че съм си върнала нещо отдавна загубено- един от тези хора , които ни учат колко е прекрасен света.
Мислех преди години – наивно и съвсем детински, напуснала родният си дом, че сърцето ми е останало завинаги там.
Сънувах суровите сенки на Пирин и тъмните пътеки под мурите. Чувах грохота на реката , отхапвща от каменната гръд на планината и събуждайки се душата ми страдаше.
Докато не открих Жеравна. Или Жеравна не откри мен.
С топлата си ласкавост и заоблеността на Стара планина, Жеравна ме пусна и ме прие.
А аз оставих сърцето си.
В място, където да се връщаш.
15.07.2008 09:46
Имам да ходя на едно местенце, дето и аз така оставих частици :) Та се сетих и за това. Освен че си представих картината, която нарисува :)
Моето място беше в старата част на Варна (родната къща на баща ми), но вече отдавна не съществува... Но пък и никой не може да ми отнеме прекрасните спомени!
Не съм ходила в Жеравна, но вече имам желание да го направя! Дано скоро ми се отдаде и възможност:)
Хубав ден, Соу:)
23.10.2008 16:43
Напуснах я преди много години но сърцето ми наистина остана там.И без значение колко места ще открия то винаги ще е там.
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано