Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
30.04.2008 08:30 -
Хелена
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9417 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2008 13:31
Прочетен: 9417 Коментари: 23 Гласове:
1
Последна промяна: 30.04.2008 13:31
ЧРД и Поздрав на Хел!!!
...малеее станахте две хахааха...
;)))
цитирай...малеее станахте две хахааха...
;)))
благодаря ти от името на хелена която още спи ))))
цитирайще се превръщаш в мъгла, която ще изгаря залезите и вечерите, когато вече няма да те има.
и ще стопля утрините и изгревите, за да пожелае добро утро на хората които ще те чакат...
добро утро, бро.
:))
цитирайи ще стопля утрините и изгревите, за да пожелае добро утро на хората които ще те чакат...
добро утро, бро.
:))
много си лиричен днес
hugs
цитирайhugs
и ти агапи му:)
цитирайвинаги да имаме своето утре дрес.
нали ?
цитирайнали ?
и двете да сте живи и здрави и скоро да се видите...и напиете по тоя повод.:))
цитирайблагодаря ти
според мен октомври ще стане май
иначе съм си поръчала манхатънска торта по този случай )))
цитирайспоред мен октомври ще стане май
иначе съм си поръчала манхатънска торта по този случай )))
ами случва се;-)
чат пат, от време на време:)
цитирайчат пат, от време на време:)
да не губиш време започвай от сега с тренировките в пиенето, че после да не се изложиш.:) цун и гуш;)
цитирайвярвам в това,предай на Хел от мен-винаги ще има утре:)
цитирайчат да е и от там до мат има достатъчно време )))
не обичам патовете - някак си губя усещане за победата
цитирайне обичам патовете - някак си губя усещане за победата
заминавам на тасос да тренирам )))
цитирайблагодаря че сте толкова мили и поздравявате приятелката ми освен мен.
целувам те
цитирайцелувам те
си посветила на приятелката си! ЧРД на Хелена:)
Желая ти много хубави мигове в Гърция!!!
цитирайЖелая ти много хубави мигове в Гърция!!!
от сърце за всичко )))
цитирайобещала си ми нещо!!!
:))
цитирай:))
и за не са само думи :
Когато Елада срещне Пиньо
Хелена Окоронко
Всички образи са взаимствани от романа 'Елада Пиньо и времето' на Керана Ангелова, за което най-смирено прося извинение.
По твоите пясъци има от моята кръв
еднакви са ни калъпите Йоргос
и двамата сме достатъчно лоши
за да се обичаме
далеч
далеч от добрите мъже и жени
които не заслужават такава съдба
далеч от здравите семейства
в които съпругите поливат вечер на мъжете си
обкрачили широките им гърбове с фустите си
в които съпрузите повеждат жените си към шатрата
с ръка на кръста им и онзи поглед
за да удавят деня в най-сладкото
в които децата имат двама родители
а не изникват от люлки по дърветата
повити до ушите
с 'космическа самота'
далеч
да не заразяваме живота им
да не клатим градежа-
тук жената ляга под мъжа
така е било и така трябва да остане…
Да бягаме Йоргос
ти си ми основата
на твойте рамене искам да легна
и да забравя че го има времето
под мен да се стеле светът
такъв какъвто мога да го понеса
Да се примиря искам
в ръцете Ти
че всеки път ще почвам отначало
че животът ми е змия захапала опашката си
а аз съм Хрисула-
детето момичето и жената
всичките събрани и разделени
толкова Твои колкото чужди
защото аз се храня с тебе Йоргос
обичам те и затова сме във война
'да бягаме' ти казвам облак мой
а още вися обесена на същия клон
Тежи ми мъдростта на поколенията
знаеш нали- искам да я /на/пусна
и да съм само дивата Хрисула
със синьо в косите
и пролет в пазвата
да не владея каракачанската кръв
и тя да не ме владee
да премина баирите Йоргос
оттатък полето
и да не се страхувам
защото домът ни е в мен
Да ти разкажа ли
как погледнах в очите на Сируи
без страх
и видях стъклената майка да пристига по пълнолуние
понесла всичко в двете си ръце
всичко моя любов
защото Бог е малък
колкото най-дребното цвете
и къде другаде бихме могли да го открием
ако не тук
на тази поляна
под главите на слънчогледите?
Не ме питай
защо наровете ми говорят
нито какво искам да намеря
във вимето на всяка следваща овца-
не ми трябва паша пастирю мой
защото доволните и ситите
режат крилете си
не търся Рай
/не търся ли/-
той струва скъпо
а малкото което имаме
е всичко
не искам любов- тя се съдържа в себе си
и разделя хората
на даващи и получаващи...
не искам
нуждая се от някой
който да ме спре на пътя
и да ми каже: 'Аз знам за какво плачеш'
и едни колене
под които е тихо
Просто Йоанна
(Импресии)
Хелена Окоронко
Йоанна Цеспедес Буено.
Никога не бях чувал по-красиво и по-налудничаво име.
А и малката си я биваше, нищо че беше отраснала в тиня,
или може би точно заради това...
Не че разбирам нещо от жени, (от мъже още по-малко),
но това момиче някак светеше;
ей така напук на цялата кал наоколо,
напук на побоищата,
напук на мизерията,
напук на себе си и мен - светеше.
И то не с отразена светлина, сами виждате, че нямаше нищо за отразяване,
а с някаква нейна си, абсолютно непонятна и всепоглъщаща,
нереална, пронизваща и... да, тиха светлина
Навсякъде около нея беше тихо,
тихо беше, когато майка й получаваше поредния истеричен пристъп,
тихо беше, когато баща й се прибираше свински пиян
и правеше (не искам да знам какво) с нея,
беше адски тихо
и онзи пазарен ден на площада,
когато я видях за първи път сред ревящите тълпи.
Ей така,
само като я видиш и ти става
тихо и светло...
Аз винаги съм знаел, че съм луд,
не ми казвате нищо ново, уважаеми дами и господа,
но с нея това някак си нямаше значение.
Разбирате ли, тя просто караше всичко да изглежда много естествено,
самото й присъствие отпускаше всяка твоя гънка.
Лекота, това е думата, която търся.
С Йоанна всички бяха себе си,
с естествена лекота,
без задръжки и без да се срамуват.
Оттам и проблемът, дами и господа, защото някои хора са зверове.
До мозъка на костите си.
А тя и тях караше да бъдат себе си.
От тази гледна точка, разбирам баща й (дано гори в ада, дъртият пръч);
аз така го и убих - с разбиране.
После й казах - 'Ела с мен.'
А тя отвърна - 'Аз никога не бягам.'
Аз й викам - 'Ние не бягаме, morena, създаваме нов живот.'
А тя - 'Той вече е тука', вика, и се тупна под сърцето.
Притъмня ми, уважаеми, направо ми мръкна;
не че ми пречеше да отгледам копелето на баща й,
но тя вече беше избрала него пред мен,
ей така, без дума да каже.
А винаги е твърдяла, че онова, което изпитва с мен,
е смисълът на живота й (тя все така се изразяваше красиво...)
Години след това разказвах тая история на един приятел,
учено копеле, много книги беше изчел.
Та тоя тип ми разправя - 'Да знаеш', вика, 'има голяма символика(!) в думите й,
друго щеше да е, ако беше казала 'към теб', а не 'с теб'.
Така и не доживя да ми обясни какво е това символика,
учен тип, ама голям алкохолик, а цирозата не подбира.
И друго ми каза обаче, преди да свърши. 'Като те слушам', вика, 'тая Йоанна е била от онези жени.'
'От кои жени, бе?', настръхнах аз, щото аз може да съм всякакъв, но тя не беше от онези жени.
'От онези жени', продължи той, 'към които или се отнасяш с пълно безразличие, или обичаш до лудост.
От тях е, няма грешка.'
Абе и той не беше на себе си, мен ако питате, ама айде...Напоследък намирам все повече смисъл в тези думи.
Както и да е, отплесвам се, дами и господа.
Та значи ми притъмня жестоко и й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
а тя пребледня и каза - 'Твое е, аз съм майка и знам.'
Аз пак й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
(до ден днешен не мога да си простя, че й го казах два пъти),
а тя пребледня още повече и вика - 'Не ми пука, само ме обичай.'
Луда жена, как да не я обичах, обичах я повече от живота и от себе си,
точно затова си тръгнах, иначе трябваше да я убия.
После, разправят, изсъхнала от мъка.
Аз никога не съм виждал някой да изсъхва от мъка, дами и господа,
но Хуан Куцото, (така де, брат й), няма да ме лъже.
'Кака се стопи', вика, 'погребахме чироз, сянката й погребахме...'
А дете така и не видели.
Ега ти... не знам как не откачих (сигурно щото съм си луд, така или иначе).
Отидох да видя гроба... а то едно равно поле, камъче нямаше по него,
едва си личеше къде е копано.
Стоях, докато пуснах корени.
Не плаках, плаче ли се в такива моменти, само стоях и пусках корени.
Мога да се закълна че се скъсих физически, луда работа.
После сложих плоча, един такъв лъскав черен мрамор, чак тежеше от черно.
Не съм знаел, че цветовете могат да тежат, ама това черно... все едно на гърдите ми легна.
Накарах ги да издялат най-отгоре с красиви извити букви, 'Йоанна Цеспедес Буено', а отдолу ' Ти беше светлината в тишината ми и тишината в светлината ми'.
Идея си нямам откъде го измислих това, сами виждате, че не умея да се изразявам красиво.
Оня, моят ученият приятел, викаше също, че някои думи са за точно определени хора.
Е, тези си бяха за нея.
Мамка му, едно само знам - оттогава нито ми е било светло, дами и господа, нито ми е било тихо. Това е.
А иначе баща й си го убих с разбиране.
цитирайКогато Елада срещне Пиньо
Хелена Окоронко
Всички образи са взаимствани от романа 'Елада Пиньо и времето' на Керана Ангелова, за което най-смирено прося извинение.
По твоите пясъци има от моята кръв
еднакви са ни калъпите Йоргос
и двамата сме достатъчно лоши
за да се обичаме
далеч
далеч от добрите мъже и жени
които не заслужават такава съдба
далеч от здравите семейства
в които съпругите поливат вечер на мъжете си
обкрачили широките им гърбове с фустите си
в които съпрузите повеждат жените си към шатрата
с ръка на кръста им и онзи поглед
за да удавят деня в най-сладкото
в които децата имат двама родители
а не изникват от люлки по дърветата
повити до ушите
с 'космическа самота'
далеч
да не заразяваме живота им
да не клатим градежа-
тук жената ляга под мъжа
така е било и така трябва да остане…
Да бягаме Йоргос
ти си ми основата
на твойте рамене искам да легна
и да забравя че го има времето
под мен да се стеле светът
такъв какъвто мога да го понеса
Да се примиря искам
в ръцете Ти
че всеки път ще почвам отначало
че животът ми е змия захапала опашката си
а аз съм Хрисула-
детето момичето и жената
всичките събрани и разделени
толкова Твои колкото чужди
защото аз се храня с тебе Йоргос
обичам те и затова сме във война
'да бягаме' ти казвам облак мой
а още вися обесена на същия клон
Тежи ми мъдростта на поколенията
знаеш нали- искам да я /на/пусна
и да съм само дивата Хрисула
със синьо в косите
и пролет в пазвата
да не владея каракачанската кръв
и тя да не ме владee
да премина баирите Йоргос
оттатък полето
и да не се страхувам
защото домът ни е в мен
Да ти разкажа ли
как погледнах в очите на Сируи
без страх
и видях стъклената майка да пристига по пълнолуние
понесла всичко в двете си ръце
всичко моя любов
защото Бог е малък
колкото най-дребното цвете
и къде другаде бихме могли да го открием
ако не тук
на тази поляна
под главите на слънчогледите?
Не ме питай
защо наровете ми говорят
нито какво искам да намеря
във вимето на всяка следваща овца-
не ми трябва паша пастирю мой
защото доволните и ситите
режат крилете си
не търся Рай
/не търся ли/-
той струва скъпо
а малкото което имаме
е всичко
не искам любов- тя се съдържа в себе си
и разделя хората
на даващи и получаващи...
не искам
нуждая се от някой
който да ме спре на пътя
и да ми каже: 'Аз знам за какво плачеш'
и едни колене
под които е тихо
Просто Йоанна
(Импресии)
Хелена Окоронко
Йоанна Цеспедес Буено.
Никога не бях чувал по-красиво и по-налудничаво име.
А и малката си я биваше, нищо че беше отраснала в тиня,
или може би точно заради това...
Не че разбирам нещо от жени, (от мъже още по-малко),
но това момиче някак светеше;
ей така напук на цялата кал наоколо,
напук на побоищата,
напук на мизерията,
напук на себе си и мен - светеше.
И то не с отразена светлина, сами виждате, че нямаше нищо за отразяване,
а с някаква нейна си, абсолютно непонятна и всепоглъщаща,
нереална, пронизваща и... да, тиха светлина
Навсякъде около нея беше тихо,
тихо беше, когато майка й получаваше поредния истеричен пристъп,
тихо беше, когато баща й се прибираше свински пиян
и правеше (не искам да знам какво) с нея,
беше адски тихо
и онзи пазарен ден на площада,
когато я видях за първи път сред ревящите тълпи.
Ей така,
само като я видиш и ти става
тихо и светло...
Аз винаги съм знаел, че съм луд,
не ми казвате нищо ново, уважаеми дами и господа,
но с нея това някак си нямаше значение.
Разбирате ли, тя просто караше всичко да изглежда много естествено,
самото й присъствие отпускаше всяка твоя гънка.
Лекота, това е думата, която търся.
С Йоанна всички бяха себе си,
с естествена лекота,
без задръжки и без да се срамуват.
Оттам и проблемът, дами и господа, защото някои хора са зверове.
До мозъка на костите си.
А тя и тях караше да бъдат себе си.
От тази гледна точка, разбирам баща й (дано гори в ада, дъртият пръч);
аз така го и убих - с разбиране.
После й казах - 'Ела с мен.'
А тя отвърна - 'Аз никога не бягам.'
Аз й викам - 'Ние не бягаме, morena, създаваме нов живот.'
А тя - 'Той вече е тука', вика, и се тупна под сърцето.
Притъмня ми, уважаеми, направо ми мръкна;
не че ми пречеше да отгледам копелето на баща й,
но тя вече беше избрала него пред мен,
ей така, без дума да каже.
А винаги е твърдяла, че онова, което изпитва с мен,
е смисълът на живота й (тя все така се изразяваше красиво...)
Години след това разказвах тая история на един приятел,
учено копеле, много книги беше изчел.
Та тоя тип ми разправя - 'Да знаеш', вика, 'има голяма символика(!) в думите й,
друго щеше да е, ако беше казала 'към теб', а не 'с теб'.
Така и не доживя да ми обясни какво е това символика,
учен тип, ама голям алкохолик, а цирозата не подбира.
И друго ми каза обаче, преди да свърши. 'Като те слушам', вика, 'тая Йоанна е била от онези жени.'
'От кои жени, бе?', настръхнах аз, щото аз може да съм всякакъв, но тя не беше от онези жени.
'От онези жени', продължи той, 'към които или се отнасяш с пълно безразличие, или обичаш до лудост.
От тях е, няма грешка.'
Абе и той не беше на себе си, мен ако питате, ама айде...Напоследък намирам все повече смисъл в тези думи.
Както и да е, отплесвам се, дами и господа.
Та значи ми притъмня жестоко и й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
а тя пребледня и каза - 'Твое е, аз съм майка и знам.'
Аз пак й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
(до ден днешен не мога да си простя, че й го казах два пъти),
а тя пребледня още повече и вика - 'Не ми пука, само ме обичай.'
Луда жена, как да не я обичах, обичах я повече от живота и от себе си,
точно затова си тръгнах, иначе трябваше да я убия.
После, разправят, изсъхнала от мъка.
Аз никога не съм виждал някой да изсъхва от мъка, дами и господа,
но Хуан Куцото, (така де, брат й), няма да ме лъже.
'Кака се стопи', вика, 'погребахме чироз, сянката й погребахме...'
А дете така и не видели.
Ега ти... не знам как не откачих (сигурно щото съм си луд, така или иначе).
Отидох да видя гроба... а то едно равно поле, камъче нямаше по него,
едва си личеше къде е копано.
Стоях, докато пуснах корени.
Не плаках, плаче ли се в такива моменти, само стоях и пусках корени.
Мога да се закълна че се скъсих физически, луда работа.
После сложих плоча, един такъв лъскав черен мрамор, чак тежеше от черно.
Не съм знаел, че цветовете могат да тежат, ама това черно... все едно на гърдите ми легна.
Накарах ги да издялат най-отгоре с красиви извити букви, 'Йоанна Цеспедес Буено', а отдолу ' Ти беше светлината в тишината ми и тишината в светлината ми'.
Идея си нямам откъде го измислих това, сами виждате, че не умея да се изразявам красиво.
Оня, моят ученият приятел, викаше също, че някои думи са за точно определени хора.
Е, тези си бяха за нея.
Мамка му, едно само знам - оттогава нито ми е било светло, дами и господа, нито ми е било тихо. Това е.
А иначе баща й си го убих с разбиране.
страхотен поздрав, Ем, обичам ви и двете, и чакам с нетърпение септември:)
цитирайи аз те обичам, знаеш че сунгинг хол ни чака )))
сигурна съм че Хели ще каже същото само да се наспи )))
цитирайсигурна съм че Хели ще каже същото само да се наспи )))
21.
анонимен -
helena
30.04.2008 16:20
30.04.2008 16:20
мерси съкровище, тенкю пипъл:):)
цитирайи съм тенк ю към мистър Бог )))
цитирайот цяла вечност не съм се спирал на теб. и сега виждам колко съм пропуснал. но ще наваксам. привет отново. и до скоро четене :))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано