понеже сенките залязваха на запад

куршумите в червено все се случваха

валяха релси .

но не мина влакът

да ни спаси или да ни научи

за приказният край във всяка приказка

където два три дена  яли пили

животът ни е  низ от вероятности

в които оцеляват само силните .

там няма ни торби със триста гроша

ни лампа с дух

ни приказен килим

не казва никой как да стискаш зъбите

и как да се издърпваме сами

от блатото със име куртоазия

в което ябълката златна ти горчи

отдавна и от никого непазена

неискрен дар от приказни земи

защото се оглеждаме накриво

и не в очите,

както сме поискали

а чуждо огледало и се питаме :

успяхме ли да бъдем искрени ?

въпросите се стичат по улуците

а отговорите

стоят задавени

интелигентно с думи се убиваме

разстрелвайки се със  лица от камъни

 

//*на ив мъртъввече :)

много,много добро! наистина! :)

гордея се с теб.
Имаш запазено място в ложата на камьона!

хахахааааа:)))))))

добро утро.

аз пък мислех, че с лица от шоколадови ягоди;)

си

"ив мъртъввече" със сигурност се е събудил:)

а си мислех 42 за добър отговор :)))
ив-съживен и събуден

отминаха годините прехапани
платихме си и зъбите, изпотрошените
отворихме си крипти на илюзии
подписани интелигентно: оцелелите

а хоризонтите останаха в монитора
и влаковете някъде се случват
очите пак се вглеждат и ни питат:
успяхме ли /и как/ да бъдем искрени?

да питаш отражението е неискрено
то гледа криво и поднася дарове,
с които оцеляват /тъжно/ силните
и приспособилите се в залеза на блатото

jivotyt ni e niz ot veroqtnosti,a ti?ti si neveroqtna.Dobar avtarnuun,skupa Karla!

brao ma, sofke:)
p.s. da ti pikaq na neta