2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Без нея, просто не се получава. Като раждане е.Оная болка в стомаха и около диафрагмата, която ме кара да пиша. Която крещи. Вместо думите и емоциите, усещанията , които са се натрупали в мен. нещата , които ме изяждат. И не, не плътта ми . изяждат душата ми- невидимо. Няма как да го разбереш, няма как да го усетиш, освен ако нямаш в себе си белега на думите. Думите, които валят и те шибат като студен есенен дъжд, но нямат форма. Те са само усещане, блока и напрежение.
В диафрагмата. Въздухът става плитък и дишането е отсечено, очите са отнесени и погледът замъглен, защото аз не съм там. Там е само тялото ми, което е позволило на думите да го изпълват, а аз съм някъде другаде – в друг имагинерен свят където улавям следите на думите.
Обсес.
Единственото , което виждам и което ме интересува са те. Правилните парченца на пъзела, който трябва да подредя, за да се усетя отново завършена.
Там са отпечатъците им, леглата и люлките им, там е значението им , там са мрежите ми, в които ще ги уловя, там са пръстите ми с които ще ги нарисувам.
Ала първо е болката. Задущаваща ме. Ако й се оставя, знам че ще ме погълне.
И тогава може би ще се разпилея. На думи. или пък ще ги загубя. Завинаги.
Понякога ми се иска да си идат. Иска ми се да спра да усещам , тази задушаваща празнота , която се надига в мен и която мога да нахраня само пишейки.
Иска ми се да избягам от това, от всичко. Но не мога.
Думите са ме белязали и част от мен.
По – добрата част.
Или по жестоката.
Защото съм овладяла силата им. Мощта им. Оръжието им.
А те, те са овладели мен.
И като че ли – за цял живот.
Самоубийството-начин да избягаш от реалн...
Helpdesk-ът, начин на употреба
Ти си невероятно талантлива, прекрасна си Обичам да те чета!
Сигурна съм , че ще имаш хубави преживявания и словата породени от тях, ще те изпълнят с нови и силни преживявания! Ще те правят щастлива:)
не може ш да избягаш, неееее,
и
само да си посмяла, аз какво ще чета без въздишките,онези...от ляво,
прегръд и цун, съкровище мое неповторимо
Само не спирай да пишеш.
Има защо.
А радостта, знаеш, идва после.
Радостно да ти е, Соу, след думите :)))
само не е ясно как болката се задържа като кърлеж в нас , а радостта е като пеперуда ..
Да, блог.бг не е режисиран, не е "фризиран", понякога жесток и циничен, но нима не е такъв и самият живот?!
Нека уважаемата г-жа Пискова да не лее сълзи по отишлите си. Така е трябвало да стане. Няма кой да режисира тук и да подбира... Нали затова ще си отмрат и телевизията, и радиото... рано или късно!
Блог.бг съществува от 4 години и не може да го разбереш за 4 дни... Това е новата медиа!;)
За съжаление, не съм го изпитвала това вътрешно чувство,но аз и не съм талантлива.
Поздрави. Харесва ми всичко, което пишеш.
Ти явно живееш чрез писането. То за тебе е като наркотик. Безсилна съм да кажа друго.
Пиши, Соу! Пиши по начина, по който го правиш и дано удовлетворението да възвръща силите ти, защото всичко трябва да има смисъл в този живот!
Сърдечен поздрав!
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано