Mark Schwahn  е казал :

Има моменти в живота ни, когато сме изправени на кръстопът.
Изплашени, объркани,без карта на пътищата. Изборите, които правим в тези моменти, могат да предопределят остатъка от дните ни. Разбира се, когато се изправим пред неизвестното,повечето от нас предпочитат да се обърнат и да се върнат. Но от време на време хората откриват нещо по-добро, нещо, открито отвъд болката да си сам и отвъд смелостта и куража,нужни да допуснеш някой до себе си или да дадеш на някой втори шанс.Нещо отвъд тихото постоянство на мечтата. Защото само, когато си поставен на изпитание,можеш да разбереш кой си всъщност.И само тогава разбираш кой можеш да бъдеш. 
Човекът, който искаш да бъдеш,съществува отвъд упорстването и вярата и отвъд болката и страха,от това, което предстои да се случи.

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

изт: dir.bg

какво научихме? ние самите и имаме ли сили и смелост да го променим.
може ли всеки за себе си на напише и да каже за уроците си ?

моите:

научих,
че всеки въпрос има отговор.
понякога е достатъчно само да зададеш въпроса
но понякога отговорите може да са повече от един и не точно тези , които би искал да чуеш.

научих,
че единствената безусловна любов е тази, на родителите

научих,
че свободата е състояние на духа и по скоро
вътрешно, отколкото външно проявление.

научих,
че не важно кога ще пристигнеш до определената цел
ти си тръгнал към нея в момента, в който си започнал да мислиш за целта.

научих, че не е важно това как ще се самоопределиш
ти си този, който другите виждат

Научих хубави неща при теб. Благодаря, хубав ден.

рано или късно всеки си научава уроците

в ден , който почитаме лъжата, може да се отделят две минути за неподправено искрени неща.

Разбрах какво е казал Mark Schwahn, както и това, че dir.bg може да те научи на нещо. Не разбрах ти какво точно казваш...

виж в това не съм убедена. някои хора цял живот се учат и в крайна сметка си отиват ненаучени

Това "Научих..." не го чета за първи път, но колкото и пъти да се чете, няма да е излишно...

аз ще казвам онова, което съм научила и което не съм успяла, както обикновено , докато говорим :)
предизвикателство

това , което казваш е предизвикателство.
всъщност сега ще променя малко поста

Ми тогава да си се завираме по блоговете - те нали са за това.

flyco
ти като си много отворен, що не казваш какво научи или няма какво да кажеш?

Защото не ме питат.

имаш редактираният ми пост :)
хайде сега да те видим какво си научил ти :)

че истината не е една

различни са очите с които я гледаме :)

човек колкото и да знае,какъвто и опит да има в моменти на истинска криза действа инстинктивно и често неочаквано за самия себе си

се съглася :)
така е

снощи се бях замислила за втория шанс, кога и на кого да се даде и даваме ли си го на самите нас, от толкова толеранция и демокрация не прекаляваме ли понякога със раздаване на шансове, трябва да се спечелят, да се отстоят, всеки втори шанс е едно изтриване и започване на ново, ако сме искрени пред нас, дори когато прощаваме не забравяме, заслужава ли си тогава и кога?:)
Иначе ако нещо сам научила е че често приемаме прекалено сериозно неща които не са толкова сериозни, ядосваме се безсмислено за дреболий когато важните неща са в ъгъла и чакат, боравим с някои думи и понятия без да ги разбираме и се оплитаме в кълчища и верно е, годините не са гаранция за нищо, дори опитат не винаги стига,понякога е важно дали си отваряме очите на точните места.А за приятелите, уви, понякога имаме такава нужда да знаем че ги имаме че им позволяваме да ни се качат на главите, всеки сам да прави нужните преценки до колкото може...а и още нещо, малко грубо ,ама релано,научих се че хората които имат нужда от внимание понякога минават границите на допустимото / разбирай измислят си животи, болести, смърти...../ понеже сигурно ще се върна тук след 100 коментар, приятен ден на весели решения и сладки лъжи:)

убийствената разголваща честност, начина по който казваш ето това съм аз и така виждам нещата, казвам и заминавам. така е права си , отдаваме прекалено много значение на безсмислени и дребни спорове , обичайно настояваме за правотата си, не виждайки гредите в очите си и хващайки се за сламката в чуждите очи :)

Човекът-животно мисли само за ядене и пиене, неговите постъпки с нищо не се различат от действията на животните, които търсят единствено удовлетворяване на естествените си потребности. Човекът-демон е този, у когото собствения "аз" е станал толкова силен и мощен, че не вижда нищо друго и у него напълно е изчезнало всякакво чувство за благородство, доброта и справедливост. Такова същество черпи удоволствие от страданията на другите, отговаря със зло на стореното добро и изпитва наслада от безнравствени постъпки. Броят на принадлежащите към тази група е доста голям. След това е разумният човек, този, в който са развити чувствата. Възможно е лекарите да имат друга представа за това кой човек е нормален, но от гледна точка на мистицизма само човек, в който има равновесие между разум и чувства, само човек, отворен за чувствата на другите, който е осъзнат във всичките си постъпки и отчита възможните им последствия за обкръжаващите, е наистина разумен. Казано с други думи - не е толкова просто да станеш човек. Понякога цял един живот не стига.

знам в резулат на изстрадан личен опит.
Други бях позабравила - благодаря, че ми ги напомни.
Хубав ден!

а аз се замислих, че като оставим настрана първата категория, за която е ясно , към другите може да се добавят и още подкатегории.
жалко е , че обикновено осъзнаването идва късно, когато сме направили достатъчно на брой грешки

и на теб мами.
някой неща е хубаво да си припомняме, защото обикновено ги крием в тъмните чекмеджета на подсъзнанието си

СТЪКЛОТО

(еврейска притча)

-Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите?
-Погледни през прозореца, какво виждаш?
-Жена с дете в количка, отиваща на пазар….
-Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
-Че какво мога да видя там, само себе си.
-Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.

и вярна, разбира се. благодаря че сподели

всеки един миг сякаш отваряш врата или много врети и съвсем непринудено, с финес и усмивка, понякога горчива, понякога щастлива ни даваш шанс...да сме в готовност за истини от които боли, за празници,които могат да ни окрилят, за онази свежест, която обагря в слънчевозлатно денят - навъсен и сив...

научих, че си пристан, че си приятел, че си безкомпромисна към фалша и си Воин, научих...че си необходима и е по-леко , по-мило и напред не е толкова страшно, когато незнаеш какво те очаква, независимо от сенките и съмненията...научих, че...няма предел и е безбрежното на поглед разстояние...научих, че реченото в прав текст е простичко и наложително и винаги намира своя смисъл...научих че ... Те чета с неизказано удоволствие...тенкс, миличко Соу,!

ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

научих от теб: че няколко топли и добри думи са в състояние да ти дадат крила, да ти дадат сила да издържиш по пътя, да се стремиш да си добър човек и да си онзи , който другите виждат, да се радваш на малките неща, независимо от прогнозата на политиците , кризисните експерти и времето...
аз ти благодаря косара, ти , вие сте хората , от които се уча

Соу, колкото и да учим, винаги ще има какво ново да научаваме - за себе си, за другите, за света, за ..за...за
в крайна сметка , хубаво е да се учим ...
в духа на написаното от теб - научих, че има хора, които искат и такива, които не искат да научат ... въпрос на личен избор е от коя страна ще застанеш ...

http://sowhat.blog.bg/viewpost.php?id=257849

:)

факт е , когато има и други мислещи в същата посока

винаги съм мислела , че е по лесно да вземеш насила, отколкото да дадеш

Та нали точно "очите" я определят като такава.

Винаги е въпрос на граници, поставени и поставени ни.

Веднъж Настрадин бил в двореца и царят му се оплакал, че поданиците му лъжат.

Настрадин казал:

- Ваше величество, има различни истини. Преди хората да се научат да използват относителната истина, те трябва да следват реалната истина, макар че на практика винаги се опитват да постъпват точно обратното. В резултат на това хората твърде безцеремонно се отнасят към своите изкуствени истини, защото тайно усещат, че те не са нищо друго освен измислици.


Всичко това се сторило твърде сложно за краля.

- Нещата трябва да бъдат или истинни, или неистинни. Ще накарам хората да казват истината и по този начин те ще си изработят навика да не лъжат.

На следващата сутрин пред отворените градски порти се издигнала бесилка, която била обградена от царските гвардейци начело с капитана. Глашатаят съобщил:

- Всеки, който влезе в града, трябва първо правдиво да отговори на въпроса на капитана на царската гвардия.

Настрадин, който чакал отвън, влязъл първи в града. Капитанът го попитал:

- Къде отиваш? Казвай истината, защото иначе ще те обеся.

Настрадин отговорил:
- Отивам да бъда обесен на тази бесилка.
- Не ти вярвам.
- Прекрасно. Ако съм излъгал, ме обеси.
- Но това ще означава, че си казал истината.
- Точно така - отвърнал Настрадин, - вашата истина.

истината е категория. философска. и винаги е една. бялото е винаги бяло. но очите може да го видят като мръсно бяло или снежно бяло.

за собствените си граници. и кои са тези , които можеш да прекрачиш и онези до чийто предел си достигнал?

Агиография

Колко хора
си вземат изпита,
а животът им пише двойки!
Повтарачите го надхитрят;
те умеят да се настройват.

Плащат евтина индулгенция
ослободените сноби:
щом светците са прекалени,
те и Богу
са неудобни...

Днес човеците са на рядко,
а лъжите -
така на гъсто,
че не можеш да минеш гратис,
без надеждата да си скъсаш.

Не припирам за равносметки -
просто виждам, седнал накриво:
има
организирана посредственост.
Няма
организирана талантливост.

Тя презира
свързаните измами
и отпъжда всяка съблазън.
И по своите скъпи рани
нощем бъдещето предсказва.

отговори и на мен и на флайко за истините. всъщност много навременно и много уместно.
:)

Пеещият ручей стигнал до пустинята и разбрал, че няма да може да я прекоси. Водата все по-бързо и по-бързо изчезвала сред движещите се пясъци. Ручеят си казал на глас: "Целта ми е да прекося пустинята, но не зная как да го сторя."

Гласът на пустинята му отговорил с тайния език на природата:

- Можеш да преминеш през пясъците така, както го прави вятърът.

- Но всеки път, когато се опитвах да го направя, пясъците ме поглъщаха и дори да се хвърлях срещу тях, успявах да премина съвсем малко.

- Вятърът не се хвърля срещу пясъка.

- Но вятърът може да лети, а аз не умея.

- Мислиш погрешно; безсмислено е да се опитваш да летиш сам. Позволи на вятъра да те пренесе през пустинята.

- Как мога да го направя?

- Позволи му да те погълне.

Ручеят възразил на пустинята, като казал, че не иска да губи индивидуалността си. Защото ако това стане, той може напълно да изчезне.

Пустинята казала, че разсъжденията му са подчинени на законите на логиката, но нямат нищо общо с реалността. Вятърът, погълнал влагата, я пренася през пустинята, а после й позволява да се върне на земята като дъжд, който на свой ред отново ще стане ручей.

Ручеят попитал как може да се убеди, че това е истина.

- Наистина е така и ти трябва да ми повярваш, иначе пясъкът ще те попие и след няколко милиона години ти ще се превърнеш в блато.

- Ако е така, ще си остана ли същият ручей, който съм сега?

- В никакъв случай няма да останеш същият. Нямаш избор, само ти се струва, че имаш. Вятърът ще пренесе най-добрата ти част - твоята същност. Когато отново станеш ручей и се затичаш по склоновете на планините, които се намират отвъд пустинята, хората могат да те нарекат с друго име, но самият ти ще знаеш, че си останал същият. Сега наричаш себе си някаква си рекичка само защото не знаеш коя именно част от тялото ти е твоята истинска същност.

И така, ручеят пресякъл пустинята на раменете на добрия вятър, който бавно и внимателно го издигнал нагоре, а после плавно го пуснал на върха на една планина в далечна страна. Ручеят си казал: „Сега познах своята истинна същност."

Ручеят обаче имал и още един въпрос, който той прошепнал, когато се отправил на път:

- Защо сам не успях да стигна до това, защо пустинята трябваше да ми каже? Какво щеше да стане, ако не я бях послушал?

Изведнъж до ручея долетяло тънко гласче. То идвало откъм една песъчинка:

- Само пустинята знае това, защото тя вече го е виждала, нещо повече, тя се простира от реката до планините. Пустинята е свързващото звено между тях и подобно на всички други неща, изпълнява своите функции. На пясъка е написано как ручеят на живота трябва да продължи своето пътешествие.

слави, благодаря че ни поднасяш по този удивително и правдив начин житейските уроци.
от сърце и най искрено:)

благодаря, като че ли имах нужда точно от това :)
всъщност осъзнах, че тема не се пише сам. тема се пише от всички

Постът ти е много хубав, благодаря за него...
научих, че...
често отговорите са пред самите нас,
но ние трябва да зададем правилния въпрос.

Че...единствено любовта има сила да промени хората,
но само, когато те решат да я приемат...

много от уроците, които си написал/а аз самата научих и то наистина по труден начин,
затова и наученото трудно, трудно се забравя и повтаря
усмихнат ден

за нищо днес реших че вместо да коментирам ще пействам и май се получава по добре

ванилийка :)

всички учим уроците си по трудния начин - и това зависи от готовността ни да рискуваме

аз научих, че дори когато си предпазлив, можеш за направиш много по големи грешки, отколкото ако рискуваш

всичко е добре. в тема в която всички са съгласни, нещата леко преминават в блудкаж.

Не искам този спор да продължава, защото е безкраен. Ако истината е една нямаше да има съд и адвокати :) Последната дума е твоя, аз спирам.

постоянно :)
Границите са променлива величина.

сравнително.
от настрадин научих, че софизма нищо не казва, освен че пействащия се забавлява.
а пък ручея е научил най-лесния урок.
да пита и да прави каквото му кажат.
ив

винаги се радвам когато те видя
съвсем добронамерено разликата междо суфизма и софизма е малка но съществена , макар че съм сигурен че става въпрос за печатна грешка
да живее забавлението
винаги твой фен на лесните уроци

адвокатите и съдиите са именно за да докажат , че истината е една, а не тази само на ищеца или нази на подсъдимия.
защото няма категория като малко убил или малко откраднал :)

че всеки ден гледаш OTH ;-)

освен че го гледам го и осмислям , като го обсъждам.
а и съвсем скоро го приключвам и тогава ще намеря друг , с който да ви занимавам :)

днес е денят на лъжата

въпрос на избор и на гледна точка. :)

да убием всички адвокати и съдии, ако са били преди това адвокати
бог е моя съдник,каквото и да представлява

в тоя ред на мисли се сещам за един виц:

вампир извежда малкото за първи път на лов. хващат един човек и малкото почва да пие кръв. по едно време баща му казва :
хайде сега , сине спри.
а малкото
що бе тате, не може ли да изпия всичката кръв?
бащата:
ееее сине , ние сме вампири , а не адвокати

:)

Научих се, че колкото по-добре опознаеш човека, толкова повече ще се отдалечиш от хората.

Много неща всъщност, но разполагам с изключително кратко време в момента и като че ли казах най-скъпоценното за мен.

прав стеф, вероятно заради това великите умове са живели в усамотение ...

Знам 3 неща:

Да живея в мига.

Да пестиш енергия когато смяташ , че трябва да действаш е глупаво колкото да хабиш енергия когато това не е необходимо

Мъдрия се учи цял живот.

;)

:)

сега кажи , че и ги можеш :)

За това е поука номер 3!

за секундите и доверието ли ? :)

Мъдрия се учи цял живот! ;)
Доверието предполага граници, ако не си ги преценил това не означава да загубиш цялото доверие, мисля.

Nothing else matters - Няма я вече майката на Елза
l'm just asking - Аз съм просто краля на задниците
Bye bye baby, baby good bye - Купи, купи бебенце, бебето е добра покупка.
I fell in love - Паднах в любовта
Just in case – Справедливоста е в портмонето
I will never give up - Никога няма да го вдигна
Bad influence - Лоша простуда
Let's have a party - Хайде да направим партия

... и прегръщам небето ти! :)))

А всъщност са азбучни истини, които често се забравят в препускането по пътя и в делника....

накара ме да се замисля върху много неща от собственото си ежедневие :) много хубав постинг! :)

да не хващам на и за глупости :)

благодаря.
това са малките уроци на ежедневието, които обикновено забравяме :)

благодаря. точно така е ...

благодаря ти :))

наистина са готини.
ето още малко англ хумор

http://trud.bg/Article.asp?ArticleId=28107

това е още един хубав житейски урок

утре може да се окаже лъжа.

Научих се да приема със съмнение, всяко нещо, казано от учените. Всяко второ или трето откритие, отрича неща, в които сме сме смятали за верни.

Късно се включвам и не ми се четат всички коментари.

Написала си истински учебник с безценни знания!

Всеки трябва да го прочете.

благодаря ти!
надявам се като мечо пух , че колкото повече толкова повече :)

не съм аз автора , намерих втората част в дир беге :)
но са хубави

в десетката.

поздрави!

Автора е без значение, Важното е че ме изкефи, когато ме смарангясаха някои. Хвала на теб . И една люта!

И аз научих хубави неща от постинга... благодаря :)
Усмивки :)

:)

аз винаги си казвам авторите още в поста. накрая ги казвам за тези които не четат внимателно :Р