Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2008 09:16 - Жеравна
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1445 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пътят като че ли се е смалил. Мараша е все така хладен, но вече не толкова плашещ, след като отново върнах планинските си корени.

Аврамовският баир също. На времето ми се струваше че варбурга ще ни изхвърли от завоя . Влизаме в сенките на габъри и все ми се струва, че ще чуя шума на Луда Камчия.

Отварям прозореца и спирам климатика . Аромата на планина и билки и ме поглъща дори през пелената на обичайният за мен цигарен дим.

 

Изкачваме последният баир и селото изплува като остров  в зеленината на орехите и малките плочести покриви.

Същото е . Боже, съвсем същото както преди 10 години.

Спираме под сянката над чешмата. От тук вечер се прибираха козичките на леля Гена. От тук се провикваше някоя от по гласовитете булки в махалата – ади ма, козичките си додоха... а гласът и се сипваше по деретата до центъра на селото.

В спомените и сънищата ми още  звучат гласовете на вечерният глъч на селото , подскачащи и удрящи се от тъмната ивица на гората по покривите и астмите, чак до центъра на селото , в терасовидните плочници.

Чешмичката е същата. И водата е все така утоляваща. Малката вадичка си стои миеща кротките камъни , а орехите са надвесили вековните си рамене над къщята и посивелите каменни покриви.

Я, механа. Това преди го нямаше . Но хората са все така мили и любезни . Все така сърдечни и усмихнати. Чувствам се щастлива и безпричинно усмихната. Ето къщата на леля Гена – усмихнатата каракачанка , чиято топла пазва прегръщаше умореното ми телце преди десет години , миришеща на топла баница. Продадена е . Красивата и цветна градина сега е потънала в бурени. Все едно. За мен това е без значение. Затварям очи и отново съм седнала на скамейката под астмата, а чепките грозде са надвиснали до веждите ми . Леля Гена , която не подвива крак, въпреки пищната си снага се провиква от салмата където приготвя топли пирожки- мисълта за тях изпълва устата ми със слюнка. Мързеливият котарак пред прага.Нацъфтялото мушкато и миришещи на сено и лавандула чаршафи нощем.

Обичам това място. Тук намерих сърцето си , когато мислех , че съм го заровила завинаги в полите на Пирин.

Обичам начина по който животните се прибират надвечер и чановете им хлопкат от далеч. Обичам вятъра който се промушва под шнолата ми и дърпа кичурчета коса. Обичам калдаръма и вадичката отстрани и цветята надвесени от тераси и зидове .

Пет пари не давам за падналата капачка на новите ми обувки, докато скачам по каменния път. Дори ми е смешно , че бих могла да се ядосам за това . чувствам се толкова щастлива , все едно съм се върнала като блудната дъщеря и от всякъде се протягат мили ръце , за да ме докоснат.

Само едно нещо мъничко ме тревожи – как ли е моята леля Гена.

И докато вървя си повтарям като мантра – Боже , дано да е жива и да е добре.

И сигурно Бог ме обича , защото след 200 метра спускайки се бавно към центъра , попадам в топлите й прегръдки и усмивка, такава че да ти стане прекрасно.

И докато ме целува и ми разказва колко красива съм станала, знам че съм си върнала нещо отдавна загубено- един от тези хора , които ни учат колко е прекрасен света.

Мислех преди години – наивно и съвсем детински, напуснала родният си дом, че сърцето ми е останало завинаги там.

Сънувах суровите сенки на Пирин и тъмните пътеки под мурите. Чувах грохота на реката , отхапвща от каменната гръд на планината и събуждайки се душата ми страдаше.

Докато не открих Жеравна. Или Жеравна не откри мен.

С топлата си ласкавост и заоблеността на Стара планина, Жеравна ме пусна и ме прие.

А аз оставих сърцето си.

В място, където да се връщаш.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - една грешка имаш ;)
15.07.2008 09:46
в Жеравна няма нито един "плочест покрив", както пише в 9 ред на гореизложеното. всички покриви са с турски керемиди. беше ни забравено да имаме друг вид покриви, за да се опази селището като културен паметник още от времето на Людмила Живкова.
цитирай
2. sowhat - така е.
15.07.2008 10:01
в ичера са плочките. обещавам да сваля снимките в най скоро време и да ги кача тук
цитирай
3. luben - частици
15.07.2008 10:18
от сърцето ни оставяме на много места и е така хубаво, когато си ги откриеш понякога...

Имам да ходя на едно местенце, дето и аз така оставих частици :) Та се сетих и за това. Освен че си представих картината, която нарисува :)
цитирай
4. libertybell - Всеки има по едно място,
15.07.2008 10:27
към което изпитва почти любовни чувства!
Моето място беше в старата част на Варна (родната къща на баща ми), но вече отдавна не съществува... Но пък и никой не може да ми отнеме прекрасните спомени!
Не съм ходила в Жеравна, но вече имам желание да го направя! Дано скоро ми се отдаде и възможност:)
Хубав ден, Соу:)
цитирай
5. nadagr - Красиво!
16.07.2008 10:33
Много красиво!
цитирай
6. анонимен - magi
23.10.2008 16:43
Прекрасна е моята Жеравна нали?
Напуснах я преди много години но сърцето ми наистина остана там.И без значение колко места ще открия то винаги ще е там.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4139623
Постинги: 921
Коментари: 24692
Гласове: 63675
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930