Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2010 14:31 - писмо до миналото
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9911 Коментари: 27 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
гледам случайно откритата снимка с познатото лице и се замислям. минали са повече от 20 години.
животът е взел, каквото е могъл и дал, каквото сме поискали.

стълба към небето.

пътищата ни много отдавна са разделени, но образа от миналото ми връща едни спомени за старият град и смях
голям апартамент, мириса на мекиците на Кичето и топлите й по майчински пазви , китарата на Антон и песента " две хубави очи, останалото гъз..."
бесните нощи на Комарчек и моята постоянно забравена, изгубена и намирана чанта

уж празноцелните разходки из главната
мотор
ж.к. Тракия
там пък какво ли правехме по дяволите ?
Дамян с тъмните очила, вечно на стълбите на античен театър и задължително полагащата му се бутилка водка, задължително напушен до козирката
мрачната му брада и също толкова мрачното чувство за хумор
скапан москвич вероятно от края на втората световна със дъски вместо седалки и заковани джапанки на тавана.
смях.
дрънчене.

кино с непознати
кръчми в които ставахме приятели или неприятели
вечерни разходки
дневни лекции
страст
напрежение
скандали

Кючук Париж, Саша, Емо, вечните им скандали и вечната нова брава, ключ, които никога не ми отваряше вратата
ключ, който винаги ме чакаше при теб
да позвъня на вратата и винаги да има някой , който да ми отвори.

сега си мисля, че няма подобни врати.
вече никъде не ме чака ключ, нито пък ще намеря някой който да отвори врата към едно друго измерение.

гледам случайно откритата ти снимка
никак не случайно побелелите ти коси
лицето ти, върху което страстите са оставили отпечатък ( все още си същия хъшлак )
рокаджийската ти визия

и си мисля
колко странно неведоми са пътищата божии
и как една случайност отключи дълбоко погребани спомени

лесно ли забравяме хората, белязали живота ни?
мисля че да.
погребваме ги под натрупвания от нови спомени и емоционални заявки, усещания , неща които предстоят, нещата от вчера
всеки ден е падащ лист под който старите стават все по незначителни и все по незабележими, все по изтъняващи и част, от земята на която уж сме стъпили здраво.

виждам те.
и се радвам на това, че все пак си се ангажирал с нещо , което наистина обичаше , а не с безумията, които зубрехме по време на сесии
толкова кани с кафе из които пускам фасовете несъзнателно да плуват като рибки и изписани листове,
упоритото ми подсказване на изпита по физика, на който само личният ми чар и слабостта на професора ме спаси от изгонване

сърдитите ти вежди след изпита по математика

"наутилус помпилус е руска рок група , доц. митев"

смях до сълзи
смях
толкова смях
сълзи

странно, не ги помня вече

помня обаче една вечер над Бъчвите и ръцете ти ,които ме държат.
и едно безумно привличане
безумно
хм, дали

през призмата на годините нещата по скоро изглеждат безумно романтични

и един жесток разговор по стълбите на университета.
нескритата ти ярост
циничният ми гняв

моята сватба
твоята сватба

времето, годините , срещите, разделите, дните, фенерите, пътищата , жени, мъже, деца, работа , домове, улици, мрежа, блог...

не ти написах нито един стих.
някак си оставих душата ти да се изплъзне от мрежата на думите ми и я пуснах да се скита свободна.

всяка част от теб.

никога не ти казах нищо.
дори, когато трябваше да ти го кажа.


но ти написах писмо днес, писмо , което можеш да прочетеш или няма да прочетеш, все едно
дължах ти го.
най малкото заради ключа.

или заради несъстоялото се сбогуване.

So long and thanks for all









Тагове:   миналото,   писмо,


Гласувай:
30



Следващ постинг
Предишен постинг

1. portishead - Огнено - ледено откровение!
15.04.2010 14:41
Поздрави!
цитирай
2. silverlining - спомени спомени...
15.04.2010 14:49
"По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал" - английска поговорка
цитирай
3. sowhat - здрасти портисхед
15.04.2010 14:53
днес си дадох сметка, колко лесно се забравят и хора, и спомени и неща, които сме мислили, че никога няма да забравим.

и една мисъл на Буковски

" времето е клоун, който свири на балалайка"
цитирай
4. sowhat - мисля че нищо не се губи
15.04.2010 14:55
silverlining написа:
"По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал" - английска поговорка

по скоро всички тези неща са останали, там в капана на времето, уж наречени спомени, за нас, които вече сме други хора
цитирай
5. miaa - Никога нищо не се губи, те се скла...
15.04.2010 15:55
Никога нищо не се губи, хубавите неща се складират дълбоко в сърцето!
И не избледняват.. Кой ще погребе красотата и любовта?
Приятелството?! Макар и пътищата да не се пресекат завинаги в този живот!
Съзнателно насочваме разума си в посоката, където има обич и доверие.
Благодаря ти Соу, прекрасен постинг и любима песен на Цепелин!
цитирай
6. tili - Някои хора се забравят,
15.04.2010 15:58
други - не!!!
цитирай
7. sowhat - здравей миа
15.04.2010 16:20
мисля си - животът е река, която тече само в една посока. но понякога паметта прави странни и спонтанни завои, които могат да те върнат някъде в началото му.
колко често се замисляме, че именно почвата на която са стъпили здраво убежденията ни е плод именно на уроци, които сме научили някога - толкова отдавна, че като първоизточници са удобно забравени.
цитирай
8. sowhat - сигурно е така , лили
15.04.2010 16:21
))
дай боже в живота ни повече незабравени.
знаеш ли сега какво ми хрумна , че е по добре да имаш в живота си забравени приятели вместо измислени герои
цитирай
9. flyco - ех, sow
15.04.2010 17:05
Писмото не е до него... Аз съм един тъп реотан, много добре си го написала - до миналото е.
цитирай
10. valer1961 - мразя те...
15.04.2010 17:37
Мразя те,защото успя да ми дадеш повод да се напия тази вечер,а тридесет и два
дни не съм пил алкохол/не че иначе ми е навик/.Мразя те както се мрази истински
приятел/за което се извинявам/ и още тази вечер ще те покажа/виртуално/ на един
мой наистинаистинскииповечеоттова такъв,защото ти възмути душата ми,че толкова
дълго не съм му се обаждал и....Абе наздраве в бъдещето и сполай ти...

Дано си ме разбрала правилно и пак ти благодаря...
цитирай
11. doriana - :)))) Как ме подсети за едни други ...
15.04.2010 17:40
:))))
Как ме подсети за едни други мои работи преди 15 години....
:)))
цитирай
12. elpidaa - и аз днес мисля за времето. . . :)))
15.04.2010 18:04
и аз днес мисля за времето...
:)))
цитирай
13. bapha - хубаво е,
15.04.2010 18:12
дано го заслужава... или заслужи?
цитирай
14. dorichela - по-добре красив спомен, отколкото ...
15.04.2010 18:40
по-добре красив спомен, отколкото липса на такъв!
цитирай
15. ronya - олеле...
15.04.2010 21:07
"всеки ден е падащ лист под който старите стават все по незначителни и все по незабележими, все по изтъняващи и част, от земята на която уж сме стъпили здраво."
разтърси ме... от дъно...
Ти сигурна ли си, че си от тая земя, жено?!?! :))))))))))))

цитирай
16. bambola - :)
16.04.2010 01:38
уау, как само ми го взе от устата, същите спомени сякаш, само имената са различни и питиетата може би, и цинизма ни пак същия, точно преди 20 години, точно когато очите ни бяха с най-зеленото и никога не каза "остани" и никога не поисках да остана...пак се сетих, в онези години, нямаше толкова много неща и толкова много които никога повече няма да намерим имаше и когато се смеехме и се прегръщахме бяхме толкова адски силни и велики...а всашнсот :)
поздравелния за поста сов, за всички онези които го носят в себе си :)

цитирай
17. orlinpetkov - огледало което ме отразява
16.04.2010 09:47
Веднъж един човек срещнал Далай Лама и го попитал: ти кой си? Той отговорил аз съм огледалото което те отразява, в мен виждаш себе си. Странно колко синхронно попадам на публикации, които кореспондират с моето душевно състояние. Думите ти парят в гърдите ми и ме връщат към спомени които не искам да збравя. И повдигам падналите листа и ги пазя внимателно да не се превърнат в почвата върху която стоя. Отдавна съм прокуден от храма в който поднасях почитта си към света, но това не го прави по-малко свещен за мен. Храм, който сам поругах. Храм, за който няма да падна в битка, а ще победя. Храм, в който ще се върна и ще бъда приет отново, като блуден син намерил пътя до своя дом. Израснал, натрупал опит от грешките и раните, от кръвта на убитите от мен. Ще чуя думите Здравей, Добре дошъл. Много се забави. А колкото до: so long...... това ще е за някой друг. Вече не съм ти сърдит и не се гневя, и мога да те обичам, загледан отстрани.
цитирай
18. kosara2008 - !!!
16.04.2010 10:01
без онзи ключ, НО имаш вълшебен ключ...ключ за сърцата, сълзите,спомените НИ,душите ни...№17 е казал всичко другото, което е просто един живот,

тенкс, Соу,


душеизвадкатакава:)
цитирай
19. blagovestie - Мдаа, чудни и странни
16.04.2010 13:48
неща ни пробутва съзнанието. И колко различно ги чувства сърцето, след време...
цитирай
20. mimayordanova - Кажи ми какво помниш и ще ти кажа кой си...
16.04.2010 13:49
Пишеш невероятно! Истински, дълбоко, чувствено... Придаваш на всеки миг макар и минал нова стойност...
цитирай
21. ka4ak - НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО!!!:)))
16.04.2010 14:17
46. ka4ak - 10:24 - sowhatГласове от създаването: 28000 Еми супер си!!!
13:35
Здраве,любов и хармония,гарнирана с обич!!!:)))
цитирай
22. sowhat - владо благодаря
16.04.2010 14:43
:)

мима, просто си дадох сметка panta rei и как отнася хора, лица , спомени и образи, все едно че никога не са били важни.
истината е, че има спомени, които не бива да губят, както и лица, които да помним.
благодаря

благовестие, не беше съзнанието. беше снимка, която отключи спомените...

благодаря, косара, някои ключове , просто нямат дубликати, слънчицето ми. всички затръшнати врати рано или късно се превръщат в стени, важното е да посеем незабравки.

побързай, орлине
и не отказвай нито едно : здравей
преди да е станало време за so long...

успех ти желая!


благодаря Ел
дори и да не си даваме сметка носим емоционалният си товар, колкото и да режем пътища и мостове, някои неща понякога се връщат като бумеранг, за да ни накарат да погледнем още по дълбоко в себе си .

роня, понякога и аз не съм много сигурна, но корабът майка още не е минал да ме прибере :))

доричелла, затова да се постараем да си създадем такива, че от много сън спомени няма, нали )))


мите, всеки заслужава поне сбогом , нали?
ще пиеш една текила , докато ти разказвам цялата история )))

елпи, на времето му беше време :)

добре де валери, мрази ме, мрази. ще ме мразиш, ще ме мразиш, колко да ме мразиш? ))))
по важното е , че ще си се обадил на когото трябва.
аз съм лесна, поемам вини всякакви ))))))))))

дори-ан, искам си го в разказ :)

флай, навремето имах нещо със заглавие подарено от приятел - нарича се

нанамереност на изпращането


цитирай
23. kult - !
16.04.2010 14:48
........
ох, горе на многоточието първо написах една "пловдивска", но после я изтрих (от благоприличие ))...
както винаги право в ... целта, Ем /замислих се, сърцето или ума (ми)/
и затова те обичам! )
цитирай
24. sowhat - ел, днес прочетох статуса на хелена
16.04.2010 15:12
във ф-бук

Be yourself. Especially do not feign affection. Neither be cynical about love, for in the face of all aridity and disenchantment, it is as perennial as the grass. M.E.

и си мисля

колкото и да се опитваш да се правиш на другиго, никога не можеш да избягаш от себе си.
а ставаме себе си, като плод на качествени и количествени натрупвания в миналото си.

и аз те обичам :)
цитирай
25. gothic - Ебаси. . . това ме накара да се зам...
16.04.2010 15:14
Ебаси...това ме накара да се замисля. И ми стана леко тъжно, не знам що.....
цитирай
26. sowhat - не е тъжно , пламски
16.04.2010 15:17
хубаво е понякога да надникнем отвъд стените и да видим, че всичко е наред, в животите, които нямаме
цитирай
27. mamas - Събуди и моите спомени...
16.04.2010 21:23
Спомних си за хора, които някак са останали далече-далече зад мен във времето. Трябва да се спра и да се обърна назад...поне за малко...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6404132
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031