не ми се ще да търся, кое е било първото - слънчевият часовник или пясъчният. предполагам , че слънчевият - изисквал е по малко познания за направата си.
но днес ще говоря за пясъка.
понеже ми се струва, че обръщайки се назад, осъзнавам как дните ми са отминали като пясък в часовника.
че някои неща и спомени, времето е отмило като вълна стъпките по пясъчният бряг...
че сме прах, която ще отиде в прахта
и пепел в пепелта.
пясъкът, толкова крехък, толкова променлив, толкова стар и толкова спомени попил...
мисля, че рядко, да не кажа никога , не мислим, че пясъкът е бивша скала...

днес искам да ви покажа нещо наистина уникално



рисунки върху пясък.

толкова ефимерни
толкова истински
и толкова мимолетни

като самият живот

записан върху пясъка...

а когато се обърнем , вятърът е променил очертанието на дюните и вече нищо не е същото...

Пясъка в часовника е винаги един и същ. Просто трябва понякога да го обръщаме. И да се молим силата, с която го завъртаме, да не ни остави твърде рано, и за верен поглед, с който да виждаме скалата в пясъка и пясъка в скалата.

Ако хората бяха подводна цивилизация пясъчният часовник щеше да е пръв. На повърхността навсякъде има Слънце, но не навсякъде има пясък.

Всички се боят от времето, времето се бои от Сфинкса, но той също се бои... от пясъка.

но рисунките които оставя са други, вече са други ...

ще ми се да вярвам, че пясъка не се бои от времето и че омагьосаният кръг все някъде се скъсва

Великолепно ! .... Великолепно !

такова е.
и си струва да бъде видяно

а дните наистина се изнизват като пясък от шепа...
сякаш вчера бе януари, вече е средата на април,
но пък лятото е все по-близо, нали:)
въздушни пясъчни целувки за теб:-*)