мисля си
всички уроци през, които сме минали ...
всички онези неща, които искаме да забравим и да заличим, безкрайно тежките обици и товари , с които сме се нагърбили...
помните ли колко трупове сме заровили от съзряването си до днес?

как се справяте, когато се наложи да се изправите срещу призраците от миналото си?

можете ли просто да махнете с ръка и да загърбите?
сещате ли се, че вече не сте онзи човек?
можете ли да избършете съзнанието си и да кажете - вече е tabula rasa?

напоследък ми се налага да се изправям срещу доста от тях.
неща, които съм мислела, че вече не могат да ме докоснат.
скелети, скрити в гардеробите в най тъмните кътчета на подсъзнанието.

само преди няколко дни беше Прошки.
сигурна съм , че простихте на близки , а най вече на далечни хора.
сигурна съм и че сте дали прошка.

искам да ви попитам
простихте ли на себе си?

за всички грешки, които сте допуснали съзнателно или не.
за всички глупости, за всеки погрешен ход.

и се надявам - дано да сте си простили...
защото е ясно - и това ще мине.

но ако човек не успее да се справи със собствените си грешки и страхове, никога няма да е на правилният път.
и винаги някога, от някъде ще изскача по някой призрак, който да чопли раните, които си мислим, че отдавна сме забравили...

себе си най-трудно прощавам.
Има грешки, които никога не ще...

да направя от грешките си не трупове, а приятели. Успявам, макар и бавничко понякога...

ето за това идва реч...
никога

дано винаги успяваш, рони.
аз за някои от своите съм сигурна, че никога няма да успея да ги направя свои приятели.
та така

опасно е да се повторим погрешно, нали ?

Май съм щастливка! Обаче няма нещо за което да се измъчвам, или да си прощавам... Но не може без трупове, ако искаш самия ти да оцелееш, друг е въпроса на каква цена. И ако и не намирисват много, какво толкова?! Но при мен си е струвало. Усмивки от мен ;-)))))))) морско солени хехе

опасно ли е?
едва ли...
обиците вече са там.
друг е въпросът - можем ли

сигурно си права.
а може би не ти се е наложило още да направиш някои грешки или да сториш ненужни компромиси.
бог знае...
радвам се, че има и хора като теб.
и дай боже никога да нямаш необходимост да ровиш там където не е за ровене ...

А компромисите много ми допадат...
Все едно, ще пиша пак, ако... ;-)))))

))))
по добре да не пишеш :)

Връщането е неизбежно , важно е всеки път да поглеждаме с все по - добри и разбиращи очи. Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област:) Махам с ръка , ама за мен остават болките , много по за дълго , а спомените, хубавите , топлите , усмихнатите - идват с времето ...
http://www.youtube.com/watch?v=bNFnjkqtoLE

няма да си простя. Ако трябва да бъда по- точна то едно нещо.

Еми, как да ти кажа...сътворил съм много простотии на младини. неща, с които никак не се гордея. но, мамка му, не се отказвам от нито една дума, действие, жест или мисъл. Просто има неща, които днес не бих направил.

надявам се
никога да не се почувстваме експерти

Поздрави за постинга!?
Много глупости съм правила, пълна лудост.
Но именно те са ме изправяли на крака.Простих на себе си! За да продължа ..Страхове за себе си нямам.Успях да ги преодолея. Искам моите приятели , близки, хората, които обичам да са живи и здрави! И да ме приемат такава каквато съм, грешна и несъвършена, КАТО ВСЕКИ ЧОВЕК.
Аз всеки ден се уча да живея.Благодаря ти!

Сппоред справката, "на този ден според църковният канон се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви"." Не се очаква да простим сами на себе си. Сигурно, защото Бог знае, че е невъзможно за нас :)) а Той никога не ни поставя невъзможни задачи :)

ПП Този текст се е случил постинг 666...

Накара ме да погледна в себе си.Отново.Това си е направо душевен мазохизъм.Понякога се опитвам да си спомня някои случки в детайл.Но как да сатне това ,като съвсем наскоро съм се опитвала да изтръгна тези неща от сърцето си ,за да оцелея ,за да се съхраня.Но права си,винаги има онова-"искам да ми се случи отново и отново,същото, после ще му мисля.."
Поздрави.Харесва ми как и какво пишеш.

това е целта заради която пиша. не само за да ровя в себе си.
а и вероятно да накарам още някой да го направи- по същият безпощаден начин...

аз ти благодаря.
добре дошла си тук

то е по трудно да простим на себе си, отколкото другиму.
а е хубаво да го правим.
постът е 671 или 2
не знам защо застина на това число )))

хахаха, работа на уич ще да е

харесва ми този начин на мислене. благодаря ти

ади ...
и аз

...

ала няма

.