повод за тази тема, беше една съботна скайп дискусия, на която ме покани приятел. бях поуморена, но имах няколко излишни минутки и реших да се включа.
темата беше :
здравословният егоизъм

да си призная не виждам нищо здравословно  в егоизма, освен ако не се отнася за секс.
но дори и там, след удолетворението, ако не си в състояние да се отдадеш на другият, в крайна сметка ще завършиш сам със себе си.

една от участничките в дискусията, сподели че животът бил много натоварващ, че се уморявала и имала нужда от повече време за себе си. за да си го осигури, тя трябвало да бъде малко повече егоист, защото  вечер след работа децата й и съпругът й я изтощавали.

да си призная, това ме потресе.
предложих й, да става сутрин рано, и да намира час време за себе си, в който час да прави онези неща, които й доставят удоволствие.
така и не ми отговори, но ме информира за възрастта на децата си.

е, моите са по- големи.
и да си призная, че ако можех да върна времето назад, бих прекарвала дори още повече време с тях.
достатъчно сме близки, споделяме много и всеки миг прекаран с тях, е чудесен.
комуникираме с голямата доколкото можем, по всеки канал за комуникация, което ми е крайно недостатъчно, защото , какво ли не бих дала да мога да я гушна, или да отворя вратата на детската стая, да я видя че спи и да я завия, или просто да я помилвам по косите.

само че тя вече е голяма, има си собствен път и собствен живот и ще се виждаме когато можем.
и колкото можем.
та в този ред на мисли, дали е здравословно, да крадем време от децата си, за да задоволим някакви мимолетни егоистични потребности?
дали бихме били щастливи после в ретроспекцията на времето, когато се обърнем и видим какво сме имали и какво сме пропуснали?

децата ни са подарък в този живот.
това каза сестра ми, когато осинови племенника ми.
и добави:
ако един ден реши да ни напусне и да търси родителите си и дори никога да не се върне при нас, ще благодаря на Господ, за всеки ден в който съм имала възможност да му се радвам.

СПАСИТЕЛЯТ


„Да не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем” /Галатяни 6:9/
Трима пътници се загубиха в покрайнините на близкия град, връхлетени от смразяващата виелица. Хванати за ръце, те се бореха с ослепяващия ги сняг, докато единият от тях падна и повече не можа да стане.
Вторият от пътниците, знаейки, че приятелят му ще умре, ако остане сам, се наведе и с последно усилие вдигна полуизмръзналия човек на раменете си.
- Остави го – извика третият, - така и ти ще загинеш! Остави го и спасявай себе си!
- Но той отказа.
- - Не мога да го оставя да умре.
- - Както искаш ! – отвърна другият. – Но аз пък не мога да ви чакам!
И забърза напред.
Минутите изглеждаха като часове. Твърдо решен да спаси живота на приятеля си, човекът бавно и тромаво продължи да се бори с преспите.
В края на крашщата бурята загуби яростта си. Вятърът постепенно стихна и слънцето проникна през облаците. За своя голяма радост пътникът, който носеше другаря си на гръб, забеляза малко село точно зад гребена на хълма. Спускайки се надолу по склона, видя да лежи позната фигура. Спътникът му, който бе настоявал да спасява себе си, бе замръзнал до смърт.
Но самият той, грижейки се за нуждите на друг, бе изразходил достатъчно енергия, която му бе дала възможност да издържи на студа, убил този човек. В стремежа си да спаси живота на своя приятел той бе запазил и своя.
Когато помагаме на другите, укрепваме и ние. И в старанието си да запознаем хората с добрите новини за спасението ние самите идваме по-близо до Спасителя.

Аз мисля, че човек трябва да е малко и егоист до степен, която му помага да не забравя, че и той е човек...

мила ти си щастлива.завиждам ти благородно.

до степен на обезличаване.
може би е здравсловно да си егоист, но за мен лично егоизмът води до душевно оскотяване.
и понеже човек е социално животно, тоест, не живее като аскет в пустинята, се питам , ако всички са егоисти, тогава?

съм.
не ми завиждай.
всичко си има цена

Всичко останало е бла - бла...

Егоизмът не свършва, и със здравословно не се връзва...докарах и лека рима :))
Но, да отговоря: нищо не оправдава такава кражба, за щастие и дума да не става...
Благодаря ти, sowhat...

Макар и трудно, с времето си изработих рецепта за "здравословен егоизъм". Тя е проста: когато си смазан от преумора, оставяш другите да ти помагат и да ти се радват. Ти пак им "даваш": възможността да покажат себе си :) Всъщност цялата работа е във взаимността (mutuality) - никой не е непрекъснато на гребена на енепргийната ефективност. Зареждаме се едни от други... с любов и разбиране за общите ни трудности:)

браво боди, ти си открила рецептата :)))

правилната като че ли

Хубав пост Соу, поздравления! Права си.

всъщност боди, малко след теб предложи една добра и предполагам изпитана рецепта.

в всеки друг смисъл различен от този, не мога да приема че има такова животно наречено зравословен егоизъм

егоизмът в секса е дълга тема, която може да се обясни в няколко тома.
никога не можеш да обясниш и приключиш нещата в едно изречение

флай

Здравей Соу, аз никога не съм съжалявяла, когато съм давала обич, уважение не само към близките си, но към и непознати за мен хора..Случвало се е.. попадала съм в подобни ситуации!
Никога не правя равносметка, не слагам на кантар, кой колко е дал..
Но съм забелязала, че рано или късно ми се връщало, 3 пъти по- толкова..В живота ни винаги има равновесие... Нали знаеш" Господ си знае работата. Каквото посееш, това ще пожънеш"!
А децата са най- ценният подарък, който сме получили! Прекрасен постинг, поздрави!

Лично аз не виждам нищо осъдително да си "открадна" 15 минутки вповече сутрин в банята, за да прегледам вестника, оставяйки децата на създателя им (сиреч, таткото).
За добро или за лошо, в нашето общество изискванията към жената са много повече, отколкото към мъжа, що се отнася до грижа за децата и дома. Замисляла ли си се защо предимно мъжете имат хоби, а жените, след като се омъжат, направо забравят какво е това.

е човек да отделя време и за себе си, но общуването с децата е незаменимо удоволствие.
Аз трябва да призная,че понякога си мисля-аман, това дребното няма ли да млъкне-но се усещам как се усмихвам и как се чувствам изпълнена със смисъл.
Соу, страхотен пост, както винаги!

влиза в едно изречение: "За да съм наистина полезна на ДРУГИТЕ, трябва и АЗ да съм добре."
АЗ не е самоцел, а средство. Технически погледнато - егоизъм. Иначе... здравословен начин на живот ;)

So, napravi mi denyat po-usmihnat :) blagodarya ti, za koeto. Mnogo hubava tema i prekrasni razsujdeniya!

Pregrudki :)

Не мога да разбера как могат да живеят тези хора, които проявяват и най-малък егоизъм дори към хората, които обичат. Не мога да я разбера тази "майка", щаслива ли е със себе си, позволила си да погледа 15 мин от любимия си филм примерно, ако знае, че в същото време детето й има нужда да си поговори с нея и се чувства самотно??? Не мога да разбера хора, които раждат деца, а после или ги оставят по домове, или не се грижат за тях. Или по-лощо - възползват се от тях. От друга страна, за да може човек да се грижи за децата си ( а и за другите по принцип) трябва и той самият да се чувства добре. Но за какво щастие говорим, след като не си направил ВСИЧКО за другия??? Но хайде да не казвам голяма дума - старите хора казват "голям камък хвърли, голяма дума не казвай".

щастливи са доволните хора, егоиститите не са доволни.

поздрави, миличка :)

са на 8 и 16 години. Баланс е нужен - вътрешен, иначе наистина може да се стигне до идиотско отдаване, което е вредно и за майката, и за децата.
Когато успея да го постигна, се чувствам щастлива.

"Когато помагаме на другите, укрепваме и ние. И в старанието си да запознаем хората с добрите новини за спасението ние самите идваме по-близо до Спасителя".

ЕДНО КЪМ ЕДНО!

т.е. за да обичаш някого трябва да знаеш какво е да обичаш. да обичаш себе си е мярата, спрямо която обичаме или не обичаме ближните си.
децата ближен ли са?
не говоря само за биологичните ни деца а за децата в обобщен смисъл.
докато децата са малки имат нужда от цялостно, включително и физическо присъствие. отглеждането включва много неща - някои носят радости, други неволи.но никъде не е казано, че родителстването е безпроблемно съществуване. когато децата пораснат намалява потребността от физическото присъствие. остава душевната близост и духовното ръководство. и тук с пълна мяра влиза в действие - каквото си посял -- това ще пожънеш. ако не си оставил духовна следа в детството на децата си, отдаден на грижата за материалното, за имането и си подценявал душевното общуване как мислиш че децата ти ще имат потребност да общуват с теб, когато ти самият - стар и немощен имаш тази нужда... ще ти подсигурят едно физическо присъствие - болногледачка напр. и дотам. Каква е тази сила, която може да накара човек да се откаже от личната си реализация за да присъства - физически и духовно в живота на друг човек? Няма друга такава сила освен любовта.

Не мисля, че е егоизъм да намираш време за себе си. Така обичта, обгрижването, радостта от живота...ще са по-пълноценни. Нали всъщност в това е и смисъла на живота.
А децата са дар! Безценен, несравним с нищо друго дар! Те също ни "възпитават"!Чрез тях, освен всичко друго, опазваме живо и детето в себе си, което гледа на света с отворени очи!
Спасителният избор обикновено е пред самите нас! Успяваме ли да го видим своевременно...:)

Абе скоро имаше някакъв такъв постинг. Както и да е.
Всички сме егоисти. Ние винаги мислим за себе си и това е нормалното ни състояние. Това ни е заложено естествено. Ако нямахме този "вграден" егоизъм, нямаше да можем да оцелеем.
Дори когато се раздаваме за децата си ние пак мислим за себе си. Колко от нас си казват "трябва да оставя нещо след себе си", "когато остарея, кой ще ме радва, не искам да съм самотен". Дори това: "всеки миг с децата ми е подарък за мен" също е своеобразен егоизъм. Винаги правим нещата, защото ги искаме, това също е егоизъм. Всичко трябва да се върти около нас. И ТЕ ТАКА...........

Това пак някой коан от твоите дзен-щуротии е, нали?
(Аз ги харесвам тях....нали си правя пиърсинг навсякъде по мене с тях!)
;)
Здрасти, госпожо, денят тука е с препълнени уши и нос от сняг!
:))))

това е библията ))))
но пък кой е казал че в нея няма дзен, м ?

видя ли номер 8 от блогрола , а ))))

се припокриват , рат, затова
освен това всеки ден носи някаква нова емоци или заряд, бог знае каква, никога нямам предварителна идея, за какво да пиша , пъзлите в главата ми сами се подреждат. )))

в тоя ред на мисли ( твоят) прави добро, за да получиш добро , също звучи като егоизъм )))))
но нейсе
имаш право на своето тълкуване :)

много рядко успяваме да видим нещата своевременно.
обикновено откриваме многото пътища след като сме обърнали каруцата. за съжаление.
хубав ден ти желая :)

благодаря ти за това :)

да, така е

здрасти, русалия ))))

да се чувстваш щастлива, миличка

не съм сигурна един егоист дали изобщо е в състояние да разбере че е такъв. а повярвай ми , аз познавам достатъчно такива ...

както и преди това казах, пълното отдаване води до пълна идиотия и до загуба на себе си.
понякога хората се уморяваме да се раздаваме. и в такива моменти сме склонни да кажем какво ли не. а и казването , не е като да го направиш.
свобода се изказа невероятно вярно - хубаво е да се раздаваме за хората , които обичаме , както и когато се изтощим да ги оставим те да се погрижат за нас.
за да можем да останем себе си , защото едно такова пълно отдаване, ще ни обезличи и рано или късно ще ни накара да се почувстваме нещастни.
:)

много усмихнати дни ти желая :)

иначееее
иначе е обичай себе си, за те обичат и ближните ))))

както вече казах, всички от време на време си мислим разни неща, които си остават само на ниво , абе мисля си )))))))))

Со, може би наистина осъждам, но не бих метнал камък пръв, аз съвсем не съм идеален.
Щастието не може да бъде единствено лично, личното щастие минава през другите. Не говоря само за децата (свои и по принцип), а изобщо за хората. За близките хора. Не може да се раздаваш за всеки, а аз лично познавам хора, за които не бих направил абсолютно нищо, дори това да не ми коства нищо, дори и да "спечеля" от това. По-скоро бих помогнал на напълно непознат (за съжаление в днешното градско общество това рядко се случва), отколкото на тях. Явно аз не съм добър. Няма значение, не ми пука.
Макар, че нищо не е само черно и само бяло не съм съгласен с тезата, че като помагаме на другите ние се изхабяваме. Ако приятел се нуждае от помощ може да си кажем "защо да го правя, я по-добре да направя през това време нещо за себе си със силите, които ще ми отнеме помощта за този приятел". Е, само, че как после ще се чувстваш добре след тази постъпка??? И тук идва въпроса какво е "приятел", и къде е границата??? Много е сложно и аз не съм в състояние да дам дефиниция, и да поставя границата. Не и за всички, мога само за себе си. Но приемам хората по тяхната граница, не само по отношението им към мен, а към хората като цяло.
Не ми харесва и една друга теза в статията и коментарите - че като помагаме на другите, така ние извисяваме себе си. Не, че не е така, но ми се струва все едно да си добър, само за да кажем, че сме добри и другите да ни приемат като такива, т.е. добротата е субект, не обект. Съгласен съм с теб, че да правиш добро, за да си добър също е егоизъм. Не си ли готов помагаш, без да очакваш да чуеш отсреща "благодаря" и да окачат на главата ти лавров венец, по-добре не го прави.

Висеше там в гардероба,

докато тя умираше, червената мамина рокля,

като рана в редицата

тъмни, овехтели дрехи,

в които премина животът й.



Извикаха ме у дома

и аз разбрах веднага щом я зърнах,

че й остава още малко.



Когато видях роклята, рекох:

- Мамо, защо никога не съм те виждала

да я носиш?



- Защото не съм - бавно отвърна тя.

- Седни, Мили - иска ми се, ако мога,

преди да си отида,

да ти кажа едно-две неща.



Седнах край леглото й,

а тя въздъхна по-тежко,

отколкото вярвах, че е възможно.

- Сега, когато скоро ще си ида,

разбирам някои неща.

О, възпитавах те добре, но неправилно.

- Какво искаш да кажеш, мамо?



-Ами винаги съм мислела,

че добрата жена никога няма време за себе си,

че тя съществува винаги заради някой друг.

Тук направи това, там направи друго,

обърни внимание на нуждите на другите и се увери,

че твоите желания са накрая на списъка.

- Може би един ден ще стигнеш до тях.

Но всъщност за тях никога не идва ред.

Моят живот мина така - В грижи за татко ти,

за момчетата, за сестрите ти, за теб.



- Направила си всичко възможно за една майка.



- О, Мили, Мили, нямаше смисъл -

нито за теб, нито за него. Нима не разбираш?

Аз постъпих възможно най-зле.

Никога не поисках нещо за себе си.



- Баща ти в другата стая,

тъй объркан, зяпнал в стената -

когато лекарите му казаха, той го прие

зле - дойде при мен на леглото и ме раздруса,

щеше да ме умори. - Да не си посмяла

да умреш, разбра ли? Какво ще правя аз?



„Каквбо ще правя аз?"

Да, трудно ще ви бъде, когато ме няма.

Та той дори тигана не знае къде стои.

- А вие, деца,

аз бях безплатно удобство за всички,

пьрва ставах и последна си лягах

по седем дни седмично.

Винаги за мен беше прегоряла филийка

и най-малкото парченце сладкиш.



- Днес гледам как братята ти

с жените си се държат

и се отвращавам ужасно, защото знам, че от мен

са видели и са се научили на това.

Научили са, че жената не съществува

освен за да се раздава.

Ами че всяка стотинка, която спестявах,

отиваше за дрехи за вас, за учебници,

даже когато не беше безкрайно нужно.

Не си спомням нито веднъж да съм отишла

в града да си купя нещо красиво

за мен.



- Освен миналата година, когато си купих

червената рокля.

Открих, че имам двайсет долара,

ненаречени още за нещо определено.

Тъкмо да ги дам за изплащане на миялната ни машина,

но вместо това - върнах се у дома с тази голяма

кутия.

Баща ти хубаво ми се накара,

- Къде ще носиш такова нещо -

на опера или къде?

И сигурно е бил прав.

защото освен в магазина,

никога не съм обличала тази рокля.



- О, Мили, винаги съм вярвала, че ако на този свят

не вземеш нищо за себе си,

на другия ще ти се даде всичко. Но някак си

не вярвам повече на тези неща.

Според мен Господ иска да си вземем по нещо

тук - и сега.



- Затова, казвам ти, Мили, ако по някакво чудо

взема, че се надигна от това легло, ще видиш

друга майка, защото аз ще съм друг човек.

Толкова време преотстъпвах своя ред,

че не знам дори как да го заема.

Но трябва да знаеш, Мили,

че все някак ще се науча.



Висеше там в гардероба,

докато тя умираше, мамината червена рокля,

като рана в редицата

тъмни, овехтели дрехи,

в които бе минал животът й.



Последните и думи към мен бяха тези...

- Направи ми това добро, Мили,

да не вървиш по моя път. Обещай ми.












Обещах.

Тя си пое дъх,

после мама зае своя ред

в смъртта.

Незнам дали е манталитет ,природопсихология или мироглед ... както искате го наречете ,но мисля че ние българите ще бъдем винаги такива ,,егоисти ,, за децата си .Ето и нещо много хубаво казано от един българин :
Не можеш да спреш гората да се разлиства...



„Когато бях малък , сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.

И когато пораснах, пак посягах към него.

Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине.

Не на динята, сине, не на динята.

Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене.

Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи.

Ако и той го даде на сина си, значи е българин.”

Станислав Стратиев

"Защото вярвам,че има здравословен егоизъм. Там беше разликата в мненията ни с въпросната блогърка- тя изобщо го отричаше!!! Та има и егоизъм и ЕГОИЗЪМ!!! "

Мнението ти за егоизма е интересно и на пръв поглед е изказано от човек, който изглежда е алтруист. Но възможно ли е да съществува такъв алтруизъм?