първата ми година  на учителстване е свързана с изключителни сантименти , но няма да  говоря днес за тях.
селцето в което ме запратиха беше на върха на планината на самото й било. пътят се виеше скрит в дефилето и изведнъж селото изскачаше пред погледа.
самото село беше накацало по гранитната гръд на планината , а нощем в космическата тишина се долавяше шумът на Места, особено на пролет.
някой друг път ще ви разкажа за брекането на елените през нощите или как чух за първи път някой в деретата да свири на кавал, и как ехото подмяташе звуците , който дълго след това вибрираха в простора и ме караха да мисля, че Бог е обичал това място ...
от прозореца ми се виждаха Родопите.
само сластната снага на р.Места разделяше Пирин и Родопите, от тая най меката им част, уж нищо особено леко хълмисто, за разлика от суровата хубост на Пирин.
някак си не ги забелязвах отивайки сутрин на работа , вглъбена в момичешките си мисли , уроците и хлапетата, до момента в който една сутрин ставайки и отваряйки прозореца си онемях.
някак неусетно есента беше връхлетяла и беше преобразила Родопите. нежната мека гръд на планината беше изухнала в разноцветен пожар - кленово червено , оранжа на елшите , жълтото на буките се смесваше в една неописуема картина , която няма да съумея да опиша колкото и да владея думите, нито пък ще забравя докато съм жива.
така, седейки на прозореца и попивайки всеки миг на неподвласна на думите красота, разбрах, че имам още една любов в живота си.
Родопите.

а с годините осъзнах, че това не е просто някакво си влюбване.
а е завинаги.


и в слънчеви и в облачни дни ...

това с багрите през есента е точно така. уникалност, която винаги ме е впечатлявала. цялата палитра от цветове на едно място.
направо си в... друго време, друг свят.
само гледаш и немееш.

Поздравления!

Много се радвам за теб!

ама се казва Рила :)

надявам, че един ден сърцето ми ще е погребано под пирин, моята детска любов
но
с годините открих толкова прелести в родопите, рила и стара планина, че вече разбирам
че нищо не е само веднъж и не е завинаги

само облаците съм снимала аз, другите снимки не са мои, не съм чак толкова талантлив фотограф за съжаление

:)

някак си осъзнаваш космоса ...

Видях го през очите ти, усетих и любовната тръпка. Красиво...

тили много малко и много слаби са думите , за да изразят онова усещане.
то не се казва, показва се ...

Думите са почти винаги безсилни, когато нещо ти завлезе... ;-) И тогава идва музиката

и добре че я има ...

нямам думи-красиво-част от нас-част от българия

и когато сме далеч , само тогава можем да оценим , онова , което сме имали

Невероятно!

трябва да го видиш.

аз също една година съм учителствала в Родопите, но за съжаление в Източните, там природата е съвсем различна от Западните Родопи. Въпреки всичко, това е любимата ми планина! Обичам я!

мисля че винаги има чар, само че го откриваме по късно и не с очите , а със сърцето си

там...благодаря!

че го усети

Вълшебно за вълшебството:)

Ехх, красоти!:) Браво за постинга.:))

Родопите са и моя страст, особено язовир Доспад, няма такава красота!
(усмивка)

БЕЗ ДУМИ ОСТАНАХ...ПОКЛОН!!!
ДЖУЛ

ти си повода за написването на този пост.

в страната ни , което да не е прекрасно , просто понякога нямаме очи, за да го видим

което пази красиви неща в компа си :))

на тая тема , честно казано :))