"И тъй, вярата е потребна на човека, за да се справя с всички противоречия и да превъзмогва страданията и мъчнотиите в живота си. Имаш ли вяра, скръбта ти ще се махне, болката ти ще престане, сиромашията ти ще изчезне. С вяра човек всичко може да постигне. Вярата е път на Любовта. С други думи казано: Любовта идва по пътя на вярата."

Беинса Дуно

и така , за вярата.
можем ли да вярваме безусловно, без доказателства ?
има ли връзка вярата, с това кои и какви хора сме ?
помага ли ни?

можем ли да вярваме безусловно в Божията любов и милост и да не допускаме хората до себе си - тези , които пълнят ежедневието ни?

живот без доверие е като кула построена в плаващи пясъци. рано или късно потъва.
няма значение в какво ще вярвате - в Бог, в природата, или в човешката доброта, на любият си човек или на родителите си.
вярата са устоите на съществуването.

и ако по пътя на формирането си като личности, загубим вярата, то губим и надеждата.
и никога повече не сме същите

Да, вярата, но при мен тя не е толкова в Бог , колкото в чисто човешки план - че нещата ще се случат, както съм планирала.
И ... просто става. Даже винаги става.

нищо против Божията, аз вярвам и в нея, но с хората можеш да имаш и реални взаимоотношения.

мисля и, че вярата и любовта, която идва по пътя и, са онази ирационална частица, която е спойката на всичко, което сме. иначе се разпадаме.

Доверието е като нежно цвете. Най- трудно е да го запазиш и съхраниш.Дано разберем, че вярата ще ни направи по- добри и по- отговорни към себе си и хората, които ценим.

Аз често заменям "доверие" с "разчитам".
Преценил съм човека,че може да свърши еди-какво си и му възлагам задачата.
Че може да ме "издъни",да се провали сам, и т.н.. е напълно вероятно.
Старая се предпоставките за това да ги намаля.

проблемът които ме мъчи е следният - че вярвам във вселенската безусловната любов и в бог, но не вярвам достатъчно във доброто у хората.
вероятно някъде има баланс, но още не съм го намерила.

нали доверието се гради върху вярата- ( разчитам е вяра в способностите на някого).
не че не твое право, но думата разчитам автоматично ме праща извън сферата на чисто човешките взаимоотношения и ме хвърля в професионалния джаз :)
тоест аз бих могла да разчитам на колеги, на подчинени, на партьори и това няма никакво отношение, към това какъв човек съм аз - добър или лош.
мога да съм просто добър бизнесмен, сътрудник и колега, но според мен това не е достатъчно

е съвсем обратното
аз нямам проблем с вярата, безусловната вяра в Бог и доброто ( по презумпция ), но докато с доверяването в отношенията си с хора, определено не е така.

и за любовта и вярата си права. мисля си може ли да има любов, ако ни липсва доверие?

За съжеление да си добър в днешно време е синоним на глупост.Не съм крайна, това са моите наблюдения. Добрината не се цени. По- важното да има разбиране, компромомиси и взаимно уважение между хората.

че нещата се получават и въпреки че на пръв поглед изглежда лесно , далеч не е така.

Моят отговор е категоричен: Не.
Вие пишете: "няма значение в какво ще вярвате - в Бог, в природата, или в човешката доброта, на любият си човек или на родителите си.
вярата са устоите на съществуването."
Моят отговор: ИМА ЗНАЧЕНИЕ.
Подробностите и мнението ми, ако Ви е важно, можем да дискутираме заедно на моята тераса с прекрасен изглед към планината, като се прибера в София в обозримо бъдеще. Каня Ви. Едни от най-интересните и интелигентни постинги съм проследила при Вас. Благодаря Ви.

доверяването на хората и за мен дълго беше трудно постижимо. сега се упражнявам да се доверявам. трудно ми е, но ..... с още малко инат ... :)

другият въпрос много не го разбрах. мислиш, че ако си имаме пълно доверие няма да е любов ли?

с удоволствие ще се срещна и говоря с вас, когато се приберете в българия.

една от дилемите които ме измъчва е , че животът стана непредсказуем и най често сме предавани от хората , които сме допуснали най близо до себе си.
хората , на които сме доверили, хората , с които сме споделили себе си ...
и е безумно и жестоко да гледаш, как хората в които си вярвал и си обичал , с настървение ти забиват ножа в гърба...

божията любов е безусловна. божията любов е чиста и въпреки изпитанията, на които ни подлага, божията любов е над нас.

иначе не бих си задавала тези въпроси, нито бих ги обсъждала публично;

и се чудя, толкова ли пък е важно някой да ми оцени добрината?
за това ли съм добра?
някой да ме оценява ли ?
да ме потупат по рамото или какво?

вероятно отговорът на това е в шапката на блога ми - за глупостта и за оценяването...

честно казано - типът е спирала, възходящ , но с падания и ставания .

питах дали можем да обичаме, ако не си вярваме и дали изобщо това би могло да се нарече любов.

проблемът е че вместо ни, съм написала не :)

аз на този, който обичам, ако нямам вяра на кой да имам?

Скъпа Со, това не е бил Божият план и избор за Вас. Оттам и този развой и респективно-Вашите изводи. Отърсете се, благодарете за "урока"и се въоръжете с много вяра и с малко търпение и ще бъдете благословена. После ще се чудите на себе си, какво сте търсили с този/тези предател/и, ще се самоупреквате някой и друг час, защо сте била глупава, малодушна и пр. и пр., а след това...даже сълзливо-сантименталните четива от библиотека "Златни зърна" ще Ви се струват недостатъчно сантиментални, докато спрете да правите в един миг разбор и се потопите в най-прекрасните мигове, които ще продължат и във вечността...
Ейен /без преувеличение/

Според мен тя трябва да е допълнение към всичко останало. Не е излишна, но да се разчита само на нея е наивно.

да живееш легнал по гръб и да вярваш, че божията милост или милоста на някой самарянин ще пуска круши в устата ти.

става дума за вярата - в доброто у хора, в приятелството, в подкрепата и т.н. да не изброявам.

въпросът е можеш ли да градиш каквито и да е отношение, без доверие ( вяра )

Това или си го имаш или не. И ти го правиш безусловно, без да очакваш нещо в замяна.По- важното е хората да ценят качествата ти, да те уважават.Защото това те прави пълноценна. Никой не може да съществува сам. Вярваме и се надяваме да има повече човещина и разбиране.

и аз това си мислех, ако не можем да вярваме, просто по добре пясъците да не погълнат ...

светът, който те заобикаля е това, в което вярваш, затова и всеки живее в различен от този на другите свят.в твоя свят има лоши хора , защото ти вярваш, че някои хора са лоши или не достатъчно добри.нашето поколение е леко изгубено по отношение на безусловната вяра , малко ни е трудно да повярваме в това или онова,поне аз съм така,но все пак вярата е нещо много лично.
това се дължи според мен на факта, че сме постоянно заливани ,облъчвани с лъжи или неистини, всъщност отражения е може би най точно,което руши вярата, убива я още в зародиш, преди да е успяла да укрепне.
но пък понеже това, което не ни убива ни прави по силни ,щом сме живи значи продължаваме да вярваме.
въпроса е в какво и това определя света в който живеем
всекиму света, който си е избрал или който заслужава, макар че не съм много съгласен с последното.

просто си мислех , че по пътя си срещайки се с кого ли не и с какво ли не, просто неминуемо се появява проблема с доверието.

рано или късно обаче, тъй като човек е социално животно, разбираме че не можем и не сме си самодостатъчни и тогава идват въпрости и крачките назад.

решението на проблема е в самият проблем. ако може човек да се върне , да го огледа отстрани и да осъзнае причините, които са го породили, вече е готов за да го преодолее.

да, права сте :)

ем

така е, но аз пак не съм убедена че като правя нещо го правя за да ме оценят или уважат.
правейки нещо добро го правя от сърце и защото вярвам, че така трябва да бъде.
правя го отчасти и заради себе си или може би заради себе си - за да живея в мир с човека, който съм.
обикновено се случва така - правейки нещо добро, в отплата можеш да получиш сплетни , обиди и злослосвия.
и се питам, това трябва ли да ме спре следващият път?
не, не мисля...

всеки живее в собственият свят и световете ни понякога са концентрични, понякога съвпадат или имат някакви допирателни , прав си че всеки от нас решава за себе си какъв етикет да сложи на паралелната вселена( въпреки че ненавиждам етикетите, знам че го правим ) и от разминаването на тези етикети обикновено се стига до загубени в превода ""

и си мисля , че ако човек е достатъчно силен характер би могъл да отсее непотребното в облъчването и да си изгради собствена стойностна ценностна система, където няма да има проблем с вярата.

по скоро проблем с доверието :)

разочарованието, загубата на доверие и т.н. според мен нямат много общо с вярата, те са по- скоро в резултат на неоправдани очаквания.в този ред на мисли колкото по-малко очаквания имаш,толкова по малко разочарования ще имаш и толкова по малко кризи с доверието.
очакването е символ на неверие.когато имаш вяра имаш и търпение, просто знаеш , че каквото трябва ще се случи.липсата на търпение е проводник на неверието, а от там до болката и разочарованието има само една крачка.

какво има ЗНАЧЕНИЕ

Извинявай, може и да не съм те разбрала .. Всеки човек дълбоко в себе си иска да бъде оценен и разбран. А това неменуемо води до хармонията и мира със себе си.

погледни на нещата в тази плоскост
вярвам, че бог е милостив ( тоест очаквам бог да прояви милост и към мен)
очакванията в този си вид , се наричат надежда, нали ?
защото от какъвто и ъгъл да я завъртиш надеждата е вид очакване.
доверието не само етимологично произлиза от вярата
като вяра - вярвам - до(вер)явам. вярата е основата на доверието, а то от своя страна и на всички чисто човешки взаимоотношения.
така че принципно може много да си прав, но де факто, в момента в който спреш да имаш каквито и да е очаквания, смятай че си влязъл в кризата с доверието.

и да , вярата е и търпение. но и надежда ( т.е. очакване)
иначе търпението губи смисъла си. :)

Тя няма нищо общо с разума. Казано е да вярвяме чисто и безхитростно като малки деца. Но тя е част от триадата "Вяра, Надежда и Любов". "Ако нямам любов - нищо нямам!" св.ап.Павел към коринтяни.
Доверието е различно нещо - човешко дело.То се изгражда, завоюва, печели и т.н. активни действия и от двете страни.Предателството е плод на слаба преценка на предадения. Болка, поука - и продължаваме напред.Добре е да има и прошка като това не означава забравяне - напротив - трябва да помним, за да не повтаряме грешките си.
И така: Вярата е духовно качество на човека и той или я има, или я няма, а доверието е нещо променливо, материално. Ако нямаш в сърцето си Светата Троица - лесно нарушаваш 10-те божи заповеди с всички произтичащи от това последствия за теб и другите. Всеки сам носи своята отговорност! Привет!

съгласна съм.
но не винаги бива и оценяван правилно и уважаван достатъчно.
и понеже говорим за вярата ето ти пример:
Христос, оценен ли е от съвременниците си, които избират да се помилва разбойника, а него месията, разпъват на кръста?
не е.
никой не е месия в собственото си село или както там беше.
затова ти казах че сами избираме що за хода да бъдем, без значение кой какъв етикет ще ни лепне.

много ми хареса начина по който го каза.
май го направи по убедително от мен :)

Дали може да живееш насаме с вярата?
Да може, слушал съм за такива хора.
Дали всеки може и дали трябва? На този въпрос, мисля отговора е не.
Ако въпросът е дали можеш да живееш без да вярваш в нищо, отговора обаче е простичък. "Не!" ;)
Ако мислиш, че е възможно просто трябва да седнеш, да се замислиш и да го откриеш.

дали може и трябва не бях се замисляла. всичко е въпрос на вътрешно светоусещане.
просто ми се струва много тъмен и тъжен свят, в който няма място за вяра.
знаеш ли какво ме потриса и днес : животът във места като сиера леоне, дарфур, судан...
толкова е страшно и безнадеждно, че си мисля какво би ме спасило на едно такова място, друго, освен вярата?

Приравняваш доверие и вяра. За мен това са различни понятия.
Да тръгнеш към хората без очакване за развитие в положителна насока /на това, което те е накарало да тръгнеш към тях/ обезсмисля по принцип първата крачка в тази посока. Ако пък някой друг е тръгнал към теб /по подразбиране с очаквания за положително развитие/ твое право е да ги опровергаеш или подкрепиш. И двете възможности нямат много общо с доверието и още по-малко с вярата.
А на въпроса ти отговорът е еднозначно отрицателен.

прочети 28 и 29 - тили
всъщност и двете възможности за които говориш - аз търсеща и мен търсещи, пак се основават на доверие.
и понеже разграничаваш вяра и доверие, ще ти го кажа така:
излез от понятието вяра, като библейско понятие
и ми кажи дефиниция за доверие.
доверие за мен е онова състояние в което си склонен да вярваш някому.
та къде точно е разликата вяра, доверие?

Разликата между доверието и вярата виждам в пътя, по който се стига до тях. Вярата я получаваш веднага, безрезервно, цялостно, а доверието се изгражда постепенно. Освен това загубата на доверие не е фатална, докато загубата на вяра...

доверието ми е реакция на постъпките на другите,
вярата ми - на моите си постъпки.
затова при неверие и предателство съм длъжен и да изисквам. не съм сигурен, че (само)обвинението или (само)анализа ще решат нещата.
прекалено пасивно ми се струва.
ив

вярата не се получава на готово. учиш се да вярваш и всъщност рано или късно си готов за факта да вярваш безапелационно и без доказателства.
и да ако нямаш вяра, една ли можеш да изградиш и доверие...

да

Излизайки от библейския смисъл си права, но самото понятие "вяра" извън този смисъл е трудно обяснимо. Няма да повтарям 29, там е казано точно както е.

знам че сигурно ще ти се стори странно, но съм свел очакванията си чисто и просто до позитивна нагласа, в смисъл че няма да ми се случи нищо лошо в здравословен план на мен и на моето семейство. понеже вярвам в съдбата и късмета, наистина ми се случват предимно позитивни неща , а негативните ме заобикалят,макар че са неизбежни, и понеже съм наясно с този факт , когато ме сполетят ги преживявам относително безболезнено.

вярата не винаги и единствено е безусловната вяра в бог. така че можеш спокойно да излезеш от контекста, при добро желание

"Направи добро и го хвърли зад гърба си"
"Лявата ръка да не знае какво прави дясната"
"Доверяй, но проверяй"
"Проверката е висша форма на доверие"
;-)))

не ми се струва странно, струва ми се правилно. :)

Дпкато четох тоя пост и коментарите,се сетих за нещо от Г.Константинов :
"Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека..."

Май сляпото недоверие в хората е точно толкова пагубно, колкото и сляпото доверие...

Излизайки от контекста на библейския смисъл попадаме в реалния живот където са човешките взаимоотношения, психологията и т.н. Разбира се, че вярата е не само единствена и безусловна вяра в Бог, но за каквото и да става дума вярата си е единствена и безусловна. Аз продължавам да мисля, че тя не се изгражда, нито се добива постепенно. Казваш "доверие за мен е онова състояние в което си склонен да вярваш някому", това не го оспорвам. Ако говориш за граници, аз говоря за път.

разбирам, че трябва да се гледа на нещата, като на следствия, не точно като на първопричината.
само че рядко някой ти дава обясненията в този живот смлени и на тепсия.
и понякога си мисля че съм щастливка, когато ги получавам наготово.

Вярвам в интуицията си за хората и нещата, които срещам в живота си.Някак лесно е така да дам кредит на доверие, който после се надгражда в отношенията ни.Вярвам,че всеки ден ,малките радости градят щастието,че всяка усмивка е знак по пътя ,който, след утре ще наречем щастие.И вярвам, че без вяра и доверие не е възможна любов.
Привет, мъдра Ем!:)

говоря , че и вярата и доверието се придобиват. първо доверието ( деца - родители), а по късно вярата.
защо децата сляпо вярват на родителите си (като малки)?
защото се грижат за тях.

безприкословна, вярваш в нещо, което не е сигурно, че съществува, но ти имаш нужда от вярата си, дали защото ти помага, дали защото така ти е по-лесно.. докато доверието е двустранен процес. нормално е да нямаш доверие в хората, защото всички са различни. мнението ми е почти същото като на тили, 29 коментар.
точно днес не се ядосвам за това. ти знаеш, абе няма значение. hugs :)

тили дори го каза по добре от мен.
чее трябва ли да се ядосваш :)

в живота ни е имало хора, които са ни лъгали не означава, че трябва да сме предубедени към тези, които срещаме след тях. А този който лъже, го прави за собствена сметка, разпилява душата си и принизява личноста си .

тъкмо щях да кажа - сполай за интуицията, защото твърде често разчитам на нея.
колкото до мъдра, хм, по скоро съм руса. мъдрите хора дават отговорите, йони, а аз по скоро ги търся :)

затова са тези разговори.
само дето не мисля, че на губещите доверие им пука затова.
едва ли си задават същите въпроси...

цитатът е страхотен.
и да така е .
само че по лесно да приемеш хората по презумпция за "" виновни до доказване на противното, отколкото обратното.
пестиш си разочарования. и радости.

жалко че няма емотикон, който да казва : yes!

според мен тия баналности са били нечий житейски опит все пак :)

Отговорите, Ем, всеки ден са в нас.Съмнението дали сме прави носи несигурността.Мисля, че ако рискуваш да живееш без вяра и без доверие, рискуваш да не живееш живота си, а просто да го наблюдаваш как изтича между пръстите.Твърде самотно занимание е.Не е за мен.Рискувам да живея и да се очаровам и разочаровам.

всичко се свежда до това -отговорите и въпросите - ако ги нямаше , едва ли щяхме да сме тези които сме ...

това ми напомня на надписите, които можеш да видиш в много американски барове: "in god we trust - all others pay cash"
аз самият дори и в господ не вярвам безусловно, без доказателства. ако се покаже и тресне някоя гръмотевица върху ми, за да ме накаже, че съм неверник - може и да повярвам. дотогава - не.
иначе вярвам в много неща, например, че 2+2=4, но това е защото може да се докаже.
как така ще вярваш в нещо безусловно? това може да ти изиграе много лоша шега, като се окаже, че не е вярно, а ти цял живот си разчитал на него.

Не, защото не познават лъжата.

знам моето момче, на теб трябва дълго да ти се обяснява, но за съжаление, нямам желание да ти наливам ум.
нали знаеш че на сила само се взема, не се дава

какво е биберона?
не е ли първата лъжа в живота?

Ще напуснем темата май. Ето малко предизвикателства за някоя следваща тема: лъжата като заместител, на какво, кога, защо?

способността да се тълкува смисъла означава,
че човек може лесно да разбере казаното от мъдрец
по два коренно различни начина


завържи 2 птици заедно и те няма да могат да летят,въпреки, че ще имат 4 криле

засега все още нямам претенции за мъдрец. :) обикновена блондинка съм все още.

п.п. ако не търсиш смисъла, то какво да търсиш?

:)

с удоволствие ще се включа

напоследък предимно забавления и удоволствия

гъдел за пръстите и за мозъка :)

Ще ми се получи тъпо, аз предпочитам да премълчавам вместо да лъжа...тема за лъжата, че тя не заслужава.

здравей ! И аз да се включа на опашката. Човешката душа по принцип е слаба. Св.ап. Павел казва, че ние сме неверни, Бог верен остава.Не можем без вяра или доверие. Качваш се на превозно средство и дори не мислиш, ти просто вярваш, че шофьора ще си свърши работата. Отиваш на лекар или зъболекар и пак вярваш, че ще ти помогнат..... И така живееш. Въпреки доверието или вярата стават толкова много фалове, разочарования, а и ние сгрешаваме спрямо други хора. Но същите тези хора, ако в един момент ви предават, в друг случай може да се окажат особено ценни с помощта си.Когато бях изгубила вяра във своите, в приятелки и т. н., изгубих смисъла на живота. Заживях стабилно едва, когато Бог-верния и предан Господ ми се откри. Когато човек е искрен и добър, всеки нрав се изявява пред него спокойно и той вижда другия човек във цялостния му характер. Тогава идва разочарованието от чуждите слабости, но точно тогава трябва да помислим, дали ние пък сме напълно изрядни, или при дадени обстоятелства и ние сме се оказали слаби пред дявола. Що се отнася до това, дали има смисъл да правим добро, щом то не се оценява, а ни се иска, да го забележат и да ни отговорят със същото, ще кажа, че има смисъл, защото, щом си посял добро, рано или късно ще береш добро, е, не оттам, откъдето очакваш, но ще береш с радост.Така пише в библията, който сее със сълзи, жъне с радост. А тогава, когато душата е вече освободена от менгемето на човешката плът и отиде при Бога, човека вижда целия си живот, себе си и другите, с които е контактувал като на видеолента. Когато вижда себе си как прави добро, се радва, а когато се вижда да прави зло, плаче. Така той се намира в рая или ада, защото там плача и радостта не са за минута и две, а за постоянно. Като че ли човешката съвест е на най-силната си степен. Затова не правим доброто, за да ни оценяват другите, а да си съберем съкровището за небето, което вода не го завлича, молец не го изяжда и крадец неможе да го открадне. Това е накратко. ЕСТИР

Беше сюжет, мой сюжет от най-ранните ми, подобни не съм показвал из интернет. Героят ми свободно пътуваше във времето. Привличаха ме първите години на ерата, Разпятието, Възкресението, но избегнах да го включа в приключенията на героя. Той предпочете да вярва, вместо да е сигурен. Както бих постъпил и самият аз, ако можех като него да пътувам във времето.

Вярвам защото е абсурдно, защото разумността би изместила вярата.

Има го и сред апостолите рационалиста, който е искал да бръкне с пръст в раната за да се увери. В рационализма няма друго лошо, освен това, че те лишава от блаженството на вярата, защото онези които не са бръкнали с пръст в раната и не са видели с очите си, те са блажени.

Достатъчно са ми доказателствата в природата, хармонията й, за доказателство, че има Бог, а за житейската ми вяра ми е достатъчно това, че съм още жив, а вярата ми ме прави и щастлив:)

Иначе в думи без дела не вярвам и ми трябват доказателства.
Не вярвам и в хора, които прекалено настояват да им вярвам. Никак не вярвам в чистите мотиви на тези които постояно повтарят, че имат чисти мотиви и наистина ми трябват много, много солидни доказателства, за да им се доверя.

да вярваме безусловно, без доказателства - наш избор е. Понякога търсиш доказателства, понякога просто решаваш и вярваш.

Вярата помага - макар и да е родена от желание, мечти, не рядко като религията - от незнание и страх - тя помага да намериш сили и да преодолееш много неща!

А понякога - да перефразираме шопа "Мое а вервам, а мое и да не вервам" :)

Hello With Love,
i am Gift,single never married, tall slim,and fair,that loves sightseeing and reading,i viewed your profile and got interested in knowing you more for important discussion,could you please reply to me via my mail address (gift_wani@yahoo.co.uk) so that we will know each other very well.i will send my pics later.
Thanks
Gift.
(gift_wani@yahoo.co.uk)

имам си и подарък. сингъл при тва. а като получа и пик, леле майко не ме чакай, заминавам за uk .

ей ка кат му риплейна на гифтчо, че има да я търсите кака си соу

but don`t cry for me blog.bg :)

любо.

ей тая максима най ме кефи :) - че мое и не мое :)

въпреки че нямам такива сюжети за разкази , колкото за моето неверие , ти знаеш легенди се носят :))
най ме е страх някой като каже - всичко е ок, няма проблеми.
това значи обикновено че предстоят най големите и най ужасните такива ...

и за придаването на малко повече духовна стойност на този пост.
поздрави!

ще я направя , :)

че вярата е свръх-рационална и, че разумът не е края, а началото на еволюцията ни :)

и страхотен пост за матурите. поздравявам те!

агапи му-
ще си го говорим, нека не е тук...и по други от хубавите ти теми...без да те гушкам, не ми се говори)

ру, любима.
аз пък те прегръщам