smooth до дъното на едни колена тиктакащи като махало в гладко прозрачие мълчанието е само (от)звук  на нещата тежащи върху езика на едно обръщане на сърцето ти напипващо пулса на нежните ни очертания в тъмното пълзи по смутените ни рамене до болезнено нацелувани мишци подслонили непокорната ми коса   smooth по тавана на тихите ти желания пълзят разхвърляните ми устни пухкаво натежали от страст белези върху кожата в още едно искане до непоносимост преобръща света и чертае длани сплетени в профила на огледалата ни очи   smooth в сенките на облачните ни сплитове, влачещи телата ни до хоризонта на пясъчните ти изгреви в сънен транс стъпките ми са само резонанс от твоите превита като върба леко потъвам в думите ти и оставам запечатана там  

харесвам

и заслугата е твоя ( и на кренбърис) побърках се да ги слушам :))

и всеки път е истински

;)

smooth върби :))

еееееее,
текстът ти пълзи по кожатаааааааааааа !

върбова моя:)

в шумата, зо :)

най малкото се пробва витания, най - малкото ...