хартията е деликатна с нея
мълчаливо понася терзанията й
хората никога не са такива.
и прекаляват с въпросите.
понякога им отговаря
друг път се прави на разсеяна
работата е там, че все наранява някого.
въобще така е устроена
все по често мълчи
усмихва се отнесено
с устни изцапани от конфитюр…

сутрин изважда емоциите си
и ги изхвърля на листа
по добре е
отколкото да използва теб
като кошче за душевни отпадъци.
вятърът пръсва написаното върху бюрото
и стават криле на пощенски гълъби
кацат по перваза на прозореца ти.

можеш ли да говориш с гълъби?

---

непрекъснато...

така ... ( в многоточките)

мога и да си пиша с гълъби...
:))
добро утро.
:))

а те отговарят ли ти =:)

чат пат зависи обаче все пак:))

и като зависнат ония ми ти завеси, ти да видиш :)

Приятен ден и прегръдки:)

видях себе си в лирическата. С изключение на конфитюра:).Нещо по-соленичко...
Знаеш ли, засягаш недекларативно, тоест много деликатно и много худоиствено една тема, която живо ме интересува: за границата между истинската и творческата реалност, за сблъсъка, докосването, но и преливането на и между реалност и илюзия. Мисля си, че ние сме избрали да живеем на границата на двата свята, затова се родеем, щем не щем с лирическата ти героиня. И в този граничен свят да разбираш езика на птиците е спасение.
P.S.: На мен лично гълъбите са ми носили вести;)

но (с) тебе винаги...обичам

ру :)

твоите анализи винаги ме разбиват, където и да съм. сигурна ли си че не се познаваме отпреди наколкостотинхиляди години? :)

и много хубави дни ти желая, наконфитюрено гълъбови :)