той й пише прекрасни стихове

а тя никога не ги чете

събира ги в папка с надпис –неизвестни

и когато я попита- какво мислиш

тя вдига рамене и казва :

аз не разбирам нищо от поезия , виж ако ставаше дума за

овнешко печено с хмел и бира като това

на старата Харгрид

щях да имам мнение 

и го поглежда  с най сериозният си

и съсредоточен поглед

той се прибира в тъмната си таванска стая

ляга в леглото и почва

да подрежда на ум още по нежни и още по

ласкави думи

вади речници и опитва различни стилове

и разни

словесни евкалибристки

очаквайки утре да я впечатли

а тя  да му каже

- о скъпи ,отваряйки счупената му врата

- това е толкова истинско  и това наистина

съм аз

присядайки на леглото му

обгръщайки го с ръцете си миришещи

на овнешко печено с хмел

целувайки го с устни

които имат дъх на тъмна страст

и една леко горчиво кисела нотка от бирата

-скъпи – би казала тя -никой никога не ми е казвал подобни

неща

докато смъква дрехите си

и ляга до него

в тъмната стая миришеща на пот влага

мастило и вино

и го люби с всичката онази страст на

жена от покрайнините  която

умее да прави любов по добре от овнешко печено –

мисли той

и подрежда най красивите си думи

черни редки речни  перли  за пищната  й шия

а тя събира думите му в папка ,

която не чете

крие я в гардероба завита с пликчета теменужки, розмарин

и  поне още петнайсет подправки  

 достатъчно нафталин

предпазващ от молци и всякакви  други

вредители

като венчален венец , какъвто изобщо не е имала

той заспива самотен,

а  тя

не обядва поезия .