стоях и чаках.
чаках толкова дълго,че забравих.
забравих защо и кого остана ми само навика

под шапката на кисели луни
нощта
с безсрамни колене се плисва

уличните фенери
обикновено стоят без компания
понеже животът преминава безгрижно край тях

за всички които не обичат петък 13 и за тези , на които не им пречи :)
добър вечер в хвана куба
добър вечер в салвадор и ел салвадор

по бездънно празният бял като саван лист думите са думи думи думи
бавни броеници разделящи мислите ми от теб
шибани знаци

Под керемидите на сухите си утрини
израстваме в самотни състояния.
Посаждаме сърцата си по залез,

и беше кал.
определено беше същото
като да се завръщаш

с въздуха, който липсва
наричам липсите
не/достатъчност

Обичам предмети от стъкло. Или  порцелан . Изящната им съвършенност ме обърква. чупливост и крехкост в меки ръбове. В скритата сила на гладкото. Режещо – като крясъкът на майка ми – внимавай сервиза ми .
И топлата струйка кр...

добротата като категория
нали не вярваш че ще тръбя за добрите си дела всичко което правя
хвърлям зад гърба си

усуквам мислите си
по парапетите на всяко стълбище
по което слизам

знаеш ли светът се дразни че продължавам да ти пиша писма
ограничен от собствената си индентичност
в няколко раси