Комплексарите са навсякъде – на работа, в семейството, сред приятели и познати, на опашката в магазина, шофират бясно по улиците. Няма спасение от тях, но има начини за справяне с токсичното им присъствие. Комплексарите са хора, недоволни от живота си, неудовлетворени от работата и нещастни в личен план. Те знаят, че животът им е пълен провал и вместо да потърсят грешките в себе си, търсят жертви върху които да излеят душевната си помия. Комплексарите се заяждат с успелите хора, като очакват ответна реакция – така се чувстват в свои води. Те са слаби и страхливи и искат да виждат същото у околните. Токсичните хора нямат самочувствие, те са в низините на социалната йерархия. Когато срещнат някой, който е с престижна професия и щастливо семейство те започват да му завиждат. После идва омразата и търсене на слабите му места. 

Как да реагираме, когато попаднем на токсичен комплексар? 

Първо, трябва да знаем, че той няма проблем с нас, а има проблем със себе си. Когато започне да се заяжда и обижда – най-добрата стратегия е да няма ответна реакция от наша страна. Това ще изненада комплексара, който е очаквал да се засегнете от неговите нападки. Но когато намери празно място ще се стъписа. Да ви няма в неговата битка не означава да се предадете, а да не участвате в нея. Останете спокойни, изчакайте комплексара да излее калния поток на изтерзаната си душа, усмихнете се и кажете: „Да, така е, прав си. Свърши ли?” Може да изненадате токсичния агресор с реплика от рода: „А знаеш ли, че вчера в Дания е валял червен сняг?” Той е очаквал да се обидите, да го нападнете, но вие сменяте рязко посоката на разговора и го изненадвате. Може да се пошегувате с него, но в никакъв случай не отвръщайте на обидите му. Така ще го оставите сам на игралното поле, сам с пошлата му същност.

Имайте предвид, че токсичните комплексари се подкрепят взаимно. Сами, те са страхливи, но когато са повече придобиват сила и увереност. Но вие не трябва да променяте тактиката си. Оставете ги да изплюят нещастните си души и се наслаждавайте на стъписаните им лица, когато видят, че са сами. Че вас ви няма. Това е най-голямото наказание за токсичните комплексари. Същото важи и за глупаците – на тях не трябва да се обръща внимание по никакъв повод.

 

Иво Югов

 

Благодаря.
Чу

случи в резултат на такова премълчаване години наред? Може би въпросните комплексари замлъкнаха и изчезнаха?
Боя се, че стана точно обратното - изчезнаха мислещи и интересни хора, а те се развихриха и се вихрят още повече.
Да отстъпваш пред простащината е грешна тактика, защото пред такива минаваш за слаб. Друг е въпросът доколко можеш да им отговориш в техния тон.

Благодаря ти, Валери и за хубавите стихове, които пишеш - също!