Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2008 09:14 - Перде марка
Автор: sowhat Категория: Забавление   
Прочетен: 1561 Коментари: 7 Гласове:
0



На бай Павли му писна от вечното дуднене на стрина Павлевица, че и тя искала като сичките ора у селото да има баня с душ /тъй де вече у 21 о век улезнаха ората/ и запретна ръкави да скопоса едно стайче два на един,за да възпре недоволното си женище.Ступа малко тухли ,вар и хоросан,извика Рашо циганина и се почна грандиозното строителство в двора.
По жълтите бузи на стрина Павлевица цъфна руменина ,каквато не бе имала от шеснайсетгодишна.Като се разшета оная ми ти буля,удари ножа на шарения петел,оскуба му перушината и го сложи да къкри в тенджерата от рано.
Шета Павлевица биля си припява и сърцето й тупка,тупка,едно таквозинка радостно гаче ще изкочи през копчетата на оранжевата й фанела.Като едно слънце също изгряла.
И най й е драго ,че оная чума комшийката баба Ивана,ся ше й завиди и белки са пукне най подир.Кат завърши Павли банята ,тя ше извика поп Ставри да й направи водосвет,така де ,хем да сбере очите на селото,хем да не увлизат нощем караконджулите на селото в съкровената й мечта…
Грабна буля метлата и влезна да примете къщата.
Бай Павли свали елека ,запретна ръкавите на старата си риза ,грабна лопатата и удари първата копка към мечтата на благоверната си.
Строителството напредваше бавно ,но сигурно.По едно време баба Ивана се курдиса до мрежата и загледа с интерес.
-Въй Павли ва кой си са разхлопал тъй рано ва?
Павли я погледна изпод рунтавите си вежди и рече:
-Добрутро бульо Ивано.
-Ко туй ва?- не спря да му досажда любопитната бабичка.
-Ракетна площадка, бульо –изсмя се бай Павли.Ща гърмя марока лятоска дето довадя градушката.
-Луд човек божкейййййй,ко ли та питам!-сърдита се врътна баба Ивана и се прибра в къщата си ,за да догледа сериала си.
И без благословията на съседката строителството продължи да набира скорост. Буля Павлевица спря да опява на мъжа си за вечерните му визити в кръчмата на бай Минчо и мириса му на мастика.Нощно време кат се бикнеше на миндеря и си представяше оная ми ти баня,с онез ми ти бели плочки, свети ,та чак грей,куту ино ясну слънци…
Разтапяше се буля Павлевица,в мечти,как шъ отиде до града пък шъ купи най белите плочи,па и душ шъ земи и от оня сапун миризливия,дето шъ накаръ снагътъ й за разцъфти като лилека напролет…малииийййй.Па като излезе от гирлюка вечер,няма да са плакне в улука на двора и да се затулва от жълтият поглед на оная чума Ивана.
Буля Павлевица и баба Ивана имаха стара вражда.Баба Ивана имаше лимоново дръвче ,което по цял ден обгрижваше.Сичките комшийки се изредиха да й искат присадка,ама тя не даваше дума да се издума.Пролетно време курдисваше лимончето под сайванта на слънчице и хортуваше като на дете.Бършеше му листенцета със специално парцалче,поливаше го.Един ден,докато гледаше 1791 епизод на “Дързост и красота” дето оня любофкар Ричиту ни знаеши Брук ли ,Тейлър ли да земи, козичката на буля Павлевица прескочи дуваря на баба Ивана и опасе лимоня барабар с лимончетата.
Като излезе оная ми ти баба с парцалчето, па като видя нещастното лимонче оголяло кат сурвачка,чи като съ тръшна,чи кът ревна кът ина мечка стръвница същу,малийййййййй,цялото село прокънтя.
Само селския идиот Къню посмя да се доближи до бабичката и кротко и рече:
-Нидей рива ма бабо Иванке,тя козътъ ич дажи ни му са намръщи…на лимоня ,де таковата.
Общо взето строежа на банята вървеше нормално.Бай Павли и Рашо удряха по една ракийка сутрин под асмата и запрятаха ръкавите . Изляха основите и постепенно строежа започна да расте ,а буля Павлевица шъташе и припяваше.Така се измъкваха дните под зоркото и завистливо око на баба Ивана ,но пък на Павлевица –ох ,мед и капеше на душичката .И апетит и се отвори ,и даже почна нощя да я спохождат и други мераци ,та час по час се завираше в косматия гръб на Павли и нещо му каканижеше любовну.
На което й отговаряше мощното му хъркане. Не че не беше свикнала,даже и се причуваше като духова музика ,докато тя слазя надолу към селския мегдан,накипрена с капела ,и комбелизон /оня дантеления дето буля Минка й го донесе от чужбинско/ ,издокарана с най новата си рокля ,ушита за последният 9-ти септември и онез ми ти лъснати чепици…ехееееее и така унесена в мечти заспиваше и пригласяше на Павли и жабешкият хор идващ от канала.
На другият ден двамата им внука Славка и Петко ,докато гълтаха порязаниците със топъл селски хляб и домашната лютеница на буля Павлевица / известна със съдържанието си и аромата на карамфил на зърна/ ,тихичко си шушукаха докато наблюдаваха грандиозните промени в бабиния двор.
-Абе бате, кой хъркаше снощи повече?- попита Славето.
-И двамата ма ,само дет ни разбрах кой свиркаше.- отговори Петко.-Айде дупчи по бързо , докът баба не се угадила да ни намери работа.
В този момент бай Павли изхъмка на вратата и погледна тежко изпод вежди .
-Ади дядовите ,чи днеска ши удряме таваня на бабината ви салма.Петко ела дядовото да наливаме бетоня ,па ти Славе бръсни една метла по плачетата , ,а чи баба ти кът издуи козити щи наврзва думатити бря.
Децата подвиха глави под тежката дядова дума ,ама си замълчаха щото надвечер дядо им отваряше кожената си кисия и им ковеше магарето , тоест осигуряваше левчетата за сладоледа ,вафлите и другите благинки.
Славето имаше една котка ,с която споделяше игрите си.Липсваха й лудите й братовчедки дето се запиляха с чичо й по другите крайща татък в балканя,та се утешаваше с рижавото и мърфоливо коте дето намери един ден до дуваря. Буля Павлевица го търпеше само за да не вижда големите тъжни очи на Славето ,ала го гонеше като империалист от къщи.
Баба Ивана вечният й опонент пък злорадстваше след всяка беля на Рижко и отвреме на време му хвърляши по някоя кожичка и кокалче,за да гледа сейря на Павлевица. Че и напук и правеше , то беше повече от ясно,ала Павлевица стискаше зъби и кълнеше тиху под забрадката си , то само Славето да е доволно.
Навън строежа наближаваше финалният си завършек, косматите гърди на бай Павли бяха добили стоманено сив цвят от потта смесена с цимент,а буля Павлевица току повдигаше глава като гъска изот доматените лехи и вперяше любовен поглед в почти сбъднатата си мечта.
Славето удари финалната метла на черджетата и в този миг Рижко се шмугна в краката й.
-Ама калпазан, да се махаш, чи дъртото ей сига ши опищи орталъка- скара му се Славето и го шибна с метлата .
Подплашеният Рижко се стрелна навън и цопна в цимента, който Петко бъркаше усилено.Без много да се замисля Петко се наведе ,сграбчи го за врата и го засили назаде към керемидите на сайванта.
Изведнъж се чу трясък на стъкла и канският писък на баба Иванка:
-Аааааааааааааааааааааааааууууууууууууууууууууууууууаааааааааааааааааааааа коткооуууууууууууууууууу, ти луда ли си мари?
-Ти си умряла мари коткоууууууууууууууууууууу,земя черната да тъ изиде,да пукниш мари ,луда ли си ,мари ,чумоооооо,мъ кък ми путруши прозорица мъри лууууудооооооооооооооооооооооо.
Буля Павлевица изскочи от доматите ,а Павли са скри зад навеса като се кискаше в шепите си .
Петко остана насред бойната сцена и сериозен продължи да бърка бетона ,чувайки влаченето на галошите на баба си по пътеката изотзад.
Баба Ивана изкочи на двора си и приближи бясна до оградата:
-Земичката черната да въ изиде,ко и стана на тъс котка,мари Павлевице мъри скочубру неидна, добитъка му луд с добитък, кък тъй скочи у стъклото ,чи гу попиля, чи мъстресна на сега ше въра при Доца куршум шми лей ,оуууу ши гъ убия тъс идиотка.
Ко и стана ва Петко на котката ?
Петко съвсем сериозен се изправи и погледна баба Ивана в очите и й заяви 7
-Ми кво кво , ми не виждаш ли ма бааа Иванке, пердето и е паднало!


Тагове:   марка,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fabula - ийх, бреее!
29.09.2008 11:14
да нямаш общо с Чудомир?
много колор и автентичност, изкефих се.
поздрав, с голяяяма усмивка! :)))))))))))
цитирай
2. sowhat - хих, нищо нямам с чудомир
29.09.2008 11:16
но виж лирическите са ми роднини :)

п.п. по мъжка линия
хахахаххахаа
цитирай
3. анонимен - Ей, Чудомир-ке:)))) Сори за п...
29.09.2008 13:09
Ей, Чудомир-ке:))))
Сори за повторението, но това беше първото, което ми дойде на ум. Пелин и Йовков ми навяват обикновено тъга, докато този има уникален подход към чешитите:)
Поздрави!
цитирай
4. sowhat - :)
29.09.2008 13:35
поздрави !
викай ми сов- ка
хахахахха
цитирай
5. neanonimen - &
29.09.2008 21:18
Мeжду кандидатcтудeнтkи:
-Муцка k'вo ви ce пaднa нa изпитa по бългapckи?
-Перде марка oт Eмилинa Пeлинa
-Аууу,кoшмap!
А ceгa sepиoзнo:
So преkpacнa cи!Айeм пpaud tu be your frend:)
цитирай
6. sowhat - и аз така съм прауд н.
30.09.2008 09:48
да си ми френд :))
цитирай
7. rpatel - Страхотен разказ! Все едно си оп...
03.10.2008 11:25
Страхотен разказ! Все едно си описала бабите и дядовците от моето село! То вече почти не останаха хора :-(, ама преди 10-15 години беше точно така.Направо си гениална! Поздравления!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4217204
Постинги: 921
Коментари: 24692
Гласове: 63676
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930