скъпи тате, уча се да пея,
но го правя някак си през зъби.
обещавам ти, че ако оцелея
ще захапя на съдбата гърлото.

скъпи тате, повече усилия
влагам да съм мила и добра.
все по-често псувам от безсилие
и не идва златната вода.

скъпи тате, принцове не срещнах,
не почука на вратата Бел Ами.
някак си превърнах се във вещица,
по неволя, волно се смених.

скъпи тате, може би ме чуваш
в оня, твоя, по-добрия свят,
как ти казвам –абе съществувам,
но не знам каква ли е целта.

скъпи тате, аз платих цените,
ако трябва още ще платя.
някак си не свикнах с вересиите
и на заем нищо не живях.

скъпи тате, знам че си далече
зад безгрижието и преди тегобите.
ще живея утре по-човечно
в друг живот, че тоя ми е пробният.

в друг живот, ако така е писано
ще живея, както си желах.
исках да ти кажа- тате липсваш ми,
докато догаря ти свещта.

Едва ли с цигара в уста се пее и дава добър пример. Написаното е прекрасно!

помълчах, Ем...

днес баща ми щеше да има рожден ден, надявам се и той да го прочете, сохо

щото вчера си пях, ако той беше тука днуска шяхме да пеем

днес си помълчах при него, един ден ще пеем. някъде

Страхотно е!

стиха ти: В сърцето!

Да почива в мир!

скъпа. неведоми са пътищата божии. или ще го прочете нечий друг баща или нечия друга дъщеря и ще си кажат - обичам те , докато още могат - тук на тоя свят

помените ми станаха повече от празниците...

...

запалих си цигара...ще я оставя да догори...

на моят щеше след две седмици...
Да си помълчим, те ще ни чуят...

ще помълча.

Не знам защо, но това предизвика бурна ревлива реакция у мен! Още не мога да спра да цивря. Като някоя женка съм! Трогваш!!! Въздействаш!!!
Замислих се за всички моменти назад ...
Абе стига, че пак почвам!
Мир на праха му, а на теб моето голямо уважение и възхита!

съм го плакала повече вътре в себе си , преди да му дам форма, или защото знаеш каква е цената на загубата.
благодаря ти за съпричастието.

и аз напоследак си помълчах с моя,макар че не му беше дата ни нищо, то има ли дати за тия неща.....

Радвам се че успяхме преживе да си простим взаимно а много имаше за прощаване, затова мълчанеито е още по-взаимно.

благодаря

но аз все не вярвах че ще си иде толкова млад и така бързо. той се изправи и ми го каза, а аз не му повярвах. даже му казах - не се страхувай, пътя до там е гладък, не път е даже , а магистрала...
а после беше късно. докато пристигна него го нямаше и напоследък се улавям, че по рядко ходя на гроба му , но за сметка на това му говоря наум...
скоро ще ида да го поканя на бал... и пак ще мълчим, докато му разказвам

защото само това ме утешава

косара

чуват ни и ни говорят и както казва един приятел все ни пазят най -вече от нас самите, наобикалят ни да видят как са раните, галят ги...

я запали една пура, казват че пушека и направо в рая отива, моя нали пушеше само пури...... от време на време му посвещавам някоя:)

Ем, 9 месеца след смъртта на съпруга ми, казах сбогом и на баща ми, след още няколко месеца изпратих и баба... и така за 2 години и половина- 8 човека.От най-близките.Все едно животът ми беше в една църква и само лицата в ковчега се меняха...Рядко ходя на гробища.Те, всичките, са в мен.С мен.И ги обичам.И ме обичат.И липсват.
Не те познавам, а те познавам като себе си.Усмихваш се през сълзи.

е в един по- добър свят. Попуших и помълчах.

си припомням/чувам думите, виждам закачливата му усмивка: Хайде да си изпием по едно тутунче! (моряшки лаф), и ми става едно благо, кротко, благодарно. Знам, че знае, че го продължавам.

С теб съм, Еми!

съкровище любимо...

ру, любима

не знам кой си, но ти благодаря за приятелското разбиране и съпричастността от сърце. кротичко е, благо и човешко

ади.

ти също си ми много близка.
зад светлата ти усмивка човек трудно би разбрал човешката трагедия която си преживяла. зад лъчезарните ти думи, никой не би разбрал мъката, която носиш.
мога да ти кажа само - браво. ти си страхотно мъжко момиче.
и те разбирам. прегръдки йо, много

соу, сестро, днес за пръв път се чух с дъщеря си. От 6 години. Последно я видях, когато бе на 3 месеца. И днес чух гласа и. Невероятно е. ....... Не знам, сега те чета и е нереално. Като я чух и разбрах, че съм ...... какъв глупак съм. Нейните първи думи бяха:" Здравей, кога ще се прибереш".

надявам се от сърце да си права.
а той не се падаше по пурите, но сега ще му налея една водка...

пак я чуй. колкото и когато можеш - и винаги и казвай:
обичам те.
знаеш ли казвам го на децата си винаги когато се чуем. по два три пъти на ден - когато мога - искам да знаят, ако утре си ида - че са били обичани истински - с цялото ми сърце.
и знаеш ли , ако бог реши сега да ме прибере - ще си ида спокойна, че те ще знаят че имат цялата ми любов

но и аз съпричастно мълча.
Боли, много боли зная и няма утеха и връщане, но написаното. В една вселена, в едно измерение, дано всичко се долавя...
Хората оценяваме искренноста ( е сигурно пак само някои от нас ), но винаги.

Да кажа, че стиха е хубав - за мене ще е лицемерно! Искрен е, дълбок, прочуствен...
Да кажа, че се възхищавам - едва ли е уместно!
От възпитането, от рода ли що ли - но все се чудя, какво да кажа... А съм съпричаста.
Но за това, че си успяла да усетиш нишките на чувствата и ги облечеш в думички най-простички, но ясни - така както пред татко се говори - за това те поздравявам... и мълча...

и ти завиждам. Казах го и преди малко, а тя се засмя. Има най-прекрасният смях. Вече имам смелост да я видя. Искам да я видя. Ще я видя съвсем скоро. Благодаря ти, приятелко.

даркейнджъл. за разбирането ти благодаря. простичко.

той е прочел,сигурна съм

гушкам,ногу

......................................................
!

Мир на праха им. А ние,да издържим. Както те правеха.

Поклон, нисък поклон пред паметта им... Благодарна съм, че някой излива и моите чувства

Прегръщам те силно, мила Соу!
Искам да вярвам, че ни чуват...

Ще помълча с теб...
Тъжно е и хубаво, че ги е имало...
Щом е в сърцето ти значи все още го има...

невъзможно силно
много добро
много човешко
Соу, прегръщам те

фабс
просто е разговор с баща

понякога си мисля какво нещо е света - загуби някого и всички които го познават скърбят и си минава година две пет и света те забравя, освен семейството ти.
и всъщност ние носим родителите си , а децата ни продължават нас и така - докато свят светува

и аз те прегръщам. много

аз ти благодаря

ще издържим. докато можем.
благодаря

и аз те обичам

вярвам ти и това ме прави щастлива

благодаря ти

все едно извади нещата от моята душа навън.

мога само да те прегърна и да ти кажа: недей, животът продължава.
а и сълзите не ни ги връщат.

Прочетох твоето стихотворение, ще се радвам да прочетеш моят разказ "Сънища" , защото говорим за едно и също.

но ще помълча, заедно с теб.
и самичка - за моите близки, които вече ги няма...
а след като помълчим, пак ще се огледаме и ще продължим напред.

Страхотно е! Соу!