Вече съм в Искрецко /ударението е върху буквата И/. Тук е място, създадено от Бога за обитаване от хората, затова махалите са стотици. Колкото по-близо до Искрец съм, толкова повече подържани къщи има, макар тази дума да е доста силна. До преди години имаше по една баба тук и там в някоя къща, много рядко, баба и дядо. Днес къщиите са пусти. Валякът на окупаторите ни след 9. ІХ 1944 г. прегази и този край.Неточно се изразих, всички села на България! Сътвореното с тежкия труд на хората при тези сурови условия  бе изоставено от тях. След отнемането на собствеността им, те побягнаха към Своге на второ място и към София на първо, други зад граниица. Всичките автомобили, които виждам тук сега са със софийска регистрация, нито един няма със СО.
   Прави ми впечатление как хората някога са опазвали горите. Горите тогава са били частни, хората са си ги пазили, чистели, подържали, изсъхналите и болни дървета са сечали за камините си. Няма гора около селото, която да е била сечена, защото тя пази хората от ветровете. Същото ми казаха хората и по планината Бясна кобила в Западните покрайнини, които виждаха как тамошните сръбски камиони отнасят вековните буки, свидетели на поколения, изпод корените на които блика водата, привлякла хората да се заселят там.И в тази планина около всяка махала според формата й е опасаана от огромни буки, към които хората имат свято отношение.
   Друг е бил планът на Цар Борис ІІІ за тези места, не като на комунистите след Деветото. Той е провеждал политика да се създават удобства за хората тук за да се стимулира производството им чрез строеж на пътища, по които могат да преминават малки камиони, да се водооснабдяват тези места, което е видно от надписите по чешмите и поилките, всичките строени между 1932 и 1938 г. Свръхпрдукцията им се е реализирала в Германия, от където сме получаваме промишллени стоки и марки, с които да развиваме в цялост страната ни. Подаръкът на Чърчил за Сталин - България - като благодарност, че Сталин помогна доколкото можа на Чърчил да се запази британската империя, е най-черната страница в историята ни от 681 г. до сега. Вирусът на комунизма още е жив в организмите на много хора, четиридестте години инкубационен период,за който се говори в Стария завет не е достатъчен. 
    Моето поколение си отива, оставяме една объркана от комунистите България, с хора без ценностна система, придвижени от популизЪма назад по отсечката между маймуните с влажни носове и хората. Опростачването на хората, целящо да обясни с лъжи истините ни води до още по-големи беди, които все по уприто ни връхлитат, а престъпниците стават все по-малолетни.
    Местата, които описвам - тук живяха последните истински българи. 
    Приятна разходка с мен по тези региони на страната, днес и те...ничия земя.



                                             Човекът си подръжа къщата.



                                      И украса си поставил в двора...



Но освен собственика на имота, тук и др. твари са приели този имот за своя територия.







                В един момент съседите чуват грохот - къщата се срутва. Ако има съседи...



Строен пот от трудовааците след Освобождението и разширяван
от царските бригадири.



                          Животът тук продължава, но без хората.







С голям зум съм снимал билото на Понора от махала Пърдиенци. Тя е наречена така защото тук основната култура, която са отглеждали хората е бил бобът.



              Къщата излъчва тъга. В нея вероятно са се заселили съсели.







                      Върхът над с Искрец, принадлежи към планината Косматица.



Наименоованието не е съветско, означава ноги, стара българска дума за крака. Където се ходи доста, думата ноги влиза в наименоованието на селото. Заноге, Заножене и др.



                    Оброкът Свети Пантелеймон







































Искрец. Ще влеза в кръчмата докато дойде автобуса за Своге, ще тресна едно кафе и една вафла. Ще разменя мисли с постоянните пиянища там - млади хора, безработни, не търсещи работа, предтставящи се за бизнесмени, живеещи от далавери и дребна престъпност /б. м. основно кражби/. Бъдещето на България. Дето ще се женят, ще се множат, ще възпитават децата си на труд и благодетели, да не станат блоклуци като них...

" Искрец. Ще влеза в кръчмата докато дойде автобуса за Своге, ще тресна едно кафе и една вафла. Ще разменя мисли с постоянните пиянища там - млади хора, безработни, не търсещи работа, предтставящи се за бизнесмени, живеещи от далавери и дребна престъпност /б. м. основно кражби/. Бъдещето на България. Дето ще се женят, ще се множат, ще възпитават децата си на труд и благодетели, да не станат блоклуци като них... "

***

Поздрави, Коста !

Ще поместя обаче още един постинг с красоти в региона на селото и планината над него, които не могат да бъдат обединени в един маршрут.
Постингите ми за Меча поляна макар и с доста красота са тъжни. Какви горди и свободни хора са обитавали тези места стотици годи, за 45 години обаче те са били принудени да ги напуснат. Толкова труд, давам пример с каменните им къщи, е пропаднал. Поколението на тези истински хора се ражда в друга жизнена среда, връзката с родните им места, със земята и стоката е прекъсната, обратен път няма. И сега България на никъде. Българите в Западните покрайнини, 100 години извън България са оцелели, защото са си запазили имотите, макар превърнати от идиотите в заточеници в чужда страна в собствените си имоти. А резултът от отнемането на имотите на хората /б. м. сляните/ у нас е превръщане на България в страна с няколоко големи града. Останалата територия става ничия зимя, място за престъпност. И създаване на едно болно поколение, с празно място в сърцето, предвидено от Твореца за вяра, за творчески тлруд, което идиоти запълниха с лъжи.

големи истини разказваш тук.