Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2011 12:46 - Само( дивски ) ми работи
Автор: sowhat Категория: Туризъм   
Прочетен: 5868 Коментари: 14 Гласове:
36

Последна промяна: 18.09.2011 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Винаги споделям проблемите си  с планините. Те, умеят да слушат..."

 Пустите му будисти, хубаво са измислили тоя дзен, ама трябваше ли чак на върха да го качват, за да го търся? ))))

Напоследък светът стана тесен за моята душа, особено работният ми свят който я ми даде ден два почивни месечно, я не и си наумих да взема да реализирам едни отколешни мои тежнения, които все ме дърпат нагоре, откак замених мерцедеса с маратонки и започнах да работя над хубавите си крака.

Миналото лято направих сигурно 20 тегела до язовира, на работа навъртам стотици километри дневно и в крайна сметка, си рекох
- я иди да видиш, Соу, къф точно дзен можеш да си занесеш на върха на планината.

Речено, сторено, на мен много акъл ми не требе.

Правих, смятах, струвах, организирах разни дупки в работния календар и в крайна сметка успях да се уредя с два почивни дни и половина.

Друга по нормална жена на мое място вероятно би си спретнала римейк на Девет седмици и половина в два дни и половина, но аз не съм луда, моля ви, аз съм много луда.

И така след едноседмично ровене в синоптик беге и две карти на пирин - едната от времето на баба ми, а другата за иноезични туристи из парка, знаех че ще се ходи някъде, но къде бога ми - не знаех.

Аз по принцип не сънувам, но си приготвих раницата. Говорих с приятели планинари, разпитвах за маршрути, умувах, гризях си химикалката, че не съм научила тая работа с ноктите и най - накрая си изсънувах маршрута.

И така, напълних раницата с храна, кафе, и някакви чорапи и тениски, вафли и шоколади и задължителната рицина. Тоя път си взех билковите мехлеми, за разлика от по -предните пъти, в които винаги по закона на мърфи, щом ги забравях, ми потрябваха.
Грабнах девойката дъщеря под мишница и ае, щерко - един път самодива на езерата, цял живот самодива.

Хайде олан, бях на извора на Клеопатра и станах красива, и на Биляниния се мих и се подмладих, сега ако не ида на езерата, да се титулувам и самодива, кога ще е )))

Всъщност, лека му пръст на тате, направи планинско чедо от мен, но като се обърна назад и като се замисля колко години съм пропиляла, чак ме е срам да си призная, какво урбанизирано същество съм.

Та скокнах в маратонките си от Китай за 10 лв и 50 стинки и дръж се Перине, ида.
Още на завоя на хотела се сетих, че забравих на масата картата, но вече съм тръгнала вперьод, ко ще ти се връщам.

Елица не спря да мърмори, че на отде да знаем кое кое е, а аз я утешавам - споко бре, тя картата си седи на масата, като се върнем, ще направим преговор ))))

Тръгваме от х.Вихрен в 1 и 30, силна пладне посока ез. ОКОТО по червено зелената маркировка. За всеки случай питам Нина хижарката, защото съм наясно, че съм адски зле с посоките, тва север, тва юг всичко ми е манджа с грозде, знам само че надето залязва слънцето следва да е запад, щото утрото отдавна е превалило, за да е изток ))))

По първите камънаци срещаме бракя македонци по джапанетки, които ни дават напътствия, като ни гледат с тия къси гащи и потници, решили са че отиваме да плажуваме на езерата )))) Поздравяваме се, пропускам да вметна ехидна забележка или нещо от сорта, защото чукара започва от самото начало и качването си е качване.

Подминаваме отбивката за Окото, колкото и да не ми се иска, защото замисленият от мен преход е даден за около 4 часа и половина в указателните табели.

Един съвет от мен - ако не сте лами, алпинисти и катерачи, или пък Спиди Гонзалес, не вярвайте на тия времена. Те са за тях или представляват чистото ходене, без почивките и са само, за хора, които все пак имат тренинг в ходенето.

Подминаваме и Рибното езеро, Муратово остава някъде в страни, ние имаме план да изпълняваме. Малката започва да мрънка, за спиране и почивка, аз обаче съм нечовек и обяснявам, как докато се катери не се почива. Ще почиваме на слизането, защото ще сме по -уморени, но представа си нямам нито колко е дълго качването, нито колко е слизането. Чуваме весели възгласи, които идват от към езерата, но почти не срещаме хора, за такъв прекрасен септемврийски ден. Има някакви облаци, над Вихрен и Хвойнати, но аз съм чела синоптик беге, бе!

Двойка гаджета се мотае, ту пред нас, ту след нас, но определено не ще да вървим заедно, напук на любезните покани от страна на малката. Правят ни снимка точно преди баира преди Тодорините порти и пак се разделяме. 

Умът ми е в пълна медитация, докато катерим по камъните- тоест има някаква мисъл и тя е - уф, тоя баир край няма ли ))))

Възнаградени сме, когато излизаме на Жабешкото езеро. Красота!
Тук става ясно и за Жабешкия ми акъл. Предния път скитайки по Тияците постоянно газех вода и на тръгване казах на дребното - абе ква вода ще си носим, Пирин е пълен с вода, помня от тате, че вода минала пред 1000 камъчета е чиста )))

То после ще ми натрие носа, че тая реплика съм я казала 1000 пъти. Допиваме си водичката и ще налеем от езерото.
Да, ама не. В краищата е заблатена, а и ние не сме чак толкова жадни. До тук сме се качили за час и 20 минути, темпото ни е добро, знам  че трябва да качим Тодорини порти, но какви са - идея си нямам. 

Почиваме около 8 минути и потегляме да атакуваме портите. Знам че тук някъде се води Равнако и трябва да се разделят маркировките, като ние ще гоним зелената, а червената ще си търси майката към Тевното езеро, но ние днес време нямаме за него )))).

Срещаме едно весело семейство и решаваме да питаме, колко път ни остава, но се оказва, че те са само от разхождащите се езеряни. Още едни с претенции за самодиви, така да се каже. 
Абе ние сме си само_диви по рождение, освен тва обаче сме и Перински орли, амаха и потегляме към портата. Сначале идея си нямам нагде да гледам, нищо общо си няма с Мозговишката порта, но знам, че трябва да се качи тва чудо.

Малко ме дразнят серпентините по пътя, но пък си давам сметка, че напряко ще се лази по корем с лакти и ръце и прочее плавници, затова разправям на дребното къф късмет вади, че тва й е първата порта и че е доста по лесна, от тва дето съм й приготвила за утре ))))

Естествено, че говоря наизуст, Тодорината порта е трета по надморска височина в Пирин, но това ще го разбера два дни след като се прибера, просто на мен ми се струва лесна, след първото ми качване на Мозговишка. 

Виенето по серпентините няма край, по пътя срещаме май братовчед, който идва откъм Тевното и ни успокоява, че имаме още малко. То  в планината всеки така те успокоява, още малко, за да не се откажеш )))
Почвам да се тревожа за малката, дали ще се справи, сърцето ми бие в гърдите като чук и се налага в особено стръмните места да спирам да си поема дъх, когато изведнъж я чувам да пее!!!
Ама пее, като стой та гледай, а аз и се кахъря ))))

След още малкото Дългото езеро блясва пред нас с цялата си прелест. Всяка крачка до тук си е струвала, спирам на всеки завой и снимам като обезумяла. Както казва моята приятелка Диди - ти изтрещяваш като докопаш фотоапарат. а хлапетата ме нарекоха фото Любо, още преди години. По късно Елица ще каже култовата реплика в хижата - мама прави снимки като луда, още от преди да бяха измислили фейсбук )))))))))))))))))))

Ще се покаже и Муратово езеро и Жабешкото и още едно, което така и не разбрах кое е, важното е че гледката е изумителна.


Гледайки снагата на Малката Тодорка ( малка ама друг път) вече започвам да се отчайвам сериозно от живота и решенията си ( и да се е.. у сънищата, нали уж не ги помнех, кой ми го дявол прати тоя сън) заставаме на върха на портата, като носа ми почти опира в марковите обувки на двама поляци )))) Часът е почти 4, значи сме се качвали два часа и половина, чака ни слизане. Тук ще правим почивка, казвам на малката и млъкваме и двете.

Там дъхът ми ще спре от гледките и ще се изпълня с любов и мир, от цялата тая нечовешка красота. Все едно Бог докато е сътворявал рая е изпуснал едно парченце тук. Толкова се чувствам в дланта му, че не ми пука за нищо. 
От едната ми страна синеят лазурните Бъндеришки езера, от другата са Василашките, наредени като мъниста, а върховете са наредени като стражи и потънали в мълчание.

Не можем да кажем нищо, само мълчим и попиваме. Винаги съм смятала, че добре владея думите и тяхната употреба, но тук губя и ума и дума и още дълго няма да мога да предам усещането.

Сляла съм се с Планината, тя е част от мен, аз съм част от нея, Вселената ме целува точно тук по челото и ми се иска да разперя ръце и да прегърна света.

Каквото и да ви кажа тук, както и да се почувствате, няма да е дори и 1на хилядна от усещането за мястото. 
Накъдето и да се обърнеш си обграден от Космос - виждат се броениците от Вихрен, Хвойнати, Муратов връх и Дончовите караули., както и големия мраморен ръб на Тодорка.

Тънката пътечка на премката на Малка Тодорка спира дъха, като погледнеш долу в пропастта, но няма как трябва да се тръгва. Доста по късно долу в хижата, Елица ще ми каже, че и й е прилошало от височината. Странно, дали ме хвана височинна еуфория или просто красотата ми дойде в повече, но за разлика от Превалската пътека, тук се чувствам идеално. Казвам й само да гледа в краката си и да избягва да зяпа надолу. 

следва стръмно слизане надолу и излизане в лунната част на Тодорка. не тая, която виждате по телевизията по време на световните ски купи и бля бля, а оная, която е като картина от Луната. 
Езерото е най синьото синьо на света, в почти съвършен овал, първото око на мома Тодора, която се хвърлила от върха, от любов към загиналия свой любим пастир Васил.
сядаме пак вцепенени, омагьосани и безмълмви пред силите сътворили тази красота...

и едва след известно време установяваме че пак не можем да си налеем вода. Е, глупости правят умните хора, а аз съм руса и хубава и чат пат умна, така че ако сме много жадни имаме рицина и кафе, но явно не сме чак пък толкоз (уж) ))))))))))))))
стигаме и до второто Тодорино око. Тук намираме скално кресло и се започва една фото сесия , не ти е работа ))))
Елица по едно време предполага, че ще се слиза в пропаста, още никакъв хабер няма от Газей и познатата ми Демянишка долина и се подканяме да побързаме. Там някъде установяваме, че Елица е забравила и челника в къщи, красота!!!

Абе аз твърдо вярвам в китайските си маратонки, ама часовникът започва да преваля пет... а без челник в стръмното на Демянишка долина ...не си е работа. Хлътваме из Василашкия циркус и се почва едно пързаляне по чаирите. Голяма грешка беше да се подведа по тревичката на стръмните ливади за спускане. Костваха ми едно разбито коляно, но кога пък на 41 ще ми се удаде друга такава възможност да си разбия коляното )))

Тук от оттока на Тодорините езера, най после си наливаме вода. Пуша и първата си цигара ))))))))))))))))))))

Може да не вярвате, но горе на върха, цигарите губят чара и удоволствието си. Почвам да мрънкам за почивки, а сега малкото ме юрка.

Показват се и Василашките езера и Василашки чукар. Езерата надничат от всеки завой, душата ми пее, въпреки леката умора. Изумително е , но имам чувството , че са ми поникнали криле. С всяка своя стъпка ( внимателна , разбира се) чувствам планината под краката си и начинът по който се сливаме. чувствам любовта, чувствам пиринската си кръв, чувствам се едно цяло с всичко наоколо.

Разбирам, колко съм малка, колко дребни са грижите ми, няма ги, тук ежедневието и помиите са далеч, планината ме люлее в скута си, Бог ме държи в дланите си, този свят , не е онзи свят.

и сякаш от далеч, чувам думите на един варненски моряк и рибар, които съм чувала и друг път, но не винаги съм осъзнавала, докато не прочетох отново в един планинарски форум -  веднъж погледнал го от високото, светът вече ти изглежда по друг начин.

чар има във всичко - и в туфите нацъфтяла на ситно българска горчивка и в затисната тениска на един камък от маркировката с надпис - аз бях роден интелигентен, но образованието ме скапа ))))))))))))))) и в клека през който се провираме и в последните слънчеви лъчи огряващи чукарите и отразяващи ги във водите на Василашките езера и туфите трева, в които мисля и най скъпите обувки не биха ви спасили от подхлъзване и изровени от диви прасета. 

след долното Василашко езеро, почивките са ми забранени, с оглед на часовника, особено пушенето, което ще става на крак бързайки по стръмното на склона.

)))

в 7 и 30 кацаме на площадката на хижа Демяница, голдън ретривъра Оро, ни посреща с възторжен лай, прегръщаме котарака Гошо и се поздравяваме с Жоро хижаря, който ни пита, защо закъсняваме. 

След топли прегръдки и баня, сядаме на чаша горещ чай и ром -аз и само чай за Ели и следва прословутата хижарска софра, която да прощават всички култови механи, в които съм била, но в нито една не ми било така сладка вечерята. )))

За тези от вас, които ще решат да повторят дивотията ми, ще кажа само няколко неща 
- преходът трая шест часа.
-вземете си повече вода.
-не се тъпчете със сандвичи на всяко спиране.
- внимавайте за маркировката винаги, добра е и е подновена.
-носете си топли дрехи, каквито и да са прогнозите излиза височинен вятър почти винаги.
- намажете се с слънцезащитен крем фактор 50
-носете си спрей против комари, има ги по тези височини.
-не мислете, че трябва да сте супергерои за такива преходи, нито че пък ви е нужна свръхскъпа екипировка -
трябва ви само една карта, хубаво време и любов. 
към планината.

Та какво намерих на върха ли питате?

ами това, което си донесох - мир, любов, баланс ...
ако не вярвайте - пробвайте )))))))))


п.п. с благодарност към всички пишещи във планинарските форуми, към тате ( лека му  пръст) и дъщеря ми Елица, която доказа, че въпреки, че е родена в Тракия, носи планинарската кръв на предците ни 

п.п2 и с особена благодарност към хижаря на Демяница Жоро Гемков, който ни посреща като у дома си всеки път 





Гласувай:
36



1. cefulesteven - Тодорка още не съм изкачвал, но няма ...
18.09.2011 12:51
Тодорка още не съм изкачвал, но няма да ми се размине. Имах право да избирам между Тодорка и Вихрен, тогава предпочетох Вихрен, но някой ден ще изкача и Тодорка.
цитирай
2. sowhat - Стефко, ние не я качихме , а само минахме
18.09.2011 12:56
през Тодорините порти, подсякохме я по премката от към Малка Тодорка и се пуснахме надолу във Василашки циркус )))

снимките са в по предния пост, мързи ме да ги качвам и тук )))
цитирай
3. ran - пустият му дзен!
18.09.2011 18:52
заразителна си :))))
цитирай
4. sowhat - хаха,
18.09.2011 19:00
не само в това отношение ))
цитирай
5. ronya - магия е Пирин, магияяяя...
19.09.2011 00:50
Обожавам тая негова внезапна, импулсивна изригналост към небето...
И да си гледат работата картите - не името на нещо пълни ума ;)))
пп. Ся така ме раздразни, че се бухам право в синоптика :)))
цитирай
6. sowhat - до петък
19.09.2011 08:30
ще вали )))) тъкмо почивните дни са ок. вземай раницата и идвай насам. името на нещо си не пълни душата, но е добре да знаеш, къде отиваш, за колко време и от къде да минеш. моя съвет за начинаещи планинари е да попрочетат това онова в гугъл, в планинарските форуми и да питат, каквото не знаят. забравих в поста си да благодаря на планинарите, които са правили каменните пирамидки по пътищата, осоБено по серпентините на портите. понякога е много лесно, да се отклониш в посока морените - особено, ако си изморен ))
цитирай
7. dana55 - Кеф ми е не само да видя снимките, но и ...
19.09.2011 21:35
Кеф ми е не само да видя снимките, но и да прочета възторзите и напътствията ти:)))
цитирай
8. sowhat - хаха, ужасна съм
19.09.2011 21:40
нали )))
цитирай
9. dana55 - що бе, много си точна!
19.09.2011 21:54
що бе, много си точна!
цитирай
10. sowhat - абе с тая
19.09.2011 21:59
пуста дидактика, глей как се изявявам сякаш съм ба си познавача
а аз съм пълен лаик ))))))))))))))))))))))))
цитирай
11. room1423 - Ем{}
20.09.2011 06:11
Ем{}
цитирай
12. sowhat - здравей иви ))
20.09.2011 08:57
здравей иви ))
цитирай
13. ufff - такива ми Ти работи ;)
21.09.2011 15:19
такива ми Ти работи
;)
цитирай
14. sowhat - хаха, ама и ти
22.09.2011 11:17
знаеш де да ме уцелваш и да ми звъниш. все по некоя порта кат катерим ))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6303157
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031