Що ми е мило ем драго
во Струга града, мамо, дукян да имам
леле, варай, варай, моме Калино
во Струга града, мамо, дукян да имам.

На кепенците, мамо, да стоа
стружките моми, мамо, моми да гледам
леле, варай, варай, моме Калино
стружките моми, мамо, моми да гледам.

Кога на вода, вода ми одат
сос тие стомни, мамо, стомни шарени
леле, варай, варай, моме Калино
сос тие стомни, мамо, стомни шарени..

На овой извор, извор студени
там да се с дружки, дружки соберат
леле, варай, варай, моме Калино
там да се с дружки, дружки соберат.


Сбъднах мечтата си. Ала невидях стружките моми.Стружките моми са шиптърки в по -голямата си част и бяха скрити зад стените на домовете си. Или може би аз не бях достатъчно настоятелна... Живот.
В най -българските земи на Третото българско царство няма българи. Скоро няма да има и християни.
Ала има църкви. 365 са. По една за всеки ден на годината. Не видях рушаща се църква. Бракята македонци, беден и шепа народ извън ЕС имат едно нещо и то се нарича достойнство. Църкви се градят. На всеки километър.  И ако има разруха, повярвайте -тя не е духовна.

Нямах много време за Струга. Няма да ви разказвам за ценъра на града , за чаршията по която няма ви моми ни стомни, а типичната балканска цигания и шарения.

Ще ви покажа Охридското езеро до Струга , където първом умих нозете си. На 7 км от границата с Албания се намира манастира св.Богородица Калнишка. Там е иконата на Девата с черно лице. Манастира е живописно вписан в скалите , до него се простира хотел в типичен стил. И в типичен стил за Балканите, не работи. Заради съдебен спор, между църковното настоятелство и хотелиерите навлезли в църковните земи.

Не мога да ви покажа иконата. Снимането е забранено, нито мога да ви покажа скалната църква и килиите - ще видите приблизително нещата отвън, а вие сами ще отидете един ден.

Св.Богородица Калишка е чудотворна икона. Помага на бездетните жени и до днес и на всяка друга искрена молитва.
Помолих се...



така видях езерото до Струга и до манастира .



умих нозете си :)

екскурзоводката каза, че ако вярваш много ще намериш камъче с кръстче.
намерих...
намерих и такова с иницалите си



пих от извиращата светена вода на манастира , преди да вляза в него









частта между хотела и скалният манастир. има все още запазени фрески и килии на монасите - дупки в скалите колеми колкото гроб - два на един без никаква светлина. каква ли вяра трябва да са имали?



небето над струга изглеждаше така ...


река Църни Дрин - от тук извира от езерото





та не ходих по чаршията. пих кафе тук - на реката ва едно прекасно крайречно кафе, в което нямаше нито една друга жена.
чаршията не ме вълнуваше. вълнуваше ме енергията на мястото, която ме изпълваше със спокойствие. и щастие.





старият забранен стружки мост. минах по него. всъщност не разбрах за забраната докато не слязох. не е безопасен. но луда глава ...
докато подскачах по гнилите дъски си мислех , кой ли безотговорен идиот не поправя моста - едва ли дъските са толкова скъпи ...
едва слизайки видях някакви нещастни табели встрани. безотговорност?
със сигурност. не че аз проявих отговорност, защото се качих там с дъщеря си



поглед от забранения мост над Църни Дрин

тук са родени и братя Миладинови. няма музеи. има една табела и три бюста. не ги снимах. само табелата . иначе родният им дом е кметството. толкоз.
и не са написали български народни песни.
написали са песни. македонски. айде няма да ги цепим сега ...
каквото такова



и отпътувах за Охрид ...
 

ВЪРХОВНИ СНИМКИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Браво sow!

Сбъднатите мечти са хубаво нещо!..:))
Чудесна разходка!

и аз съм си наумил да ида по тези места... жалко за българските песни, дето не са български, но е трудно - няма място за "каране" - песните са точно толкова български, колкото и сегашните макета не са българи. Ала това е друга тема - чудесни снимки и пътепис!

белоногата ми блогерка - пречистена и накефена, то не сие малко да си намериш кръстче и да сеи умиеш нозе - те и очите...Чудо, ти направо ме накваси в атмосферата н атози край...чудо чудеснице, толкуз ти са радуемся, ...прекрасен разказ и преживяване - чисто, кристално , като бистрата вода...тенкс!

зъ мостъ и затова чи си прекрачила запрещенията...ща ти дърпам ушите ама хайде нема да си развалям кефа щото си тук и е хубаво сичкото дето свършва щастливо!ех,

с туй ли рокличко та пуснаха да се щураш по чаршии и паланки, и скални манастири и църкви...значи будиш доверие;)

а пуснаха ме, косара , аз съм си се отпущила сама :))

а мястото си е за ходене и за гледане и най вече за усещане - невероятно.
няма нито думи нито снимки , които да са в състояние да опишат усещането за позитивност и енергия

до края на годината и като гледам обаче няма да успея да го изпълня, защото времето никак не е с мен... за съжаление студа дойде твърдебързо , а в жегата работата ми не го позволяваше

други просто чакат да си ги вземем :))

За мой срам - не съм ходила, защото ме мързи да си сменя паспорта. А част от рода ни е от Битоля.
Ще се стегна и аз да ида на "овой извор студени" с дружки или без... Благодаря, политна ми душата ;-)))

:))

вече сме в европейският съюз и се минава без паспорт , само личната карта е достатъчна :))

имаш чудесната удовлетвореност на човек изкачил лично връхче.От сърце ти се радвам.Нали всъщност това е Пътя-Мечта,след Мечта,след Мечта ...:)))

още съм на него и знам че е път.
а върховете вероятно се виждат, когато се обърнем назад

Бях там преди 3 години и също съм във възторг от Охрид. Жалко само, че не е български, както е бил в далечната история....Привет!

Това за църквите, отнесено към всички постинги за разрухата, носи изключителен емоционален заряд. Не знам дали повече възторг изпитвам или срам, че не съм част от това което се възхищавам, а би трябвало да го приемаме като нещо съвсем нормално. Защото то е част от онова което ни прави Човеци.

абсолютно си прав

а че се отрича вековната българска история ...

хубаво е когато мечтите се случват...и когато не сме разочаровани от сбъдването им. при теб соу е било повече от сбъдване и очароване, заредена си и удовлетворена, докоснала си свято място, и то теб те е докоснало. завинаги.
благодаря ти, че ме доближи...поне визуално :)
(и сега знам, че и аз искам да отида някой ден там:)

можеше и още снимки да кача, но нямам нерви и търпение да смалявам да режа и да товаря сайта ...
и да
щастлива съм .
това беше идеята

Да, много е красиво. Бях там в началото на лятото и бих го посетила отново. Снимките ти ме върнаха към хубавите усещания от там. Жалко за загиналите в инцидента...

мисля да разкажа в отделен пост , какво ми разказаха хората там за инцидента ...
та струваше си
лека им пръст на мъртвите

И като снимки, и като усещания.
Поздрави!

мисля да поразказвам още - стига да имам и време и енергия :))

"во Струга града, мамо, дукян да имам

На кепенците, мамо, да стоа
стружките моми, мамо, моми да гледам"

Ех, каква романтика е била, ех. Моми и стомни.
А сега сто мнителни екскурзианти. Е, това майтап.
Много свеж пътепис и много свежи неща по снимките на хубавата Струга.
Е, постоях все пак на кепенците, па и погледах. /;-)

не видох :))
и една забавна случка - поръчах си кафе на английски в струга , защото шиптърчето сервитьор се престори че не знае македонски диалект и че кафе и кофи звучи различно . хахаххаха
но това е тема на друг пост

дай я тази тема в пост...обичам такива "недо-раз-Умения" :)))

нека приключа с разходките, днес цял ден отиде в качване на снимки :))