до дъно съм препълнена от думи

тежат като олово във душата ми-

поредното пропуснато сбогуване 

и новото към старите разпятия.

премилам липсите през воденицата

на дните си. усещам ги като подправка.

с която да замеся триците

и да пека от самотата хлябове.

да ги извадя от пеща със спомени

с любов да ги сервирам. и с желание.

да се превърна във трохи отронени

под празните ръце на някой гладен.

да бъда залък. хапка топлина 

в безкрайността на дълги зимни нощи.

да дам живот. като цена.

готова съм. и ще я плащам още.