стоях

на перваза от безсъници

и съмнения

обесила всички очаквания

в примитивен жертвеник

стоях

а думите ти бродираха  йероглифи

по периферията на душата ми

в изтънчена татуировка

която сякаш  знаех

че няма начин да изтрия

искаше ми се да можех да ги чета , като умелите майстори

на канджи

само че в най дълбокото от себе си съзнавах

колко отчаяно неука съм  в изкуството 

да носиш сърце 
на върха на  пръстите си

можех единствено

да повръщам своето 

ден след ден

парче по парче

жалки фрагменти на остатъчна емоция

после да те гледам безучастно как се опитваш да ги сглобиш

по своя си начин

опитвах се

без да мисля и за миг дори

( а не мислех ли)

за болката, която причинявам

за болката, без която няма как да се  мине

за болката, с която ще платиш

реставрацията на сърцето ми

точно преди да го дам.

мислех

болката е лепилото

ако погълна твоята

може би

ще се събудя цяла

и тогава

тогава най сетне ще съм приела формата

дланите ти

 

Прекрасно е Соу! Много ме натъжи!
Но тези слова са излязли от сърцето ти, с болката, която го е наранило!
Нека радостта да го превземе и да си много щастлива!

ЗАЩОТО си голям човек...

Сърцето ти,
"на върха на пръстите"
филигранно накъсва
водния знак
на сълзите ми...
И потъва
в сърцето ми.

Благодаря ти!

Приемайки формата на любимочуждите длани,самите ние ставаме съзидателни.Поздрави!

don't take my sunshine away

здравей стара познайнице
и картинката е хубава