Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2009 00:06 - реквием за един помияр
Автор: sowhat Категория: Поезия   
Прочетен: 5681 Коментари: 48 Гласове:
23



някой го беше изхвърлил в реката
за да се отърве от това
да го храни
да го обича
и да го извежда на разходка два пъти дневно
да се грижи за физическият му
и душевен комфорт
да го подстригва понякога
като великодушно да предлага ръката си ,която да облизва с влажният си и вечно топъл език
да подуши новите му обувки
за което да получи достатъчно дълга каишка
която ще му позволява да си въобразява ,че е свободен
точно толкова
колкото Великият Вселенски Господар прецени

смъртта е лесно и безопасно разрешение на проблемите за слабите
най вече за бездомните псета на улицата
които нямат име
но затова пък имат собствена физиономия
още от раждането си .

сестра ми го извади от реката
изкъпа го
напои го
и каза : виж колко е хубав –не мислиш ли

кво да ти кажа
вържи му панделка
парфюмирай го
заведи го на ветеринар
и после на няколко животински изложби
каквото и да направиш
той никога няма да избяга от същността си
винаги ще бъде още един помияр
с неизвестни баща и майка
и помни че носиш отговорност за животът който спасяваш
даваш го втори път
втори шанс
и рано или късно ще си платиш за това

мислех че не ми пука
какво пък –помияр като помияр
има ги със стотици в малките големите градове
понякога са самотни и хроми ,друг път зли и се движат на глутница
без достойнството на расовият пес
който има собствено жилище
собствена купичка
и грандомания стигаща до каишката със Сваровски

и наистина не ми пукаше
15 години
но понякога си мислех –трябва да вляза
при него
и да се опитам да го погаля
да поговоря с него за безработицата и за социалният минимум
за пожарите и за протестите
за разминаването между очакванията и действителността
при едно съвместно съжителство
за статута ни в ЕС
и за факта че в Гърция нямаше нито едно бездомно куче
все се канех
да го изведа на разходка
да се изфукам пред приятели
как ме гледа в очите и изпълнява дори най
налудничавите ми команди
докато една сутрин го намерих умрял.




Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Со,
31.08.2009 00:11
:(
цитирай
2. liulina - понякога
31.08.2009 01:00
оставяме някой неща за по-късно и обичаме без да осъзнаваме напълно ... докато не си отиде
цитирай
3. lagrima - :(Дори и помияр е носел и нещо добро в ...
31.08.2009 01:35
:(Дори и помияр е носел и нещо добро в себе си,което е било оценено,късно,но оценено
цитирай
4. flyco - ...
31.08.2009 08:51
живот, отговорност, суета, щастие, съдба, обещания, благородство, куртоазия, край... накрая винаги някой или нещо поставя точка
Тя няма как да се пропусне.
цитирай
5. sowhat - точката е особено важна
31.08.2009 08:55
flyco написа:
живот, отговорност, суета, щастие, съдба, обещания, благородство, куртоазия, край... накрая винаги някой или нещо поставя точка
Тя няма как да се пропусне.


с нея или всички свършва или започва ново начало :)
цитирай
6. sowhat - не оценяваме ли винаги късно
31.08.2009 08:57
lagrima написа:
:(Дори и помияр е носел и нещо добро в себе си,което е било оценено,късно,но оценено

доброто , лакрима?
когато вече сме го загубили?
цитирай
7. sowhat - здрасти деси
31.08.2009 09:01
liulina написа:
оставяме някой неща за по-късно и обичаме без да осъзнаваме напълно ... докато не си отиде

така е
цитирай
8. sowhat - биби
31.08.2009 09:01
bbbb написа:
:(

гуш , цун ( и какво още трябваше да напиша ???)
цитирай
9. flyco - :)
31.08.2009 09:04
sowhat написа:
flyco написа:
живот, отговорност, суета, щастие, съдба, обещания, благородство, куртоазия, край... накрая винаги някой или нещо поставя точка
Тя няма как да се пропусне.


с нея или всички свършва или започва ново начало :)

определено съм за "ново начало"
цитирай
10. sowhat - е в такъв случай
31.08.2009 09:09
flyco написа:
sowhat написа:
flyco написа:
живот, отговорност, суета, щастие, съдба, обещания, благородство, куртоазия, край... накрая винаги някой или нещо поставя точка
Тя няма как да се пропусне.


не съм сбъркала , че си взех ново куче. :)

с нея или всички свършва или започва ново начало :)

определено съм за "ново начало"

цитирай
11. dressy - ах,
31.08.2009 10:21
пък си добрааа
цитирай
12. lagrima - :(Дори и помияр е носел и нещо добро в ...
31.08.2009 10:25
sowhat написа:
lagrima написа:
:(Дори и помияр е носел и нещо добро в себе си,което е било оценено,късно,но оценено

доброто , лакрима?
когато вече сме го загубили?

И все пак няма ли да ни помогне да се вглеждаме другия път по-добре и да вникваме навреме в хората?Добър ден ти желая
цитирай
13. flyco - не съм сбъркала, че си взех ново ...
31.08.2009 10:51
sowhat написа:

не съм сбъркала , че си взех ново куче. :)


По-добре ми звучи "намерих си нов приятел". Нали някакви минималисти казват, че ако ти трябва приятел по-добре си вземи куче.
цитирай
14. flyco - покашл покашл
31.08.2009 10:52
бе с тия цитати някакво объркване се получава хубаво си бях свикнал с Re-тата
цитирай
15. sowhat - добра ли ?
31.08.2009 10:54
dressy написа:
пък си добрааа

мислех че днес съм с лошата захапка сис :))
цитирай
16. sowhat - помага лакрима
31.08.2009 11:03
lagrima написа:
sowhat написа:
lagrima написа:
:(Дори и помияр е носел и нещо добро в себе си,което е било оценено,късно,но оценено

доброто , лакрима?
когато вече сме го загубили?

И все пак няма ли да ни помогне да се вглеждаме другия път по-добре и да вникваме навреме в хората?Добър ден ти желая

((винаги

и абсолютно.

хубав ден и за теб :)
цитирай
17. sowhat - имам и нови приятели
31.08.2009 11:05
flyco написа:
sowhat написа:

не съм сбъркала , че си взех ново куче. :)


По-добре ми звучи "намерих си нов приятел". Нали някакви минималисти казват, че ако ти трябва приятел по-добре си вземи куче.


трябва ли да им слагам знак за равенство с ерик ?
цитирай
18. sowhat - давай с ре-тата тогава
31.08.2009 11:06
flyco написа:
бе с тия цитати някакво объркване се получава хубаво си бях свикнал с Re-тата


що се мъчиш в тая жега :))
цитирай
19. анонимен - ха...
31.08.2009 11:39
доста рязък край...не по-внезапен от самия акт на леталния изход де...
доста се сговних,когато умря и старото ми куче - също мелез
(не казвам помияр,защото беше с породиста майка - немска овчарка,граничарско куче с родословие и баща немска овчарка но без родословие).
Имаше страхотни,красиви и умни очи - които видях как потъмняват,когато умираше.На никой не пожелавам да види как Смъртта отнема блясъка в погледа дори на домашния ви любимец...
цитирай
20. sowhat - моят просто го намерих умрял ортодокс
31.08.2009 11:46
с глава върху купичката за хранене и отворени очи ...
цитирай
21. анонимен - sowhat
31.08.2009 11:48
sowhat написа:
с глава върху купичката за хранене и отворени очи ...

това едва ли намалява болката от загубата особено - освен ако не си била привързана много към него...
цитирай
22. sowhat - ортодокс
31.08.2009 11:51
едва ли ако не съм била привързана щях да пиша реквием.
ти как мислиш , а?
цитирай
23. анонимен - СоУот,грешката е моя
31.08.2009 11:56
sowhat написа:
едва ли ако не съм била привързана щях да пиша реквием.
ти как мислиш , а?

неправилно се изразих,не визирах теб...естествено,че си била привързана.
Исках да кажа,ако принципно някой не е бил привързан към кучето си...ама...ей така стават войните :)
Поздрави!
цитирай
24. sowhat - едва ли има човек
31.08.2009 11:59
ортодокс, който да има куче и да не го обича.
поне аз не мога да си го представя.
днес говорих със едни приятели от блога за кучето и го сравних с бебе - то е гладно но не може да си поиска храна, то е гадно и не може само да си налее чаша вода

то ни пази и обича безрезевно и ако ние си отидем , тъгува по дълго от другите
но има нужда от нас ( а ние като че ли повече от него )
цитирай
25. анонимен - за съжаление - има :(
31.08.2009 12:22
и тези новини,дето четем всеки ден за пострадали от питбули и ротвайлери хора...не са виновни животните а стопаните им.разказаха ми за питбулка на едно младо семейство,която била най-лигавото и мило създание на този свят и нямат проблеми с нея,дори имат бебе:)
цитирай
26. sowhat - ндаааа
31.08.2009 12:23
за съжаление си прав...
цитирай
27. emotion3 - мила Соу...
31.08.2009 13:25
дълго се опитвах да започна с отговора...помияри, клошари...и те имат право на живот, а живота трябва да го цениме, знаеш ли за първите хора-светнали се да живеят по поречията и да обработват плодородните земи там, наричали ги АР, АРИ, от там уж и АРИЙЦИТЕ тоест старите души-първите осъзнали се, те гледали да продължават рода си и подбирали внимателно за кого се омъжват/женят за да не объркат биопрограмата си, за да вървят напред и нагоре, не да се връщат в развитието си и да влошават генофонда си, пазили са гените си -осъзнали за програмирването на рода и поколенията му-от там и АРИСТОКРАТИ-АРИИ стократно, тоест стари гени един вид, може би затова се е насадила неприязън към помиярите от човешки и животински вид, аз бих спасил но не бих приютявал...освен в краен случай-тоест от това ако зависи животът му.
цитирай
28. bambola - без поетичност ..
31.08.2009 13:55

миналата година в края на юли намериха изсотавени на една бензиностанция две кучета и един възрастен мъж, пречили на планираната почивка на многодетно семейство. Говорим за Испания. За бездомните кучета все се намират кучкарници и нови собственици които макар за малко заместват или за прав път дават нещо, как обаче е с изоставените хора ?
цитирай
29. basta - а допускаш ли, че може да не е бил п...
31.08.2009 13:58
а допускаш ли, че може да не е бил помияр, само така е изглеждал в очите на хората...
допускаш ли, че може да е имал душа като твоята, чувства като твоите...но не е можел да сподели...

наблизо до нас живееше едно куче (нарочно не го наричам помияр)...
една вечер беше влязло в двора ми, докато хранех котето на съседите, което нещо се привърза към мен и все стои пред вратата ми...
обръщам се и гледам в сумрака силует, разбрах, че е куче, непознато, и му викнах, нещо с което да го прогоня, за да не изяде храната на котето...
в следващия момент го погледнах, той стоеше наблизо до мен и ме гледаше...с очите на човек ме гледаше. сърцето ми подскочи, направо изтръпнах. и го поканих да дойде да се нахрани, и му се извиних, че съм искала да го изгоня...
след няколко дни го намериха разкъсан, на съседната улица...
аз плаках за него като за човек, като за приятел...който съм загубила...
и вече никога...

поздрави!
цитирай
30. sowhat - баста , а ти допускаш ли
31.08.2009 14:10
basta написа:
а допускаш ли, че може да не е бил помияр, само така е изглеждал в очите на хората...
допускаш ли, че може да е имал душа като твоята, чувства като твоите...но не е можел да сподели...

наблизо до нас живееше едно куче (нарочно не го наричам помияр)...
една вечер беше влязло в двора ми, докато хранех котето на съседите, което нещо се привърза към мен и все стои пред вратата ми...
обръщам се и гледам в сумрака силует, разбрах, че е куче, непознато, и му викнах, нещо с което да го прогоня, за да не изяде храната на котето...
в следващия момент го погледнах, той стоеше наблизо до мен и ме гледаше...с очите на човек ме гледаше. сърцето ми подскочи, направо изтръпнах. и го поканих да дойде да се нахрани, и му се извиних, че съм искала да го изгоня...
след няколко дни го намериха разкъсан, на съседната улица...
аз плаках за него като за човек, като за приятел...който съм загубила...
и вече никога...

поздрави!


че един текст може да се чете като лична изповед?

заглавието е реквием, а реквием се пише за близък.
тая работа със загубата съм я преживяла достатъчно пъти, за да мога да кажа , че имам в живота си повече помени от колкото празници.

поздрави!
цитирай
31. sowhat - има един разказ ще ти го кача във фейса бамб
31.08.2009 14:12
bambola написа:

миналата година в края на юли намериха изсотавени на една бензиностанция две кучета и един възрастен мъж, пречили на планираната почивка на многодетно семейство. Говорим за Испания. За бездомните кучета все се намират кучкарници и нови собственици които макар за малко заместват или за прав път дават нещо, как обаче е с изоставените хора ?


направо ми разбиваше сърцето всеки път...
страшно е дори да го помисля...
цитирай
32. sowhat - емо, не за първи път ме вълнува темата
31.08.2009 14:17
мерси за интересното инфо
чакай сега ще копирам нещо :

Тривиални реалности

превързани очи.
в презрамки.

езици вързани на възел.
да.лесно се живее в рамки.
редиш житейският си пъзел.
ограниченост
неограничена
заглажда пътищата леки.
удобно е да си живееш.
какво е важно?
ами да -
часът във 3 за зъболекар
фризьорът
русата коса
любовникът от 5 до 6 е.
това хлапе със кучето , акордеона
застанало до лъскав магазин
излежда мършаво
и гладно.
но не е моето нали?
ще кажа на шофьора
ей сега
две три монети да му хвърли...
ох,бързам.
закъснявам...
мда
ще гледам премиера с Хърли...

полирани души
облечени
в красива и изящна опаковка.

а ние, другите не сме за тук
простете ни
че някак загрозяваме живота ви.

30.08.2005

цитирай
33. emotion3 - :)
31.08.2009 15:06
е, нее това е твърде вманиачено разбиране на отбраност в обществото, а надуването също е грешно, но каква е идеята за подобрение на генът ни не зная-и не е със сигурност, за да живеят като платноходки надути, някои-аз не зная крайната идея за сега, но се надявам да науча...
цитирай
34. sowhat - аз познавам доста вманиачени, емо
31.08.2009 15:09
а ти ?
цитирай
35. emotion3 - ...
31.08.2009 15:35
и аз-да :))) и са жалки повечето от тях
цитирай
36. sowhat - според мен емо
31.08.2009 15:46
emotion3 написа:
и аз-да :))) и са жалки повечето от тях

не повечето. всички !
цитирай
37. basta - ами да...
31.08.2009 15:58
аз приемам всичко, което чета, като лична изповед
честно казано, не знаех за какво се пише реквием:))
а относно загубите - понякога ни се струват повече, отколкото можем да понесем..но пък имат интересното свойство, по-точно последствие...или възможност...
възможността да ни каляват...
чудила съм се защо е нужно човек да има загуби в живота си, и болка...понякога сякаш няма отърване...
но все още вярвам, че е възможно...всяко зло - за добро...
дано!
пожелавам ти да си щастлива, въпреки загубите...

ето нещо , което обичам..:)

http://www.youtube.com/watch?v=XMbvcp480Y4

p.s. но ти всъщност не ми отговори...(не че си длъжна)))))
мислиш ли, че е възможно животните да имат...човешки души...
цитирай
38. sowhat - благодаря баста
31.08.2009 16:08
моя поздрав

http://www.youtube.com/watch?v=6urKhXCtwY8
цитирай
39. cefulesteven - Първата ми работа, като се прибрах ...
31.08.2009 19:44
Първата ми работа, като се прибрах днес от едно пътешествие, беше да кажа на помиара си:

Здрасти, Боби, как е краченцето, минава ли...

а няма да му мине...

После му казах,

да можеше да попътуваш с мен, щях да те запозная с едно хъски да си поиграете, хубаво куче си ти...Много умно...

А то пляскаше с опашка в мърсотията зад себе си и ми се усмихваше...

цитирай
40. basta - :)
31.08.2009 19:48
благодарско:)
и аз живея с мечти, и не ми се иска да умират....
лека!
цитирай
41. sowhat - стеф
31.08.2009 20:02
поздрави боби, от ерик и кажи , няма разлика всички сърца бият еднакво под различната козина ( кожа )
цитирай
42. eleonoraknyazheva - Мисля,
31.08.2009 20:06
че животните са нашия тест за човещина.
Съжалявам хората, които не го издържат.
Може да не вземеш животинка в дома си, но е достатъчно да не я обиждаш на улицата.

Поздрави.:)
цитирай
43. sowhat - такова е ели , мъдра жено
31.08.2009 20:52
eleonoraknyazheva написа:
че животните са нашия тест за човещина.
Съжалявам хората, които не го издържат.
Може да не вземеш животинка в дома си, но е достатъчно да не я обиждаш на улицата.

Поздрави.:)



не да не я обиждаш дори , а просто да й се усмихнеш
цитирай
44. sowhat - сега ще отворя едно клише баста
31.08.2009 20:53
basta написа:
благодарско:)
и аз живея с мечти, и не ми се иска да умират....
лека!

но пък ми харесва да го повторя - че човек е е толкова голям колкото са големи мечтите му :))
цитирай
45. elpidaa - ...
31.08.2009 22:15
имах котарак. 14 години. беше верен. на мен и майка ми. и на баща ми...до някъде. (когато баща ми беше далече от майка ми). и беше до нея - майка ми. винаги когато ме нямаше (а мен ме нямаше за дълго). беше...най-добрия й приятел!!! а на мен ми даваше...отговоритв на въпросите, които аз нямах. някой ще каже: котката не е като кучето. да! не е!
да, соу, погледа. как "ме гледаше"...беше достатъчно за "фукане", дори и повече.
без него...къщата, където се завръщам...не е същата...и погледа на майка ми. той сега е на едно много специално място. там където...се качвах на черешата и забравях...
соу каза: "всички сърца бият еднакво под различната козина ( кожа )"
на моя котарак искам да кажа: благодаря ти за всеки удър на твоето сърце!
цитирай
46. sowhat - и аз имах котарак,много любим ел пи
01.09.2009 10:54
после заминах за два дни до троян и като се върнах го нямаше.

и понеже ме посрещаше на вратата всеки път като се прибирах- бях сигурна че някой го е убил.

и така. още не съм го преживяла и липсата му , това е втори сиамец , който някой ми убива

ако се справя с това , ще взема трети, въпреки че не съм сигурна вече
дали искам да се грижа за някой, когото почти със сигурност знам че пак ще убият
цитирай
47. eleonoraknyazheva - Мерси за комплимента, Ем,
01.09.2009 21:02
но имам още много да дишам праха на мъдрите. Защото те никога не попадат в ситуации, от които що-годе умните успяват да се измъкнат.(цитат) ;)
А за котараци и котки - имам материал за една книжчица.
Бъди здрава.:)
П.С. Забравих да кажа : ние си мислим, че избираме животинката, а всъщност тя/той избира нас. Само един поглед право в очите стига...
:)
цитирай
48. sowhat - мъдра си ели
02.09.2009 10:37
ненапразно го мисля. и си права безусловно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6302355
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031