Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2009 09:27 - затова защото
Автор: sowhat Категория: Поезия   
Прочетен: 6148 Коментари: 33 Гласове:
25



защото любовта бе боса,
а нямах
застраховка за порязване
преминах
през стъкла на думи прости
и все кървях
със болка до доказване.
обесвах мигове
и гонех дни,
поглъщах всичките аспекти
на пейзажа
и отразявах теб, любими
защото днес
съм кална локва на паважа.


image





Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Соу,
30.08.2009 09:41
любовта кърви. Често....
цитирай
2. ekstaz - познат стих..
30.08.2009 09:47
четох го някъде доста отдавна.
цитирай
3. sowhat - ами щото съм го писала някъде
30.08.2009 09:50
ekstaz написа:
четох го някъде доста отдавна.

отдавна.
което не намалява ни най малко стойността му :)
цитирай
4. sowhat - щото ходи боса пламене
30.08.2009 09:51
gothic написа:
любовта кърви. Често....

нали?
цитирай
5. gothic - О да, боса...
30.08.2009 09:55
и никога не иска да се обува. Все едно й допада да кърви. Но....знам ли, може и така да е.
цитирай
6. ekstaz - стойността...
30.08.2009 09:56
sowhat написа:
[quote=ekstaz]четох го някъде доста отдавна.

отдавна.
което не намалява ни най малко стойността му :)
[/qu
затвърждава я.
цитирай
7. sowhat - :)
30.08.2009 10:08
ekstaz написа:
sowhat написа:
[quote=ekstaz]четох го някъде доста отдавна.

отдавна.
което не намалява ни най малко стойността му :)
[/qu
затвърждава я.


надявам се. благодаря .
цитирай
8. sowhat - може и така да е
30.08.2009 10:09
gothic написа:
и никога не иска да се обува. Все едно й допада да кърви. Но....знам ли, може и така да е.


кой би могъл да е сигурен , пламене ...
цитирай
9. bemberski - Сигурно никак не е лесно да си любов. ...
30.08.2009 10:20
Сигурно никак не е лесно да си любов.
Всеки иска да се докопа до теб, гони те, пише ти, пише за теб, призовава те, опитва се да те обуе, после се опитва да те събуе...
А ти само искаш да си себе си, което май е най-трудно, когато не знаеш какво си. Локва или краката, които боси минават през нея. Ръцете, които събуват или краката, които биват събувани. Или всичко, всичко наведнъж.
цитирай
10. sowhat - бемберски
30.08.2009 10:31
толкова си убийствено права
цитирай
11. tili - Когато и да си го
30.08.2009 10:32
написала, Соу е прекрсно! А като се изпари мръсната локва - картинките по калта са възхитителни понякога ;-)))
Неделно те поздравявам с "Шехеразада" на Римски Корсаков, която си слушам в момента... !
цитирай
12. emotion3 - тъжничко и хубаво
30.08.2009 10:47
да но отраженията в локвите са по-чисти от реалният пейзаж отразяващ се в тях...много е хубаво, мила лек ден
цитирай
13. sowhat - емо , казваш ми че цвете огледало се в локва
30.08.2009 10:57
emotion3 написа:
да но отраженията в локвите са по-чисти от реалният пейзаж отразяващ се в тях...много е хубаво, мила лек ден


е по кално, от отражението си ли ? :))

хубав и на теб денят :)
цитирай
14. sowhat - сега ще я прослушам и аз лили
30.08.2009 10:58
tili написа:
написала, Соу е прекрсно! А като се изпари мръсната локва - картинките по калта са възхитителни понякога ;-)))
Неделно те поздравявам с "Шехеразада" на Римски Корсаков, която си слушам в момента... !

благодаря ти :))
цитирай
15. gothic - Една притча
30.08.2009 11:17
В тази легенда се разказва за това…как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората…
Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:
"На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да брия от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.

"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "-започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!


Ето защо кърви - защото е сляпа и не вижда къде стъпва. А пък като я води и лудостта....
цитирай
16. tili - Мъдра притча,
30.08.2009 11:22
gothik !!! Привет!
цитирай
17. sowhat - да пламски
30.08.2009 11:34
хубаво е.

и благодаря
цитирай
18. lagrima - Няма значение каде е отражението, ...
30.08.2009 12:02
Няма значение каде е отражението,важното е да ни хареса,когато го погледнем!Усмихнат ден,Соу!
цитирай
19. sowhat - вероятно си права, лакрима
30.08.2009 12:05
lagrima написа:
Няма значение каде е отражението,важното е да ни хареса,когато го погледнем!Усмихнат ден,Соу!


хубав ден и на теб :)
цитирай
20. mamas - За любовта
30.08.2009 12:07
застраховка няма.
Съзнателно поемане на риска да бъдеш наранен.
Поздрави, Соу, много ми хареса стихотворението!
цитирай
21. sowhat - мерси маме
30.08.2009 12:12
mamas написа:
застраховка няма.
Съзнателно поемане на риска да бъдеш наранен.
Поздрави, Соу, много ми хареса стихотворението!


това е от периода преди да пропиша ""елитарно :)
цитирай
22. ran - малко по-надолу песъчинките не я кефеха толкова
30.08.2009 12:22
после срещна скалата
приличаше й на приятелите, големите камъни
които я дърпаха за плитките и после комично гледаха настрани
ни лук яли, ни мирисали
но скалата, о скалата беше висока и голяма
имаше такива мускули, изпечена от слънцето кожа и ...
не искаше да играе
по дяволите тя даже не я забелязваше
беше объркващо, досадно и реката се ядоса
най-напред се направи на ядосана, удари силно
откърти един-два камъка и ... нищо
братята и сестрите й които непрекъснато се вливаха в нея
й казваха да не се коси, да не обръща внимание на
високомерни и самомнителни идиоти
но тя се разбесня истински
къртеше камък след камък, разхвърляше ги пред себе си,
удряше докато едва не загуби съзнание
и когато погледна пред себе си, беше загубила посоката
цитирай
23. sowhat - ран
30.08.2009 12:29
ran написа:
после срещна скалата
приличаше й на приятелите, големите камъни
които я дърпаха за плитките и после комично гледаха настрани
ни лук яли, ни мирисали
но скалата, о скалата беше висока и голяма
имаше такива мускули, изпечена от слънцето кожа и ...
не искаше да играе
по дяволите тя даже не я забелязваше
беше объркващо, досадно и реката се ядоса
най-напред се направи на ядосана, удари силно
откърти един-два камъка и ... нищо
братята и сестрите й които непрекъснато се вливаха в нея
й казваха да не се коси, да не обръща внимание на
високомерни и самомнителни идиоти
но тя се разбесня истински
къртеше камък след камък, разхвърляше ги пред себе си,
удряше докато едва не загуби съзнание
и когато погледна пред себе си, беше загубила посоката


а когато загубиш посоките
изведнъж изскачат много посоки
объркващи в разнопосочието си и понякога се
налага много бързо да решиш
коя е правилната
а ветровете просто не поставяха табели
на които да пише - това е правилният път следвай инструкциите
заради което реката забавяше хода си
и умората надделяваше
разливаше се в бавни и тъжни мисли
и си мислеше за това
колко е самотен всеки по пътя си
преди да потъне
и да разпадне
в тъмните земни пластове .
завинаги.

дали?
цитирай
24. ran - един ден
30.08.2009 13:00
реката ще попадне на шуплеста почва
част от нея ще се просмуче надолу
ще си направи бързеи и пещери
ще извайва камъни и призраци.
разделена на две,
винаги объркана в тъмното
и натежала от песъчинки в светлото.

песъчинките се въртят и събират,
танцуват все по-близо до плиткото,
разказват си спомени за скалата и нивата,
за моста и напуканите дъна на лодките.
после лягат покрай брега, стават на кал
и превръщат обикновената вода в огледало.

най-хубаво отразяват калните локви.
/лошото е, че изискват безветрие/
:)
цитирай
25. mamas - Стига де...
30.08.2009 13:01
sowhat написа:
mamas написа:
застраховка няма.
Съзнателно поемане на риска да бъдеш наранен.
Поздрави, Соу, много ми хареса стихотворението!


това е от периода преди да пропиша ""елитарно :)

Докога ще ми го натякваш :(

Ама аз и "елитарните" ти харесвам, не си ли разбрала :)))
цитирай
26. sowhat - огледала и куршуми
30.08.2009 13:14
ran написа:
реката ще попадне на шуплеста почва
част от нея ще се просмуче надолу
ще си направи бързеи и пещери
ще извайва камъни и призраци.
разделена на две,
винаги объркана в тъмното
и натежала от песъчинки в светлото.

песъчинките се въртят и събират,
танцуват все по-близо до плиткото,
разказват си спомени за скалата и нивата,
за моста и напуканите дъна на лодките.
после лягат покрай брега, стават на кал
и превръщат обикновената вода в огледало.

най-хубаво отразяват калните локви.
/лошото е, че изискват безветрие/
:)


най хубавото огледало е онова, в което не виждаш просто физическият си израз и присъствие
а онова, което те отразява зад сцената
с мълчаливите ти неприсъствия
с тъжните второстепенни роли
с малките причудливи приумици
и когато зададеш въпроса: кой (коя) съм
отговоря

ти си си ти. :)
цитирай
27. sowhat - знам славеее
30.08.2009 13:17
mamas написа:
sowhat написа:
mamas написа:
застраховка няма.
Съзнателно поемане на риска да бъдеш наранен.
Поздрави, Соу, много ми хареса стихотворението!


закачам се де :))
но няма повече ще измислим нова закачка :)))
това е от периода преди да пропиша ""елитарно :)

Докога ще ми го натякваш :(

Ама аз и "елитарните" ти харесвам, не си ли разбрала :)))

цитирай
28. dressy - ем,
30.08.2009 13:50
днес не повече от друг път:)
лов ю
цитирай
29. sowhat - и аз теб зо
30.08.2009 13:58
как мина концерта?
цитирай
30. elpidaa - sowhat,
30.08.2009 15:34
и слепи са очите ми
и глухи ушите ми
защото виждам само теб
защото чувам само теб
бавно се топя
между казаното и чутото
цитирай
31. sowhat - к(л)апани за напуснали души
30.08.2009 17:43
elpidaa написа:
и слепи са очите ми
и глухи ушите ми
защото виждам само теб
защото чувам само теб
бавно се топя
между казаното и чутото


натаралежено мълчание загребва
в солени длани полумъртъв ден
разделя бялото, по мръкване от черното
едно за теб , едно за мен.

под инсомничен сън нощта поглежда
белязала челата ни с очи
в любов, изписваща ни веждите
на тебе - мен, на мене – ти.

полубезсрамно с пръсти ги рисува
в пространство от напуснали души
отдавна от хастара изкорубени
там ти си аз, а аз съм ти.

в човешката си същност разтревожени
капани от тела,ръце и тлен
когато се разпаднем в невъзможности
ще бъда теб. а ти ще бъдеш мен.
цитирай
32. elpidaa - и слепи са очите ми и глухи ушите ...
30.08.2009 17:57
sowhat написа:
elpidaa написа:
и слепи са очите ми
и глухи ушите ми
защото виждам само теб
защото чувам само теб
бавно се топя
между казаното и чутото


натаралежено мълчание загребва
в солени длани полумъртъв ден
разделя бялото, по мръкване от черното
едно за теб , едно за мен.

под инсомничен сън нощта поглежда
белязала челата ни с очи
в любов, изписваща ни веждите
на тебе - мен, на мене – ти.

полубезсрамно с пръсти ги рисува
в пространство от напуснали души
отдавна от хастара изкорубени
там ти си аз, а аз съм ти.

в човешката си същност разтревожени
капани от тела,ръце и тлен
когато се разпаднем в невъзможности
ще бъда теб. а ти ще бъдеш мен.


няма да коментирам това! само ще чета, чета...
уцели ме, усети ме, дълбоко!
благодаря!
цитирай
33. sowhat - благодаря
30.08.2009 18:10
ел пи :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6303165
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031