Цигуларят Венци: В България ми казват ром, по света ме знаят като българин
Интервю с краля на цигулката:
Роден си на 24 декември – Бъдни вечер, точно в 12 часа 1945 г. в кв. Факултета – имаш ли се за благословен?
– Аз съм благословен от Бог – не може да си добър в нещо без намесата на Бога. Това не се дава на всеки. Не разбирам езици, но общувам с всички националности благодарение на цигулката. Италианска, испанска, турска, унгарска и всякъква друга музика свиря – разплаквам хората.
Разкажи нещо за семейството си?
– Ние сме голяма фамилия, голямо семейство. Имам четирима чичовци и четири лели, от страна на майка ми. От бащина страна имам четири чичовци, които всички са все добри музиканти и от майчина страна имам чичовци музиканти и ако ги съберем всичките им деца, внуци и правнуци ставаме около 70-80 души.
Имаш ли роднинска връзка с Трайчо Синапов?
– Да, баща му и майка ми са брат и сестра. Гояма фамилия. Ние сме петима братя и една сестра. Само аз имам четири деца, осем внука и един правнук. Ако се съберем само ние си, ставаме 50-60 души.
Какви хора бяха майка ти и баща ти?
– Майка ми беше домакиня. Казва се Анка Христова. Стоеше си вкъщи и гледаше децата. А баща ми се трудише и изкарваше парите в семейството. Баща ми Иван Такев е бил много добър човек и един от най-добрите акордеонисти. Работеше за това време на най-престижното място – корепетитор на танцовите състави към Централния съвет на профсъюзите. Бившият куртурен дом Георги Димитров на пл. „Възраждане”
Как стана така, че ти стана музикант и то цигулар а не акордеонист?
– Баща ми е имал много проблеми с колегите си цигулари. Когато трябваше да записва музика в студиото, те го лъжеха и не идваха. Често се налагаше да свирят колективно в радио „София”, те не идваха. И така се наложи да си направи цигулар, който да му е близък и да му има доверие. Баща ми избра това да съм аз. Започнах да свиря на седем годишна възраст. Посещавах детска музикална школа към читалище „Аура”. Преподаваше ми Николов. Когато отидох да се запиша при него, влезнах със музика и като ме видя, каза ми: „Ти ще станеш голям музикант”. В школата изкарах четири години. После през същата школа минаха всичките ми братя. Трима станаха цигулари и един кларинетист. Така обещанието, което дадох на баща ми, че ще стана цигулар го изпълних. На десет години вече ходех с него по пивниците и кръчмите. Свирех и обръщах цигулката, за да изкарвам пари за прехраната на семейството. Много се срамувах да искам пари от хората и един ден баща ми ми каза: „Ако искаш братята ти да не стоят гладни, ще трябва да обръщаш цигулката. Това не е срамно, защото ти ги забавляваш, ти работиш”. И от тогава, аз ходех из хората в заведенията и обръщах цигулката да ми пускат пари в нея. Когато падаха стотинките по пода, аз ги събирах под масите. Тогава разбрах, че срамна работа няма. Свирех с него денонощно. Създавах и музика – сам. Веднъж направих композиция за две цигулки. Много се трудех, и така станах добър музикант.
Оставаше ли ти време за училище?
– Да ти кажа честно, училището не ми вървеше. Абе не беше за мен. Пет години повтарях в пети клас. И аз като се шегувам с някой казвам, че съм бил най-добрия ученик в пети клас – няма кой да ме бие в това отношение, защото съм повтарял пет години. Като ме видеха съучениците ми ми казваха „Цигу-мигу, цигу-мигу”. До като на края спрях да ходя. Музиката беше моят мерак, и повече натисках на обучението ми в школата. По това време цигулката не беше известна като музикален инструмент и я подценяваха много хора. Вече бях майстор, когато хората ме срещаха по улиците и ми казваха, че съм влезнал под кожата им с тази цигулка и съм накарал много хора да я обичат.
Означава ли, че ти не си бил като всички други деца?
– Това ако е детство?! На 16-годишна възраст започнах работа към оркестъра в концертна дирекция. Тогава музиканти бяха Трайчо Синапов, Бейчо Демирев, Мустафа Салиев и аз. Пътувахме с група народни певци като Йовчо Караиванов, Стойка Гьокова, Петър Терзиев и така, до като влезна в казармата. След казармата започнах работа в ансамбъл „Рома”. Ибро Лолов беше художествен ръководител.
Разкажи ни за някой твой хубав спомен?
– За една минута ме произведоха старшина и започнах работа в
Свирех в Правец, в механата „Воденицата”
Ти ли спечели цигулката или тя теб?
– Много ме е измъчвала тази цигулка. Много труд съм положил, за да я разбера, и чак на 60 години, сега започвам да я разбирам и да я усещам. Това е страхотен инструмент. За да засвири цигулката, трябва да изпитваш чувство, да ти бръкне вътре в душата, за да възпроизведе хубави тонове. Аз имам това чувство. Дар ми е от Бог. Аз често казвам, че за да свириш добре са нужни три души: душата на цигулката, душата на музиканта и душата на Бог.
Пред кои най- големи личности си свирил?
– Преди три години по повод празниците на България в Русия, свирех в “Болшой театър” в Москва. На концерта присъстваха президентите Първанов и Путин. Свирил съм при откриването на декадата в България пред 12-те премиер-министри от Европа. Има и други, но тези ги помня.
Наскитал ли си се по света?
– Много съм пътувал, но не съм се задържал повече от шест месеца в една държава. Носталгията по Родината и семейството ме преследваше навсякъде. Единствено кураж ми даваше това, че представям България пред света. А когато съм тук представям ромите пред българите.
Парите правили ли са ти впечатление?
– Не, никога не са ми правили впечатление. Аз не знам какво е банка и спестяване. Всичко което изкарвах харчех. Господ обаче не е спирал да ми дава пари – никога не съм оставал без пари. Работех много и сега имам много работа.
VaGro Project - Искам аз да бъда Крал
Как Крал Карл взриви Зимния Дворец
