всички имаме своите сложни и тежки моменти.
някои ги имаме в повече- други не толкова. но допускам че всеки един от нас е изпадал в състояния на преваляване и облачно време.

снощи загубих още един близък. бях го казала и преди, че напоследък помените са повече от празниците ми.

в такива моменти нищо не помага по добре от това да се хванеш сам за косата и да се издърпаш на сухото като барон Мюнхаузен.

понякога дните просто изглеждат по тъжни от колкото са

затова маестро музика.



понякога и говоренете не помага.
но музиката е универсалното лекалство



и когато мине през теб
дъждът и измие остатъците , въздухът е по лесен за дишане



да се върнеш навътре в себе си и да се откриеш. наново.

и да приемеш, че всичко в този свят има край. особено живота.



последният филм който гледах се наричаше - не поглеждай надолу.
една от репликите ми се заби в мозъка и този пост ще завърши с нея -

животът започва с мирис на лайна , а смъртта мирише на цветя.

но такъв е животът!

Съболезнования!

това е животът, но трябва да се изправяме, Соу.
и мен ми е едно скофтено и дъждовно...аз си знам защо:((((.

наиситна
хубаво е човек да не е сам в такива дни

простичко е

Познато ми е, трима близки загубих един след друг в рамките на половин година през 2007... Много е тежко и много трудно...
Моите съболезнования...

точно по същият начин...
благодаря ти

близо цяла година, много хора около мен починаха-роднини, приятели, съседи, тежко е...., сега крепим мама и свеки, но и те са пътници.

...

благодаря за съпричастието .

...

с теб съм мило

гледаш напред , и не поглеждаш надолу ...

благодаря

Дръж се
Написах ти нещо в моя постинг.

Дръж се момиче! Тук сме.

в този тежък момент. Музика, музика... Нагоре!

тук и си помълчах с теб...

ели, тили, флай и сийче. всички сте много мили и много ценни за мен.

" И смъртта е също форма на живот..."

съболезнования

Не знам какво се е случило, но явно е кофти.
хагс.

da ti hvarlia niakoia pura ? gorchi i ostavia losh vkus v ustata no kato vsichko i idva kraia.
Pregrashtam te

много
и аз всичко

лека им пръст на мъртвите.
бамбс по една пура ще изпушим обещавам ти . не заради нас , заради тях

прегръдки, ем!
лека им пръст.
а пък след дъжда идва слънце...

Думите ни се събират в онази буца, подобна на оловна топка. Няма как да изкажем мъката. Няма как да отчупим от буцата думи за нея.
Утехата е само дреха с която можем да обвием вцепенението си от оная неизразима празнина, която знаем, че не можем да запълним. И никак не ни се иска тя да е възможна. Никак. Тя.

Смъртта не може да умре.
Тя е вечна.
Значи, всъщност,
няма смърт.

Сега да помълчим, Соу.

Е.

в този час!

стаси , тили , веско , таня
благодаря че бяхте с мен и до мен, в тоя момент.

от сърце ви благодаря