Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2017 15:35 - Църквата
Автор: demonwind Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1232 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Нощният хлад бързо покри току-що събудилата се от зимен сън природа. В малкото, почти обезлюдено селце, светлинка мъждукаше само в една от старите, полусрутени къщи. Всъщност в селото имаше останали само двама обитатели – старият бай Михаил и прастарият селски поп, отец Атанас, за когото се носеше слух, че е бил виждан и от времената преди Освобождението, което здравият човешки разум веднага изключваше, но търсещите повече адреналин считаха донакъде за истина, вярвайки на старите предания. Попът бе прекарал целия си съзнателен живот в селцето, като почти никога не слизаше до малкия, сгушен в полите на планината град. През повечето време беше в старата църква, за която се говореше, че е още от римско време, но всъщност като че ли беше стара, много по-стара, или поне беше построена върху нещо много по-старо.

Въпреки, че беше единствената църква за няколко села (повечето от които също като това, почти обезлюдени, слд като хората ги напуснаха, подгонени от неволята, а старите им обитатели един по един се преселиха в другото измерение), хората я избягваха и почти никога никой не влизаше в нея. Казват, че през вековете турско робство дори най-свирепите османски войници не са смеели да се доближават до нея дотолкова, че да я изгорят. Легендите разказват, че когато един османлия се опитал да метне в църквата запален факел, по неведоми причини факелът се оплел в самия него и турчинът изгорял, а виковете му ехтели далеч из Балкана. Легендата разказва също, че в този момент на вратата на църквата се появил свещеникът (или това, което е било облечено в кожата на свещеник), а очите му светели като червени въглени, докато устата му изпускала зловонен синкав дим…

Като изключим обаче легендите, чиято доза истина е далеч от действителните събития (или поне така здравият разум налага на мислите ни), нещото, което беше прогонило хората (почти) завинаги от храма, беше една зловеща случка навръх Великден преди повече от 70 години. По време на Втората световна война в селцето са били евакуирани много хора от града. Почти всяко семейство е имало съпруг, брат, баща или друг роднина, изпратени на бойното поле и никой не е знаел дали отново ще се приберат при близките си. Въпреки предупрежденията от хората от селото гражданите посещавали църквата и носели вътре мило и драго, за да се помолят за живота на близките си и скорошен край на кошмарната война, прогонила ги от домовете им. Отец Атанас тогава е бил млад свещеник, въпреки, че доскоро живите от онова време разказваха, че на вид е бил почти същия, само дето сега чертите му са станали много по-остри и зловещи. Отец Атанас не мелел брашно и със Светия Синод, откъдето го били оставили да прави каквото си иска, като само периодично му превеждали дължимото скромно възнаграждение, от което попът изключително рядко и в много малки суми се възползвал. Опитите на шефовете му да го проверяват завършвали не само с неуспехи, но понякога и с трагедии. Два от най-запомнящите се опита били още от времето на тоталитарния режим. Първия път дошли проверяващи, придружавани от двама милиционери с намерението да арестуват попа за твърдени злоупотреби. Когато пристигнали пред черквата, вече се било почти свечерило. Отвътре мъждукало кандило, а когато потропали на вратата, отвътре се показал поп Атанас. Незнайно дали от погледа му или от нещо друго, единият проверяващ инстинктивно отстъпил назад, без да види оставеното със зъбците гребло на земята. В такива случаи почти винаги греблото се надига и удря направилият неразумната стъпка по главата, само че в този случай острите шипове пробили крака на проверяващия и излезли откъм пръстите му. Кръвта шурнала като из ведро, а виковете на бедния човек се разнесли из селото. Въпреки това обаче никой не дошъл да му помогне, а хората се залостили още по-здраво в къщите си. По-късно вторият проверяващ и двамата милиционери били обявени за полудели, след като видели какво се е случило с нещастника. А то далеч не се свеждало само до злополучното гребло… И тримата разказвали пред следователите едно и също, което обаче последните били твърде прагматично настроени, за да сметнат, че може би се касае за една зловеща истина. Когато проверяващият настъпил греблото, то пробило крака му и кръвта рукнала, от земята като корени на невидимо дърво се появили пипала. Стотици, може би хиляди пипала. Попът не обелвал и дума, само гледал злокобно случващото се. Пипалата обвили тялото на гърчещия се от болка човек и постепенно започнали сякаш да го изсмукват. Когато го оставили, на земята останала да лежи само една кожа с изхвръкнали облещени очи и смлени на пихтия кости. Нямало и следа дори от капка кръв. Случаят бил засекретен, както казахме, тримата оцелели били обявени за луди и скоропостижно се споминали (двата от тях при доста странни обстоятелства). Вторият (и последен) случай се разиграл в доста по-нови времена, когато служителите от Синода решили да отнемат църквата от попа, подозирайки го във връзка с разколниците, основали друг, алтернативен Синод. Само че всичко се основавало на твърдения и било далеч от истината. Когато пристигнали, отец Атанас седял на пейката пред църквата и приказвал с мирянин от селото. Виждайки луксозната лимузина с висшестоящите църковни чиновници, попът направил знак на мирянина да го остави насаме с тях. Въпреки това последният бил много любопитен селянин, който се скрил в близък храст и притаил дъх. Когато делегацията, състоящата се пак от четирима души, спряла пред портите на църквата, служителите се легитимирали пред свещеника и поискали да разгледат документите, свързани с управлението на храма. Попът с две думи им казал да влезнат в църквата и да вземат каквото им трябва - нищо не било скрито. Служителите от Синода (заедно с един охранител с внушителна осанка) влезли в църквата, за да не излезнат повече никога… Очевидецът пазил всичко в тайна до смъртния си одър, когато разказал цялата история. Малко след като четиримата мъже влезли в църквата, попът най-невъзмутимо се качил в колата и тръгнал нанякъде сам. Скованият от ужас човек в храстите останал така до след полунощ, когато попът се завърнал съвсем сам и пеша, влезъл в църквата и затворил портите след себе си, без никой преди това да е излизал оттам. Дали от ужас или това беше самата истина, но бедният очевидец на случилото се разказвал в предсмъртните си мигове, че от прозорците на църквата се виждали някакви страховити пипала, сякаш вътре имало огромен октопод, а светлината на кандилото (или каквото е горяло вътре) станала невероятно ярка и зловеща… Умирайки, селянинът заклел близките си никога да не викат при него поп Атанас след като напусне този свят.

В онази Великденска нощ през Голямата война отецът бил оставил клисаря да чете светата литургия за Възкресението (самиот отец никога не четял никакви литургии, което също озадачавало хората). Хората се молели, запалили свещи и слушали песнопенията на клисаря. Когато обаче в полунощ клисарят обявил Възкресението и трябвало да обиколи храма три пъти с кандило в ръка, заедно с миряните, земята сякаш се разтресла. Хората помислили, че това е поредната бомбардировка, но след малко се опомнили и разбрали, че всъщност не са чули никакъв гръм. Клисарят млъкнал и настъпила зловеща тишина. Започнал да шепти името на отец Атанас, когато иззад олтара на църквата се чули странни, злокобни напеви, чиито текст не говорел нищо на повечето от простите хорица, но по-образованите разпознали слова като „Хонсу, Амун-ра, Нярлатхотеп, Ктхулху..“, които нищо не означавали за тях, но определено звучали страховито. Изведнъж вратата на олтара се отворила и потресените миряни видели селския свещеник да… слиза от кръста, прихванат от две пипала, които сякаш излизали из адските дълбини, символизирайки по този начин гротескна картина на Възкресението. Хората се разбягали панически, а повече никой не видял клисаря, който нямал сили да помръдне от олтара.

И така, в наши дни бяха останали само бай Михаил, който помнеше тази случка, защото беше юноша в онзи злокобен ден, и отец Атанас, който сякаш, напук на всичко и всички, щеше да надживее дори смъртта на Земята. Бай Михаил не мелеше брашно с попа, само от време на време обелвали по някоя дума, когато се засичали из пустите улици на селото.

Нощта вече беше покрила останките от селото с тъмната си пелена, а кандилото на бай Михаил догаряще. Някъде около два часа през нощта изгасна напълно.

Малко след това в селото се разнесе тътен, който се е усетил дори в не много близкия окръжен град. Къщата на бай Михаил се разтресе цялата, но устоя. Старецът се надигна, кръстейки се непрекъснато и, разбира се, отправи взор към прастарата черква. Това, което видя, го накара да онемее и да напусне на другия ден завинаги селото, за да си отиде от този свят при внука си в столичния град.

След тътена, разтресъл околността, църквата сякаш се разцепи на две. Отвътре, сред зловонни изпарения, се заизмъква нещо, което противоречеше на всички човешки схващания на живот. Съществото беше огромно на ръст, може би по-голямо дори от най-големите динозаври, населявали някога планетата, покрито цялото с гнусни слузести пипала, четири израстъка, наподобяващи ръце с гротескно изкривени нокти и два невероятно уродливи стълба, дебели колкото хилядолетни секвои, които явно служеха за крака. Главата на съществото обаче беше най-зловещото с цялата тази картина. Освен гъстата мрежа от пипала, отвсякъде стърчаха остри зъби, а на мястото, където би трябвало да бъде челото, светеха две очи. След като изпълзя от утробата на старата църква, чудовището се завъртя като невиждан досега смерч и се заиздига в небесата. Бай Михаил не спираше да се кръсти и е цяло чудо, че старото му тяло не се предаде и го остави жив свидетел на този ужас.

Още рано сутринта на следващия ден към селото заприиждаха полиция и военни. Всички търсеха оцелели от ужаса, но намериха само бай Михаил, примрял от ужас.

Обявиха отец Атанас за безследно изчезнал, а случилото се за взрив от незвривил се снаряд от войната, въпреки, че в това село войната се чуваше само по няколкото радиоточки. Просто никой не можеже (или умишлено не искаше) да даде разумно обяснение на случилото се, нито защо под църквата беше зейнала дупка с дълбочина от километри, откъдето извираше зеленикава слуз, носеше се ужасна смрад и се чуваха странни, зловещи шепоти. По-късно военните засекретиха селото и запечатаха дупката с бетон. И до ден днешен там може да се види скрита в храстите военна кола, която следи за неканени гости, въпреки, че отдавна армията не беше това, което е била преди.

Разпитваха бай Михаил цял ден, преди да го отведат при слисания му внук. Както и се очакваше, не след дълго бай Михаил легна и всички близки разбраха, че поема по последния си път. Преди да отпътува обаче, старецът хвана силно за ръката внука си, кръстен на него и го закле никога повече да не стъпва в родното му село. След това започна да бълнува, а точно преди да склопи очи, отрони само, че в онази нощ, когато онази твар се е възнесла в небесата сред огън и дим, двете светещи очи, които го погледнали в злокобния мрак, били очите на отец Атанас…




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demonwind
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1831706
Постинги: 509
Коментари: 2431
Гласове: 2818
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031