Зад посивелите рамене на планината

в ширналият се простор

се отваряше една ретроспекция на пет крачки от хоризонта

едни сметки си намазваха ските

и ме въхлитаха бесни

като екстремисти напушени с джойнт и половина

чупеха си кротко главите

точно до ръбчето на чашата ми със седемгодишен коняк

съсипан със чай от мента

ах

точно като ментетата

които години наред кръщавах връзки

преди тази година да изтече като ланшния сняг

в поредната купчина стари календари

ех

правилната дума

как пък все успяваше да ми убегне от полезрението

а уж

бях императрицата на думите

( но в късогледството на суетата си )

не довиждах
подробностите

историята помни аферите, 
всичко останало се побира в едно единствено

RIP