понякога ти е трудно да дишаш и нито

един влак от твоите не отива до Ню Орлийнс,

винаги ще се намери някой

да отреже крилата ти и да те научи да ги наричаш ръце

ех, понякога

се налага да посадиш краката си

но нито една кайсия, няма да утоли жаждата ти

тъгата е хляб и нож

с който да разделяш дни и междуметия,

но над главата валят някакви прошки и други безподобия,

без които съвсем спокойно можеш да минеш,

няма никакво значение, чии чинии си измила,

его-то ти винаги ще получава удари

за да се научиш да вървиш изправена трябва

да си била паднала ( жена)

стотици пъти

един ден ще броиш годините по белезите изровени в сърцето ти

и ще си спестила достатъчно истории

за реките,  които

никой не е пресичал повече от теб

един ден все едно, ще се върнеш на пътя и ще знаеш,

че тоя път си ти

докато си горяла, вървейки

 

Винаги ще се намери някой

да отреже крилата ти и да те научи да ги наричаш ръце

Само непрестанния полет спасява от ампутация.
Поздрав!:)

ако вечно се рееш в облаците )))
или иначе казано, падналите ангели са доказателство за небе

здравей

и ти ми липсваш

Но обичам да гледам как пламтят летейки онези, които го могат!:))

Ние ли вървим или пътят се движи под нас?:(

сме пътят, Тит ))