Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
30.08.2012 21:34 -
относно самодивите и раниците
както ви обещах, време е да продължа с моята не - но достатъчно самодивска история.
до тук пристигнахме на хижа Безбог, качихме върха и срещнахме ... абе не мечки, а хора.
такива, които се тревожеха, че тръгвахме късно за върха и ни предлагаха начелниците си, такива като Миро и Янаки, които ни чакаха по морените и ни показаха боровинковите поля, абе в планината се срещат хората, явно тиквите не виреят много там. ))
скъпи, all inclusive туристи, спокойно можете да си вземете куфарите и дим да ви няма в посока Безбог. ще ви качат на лифта, ще ви настанят в луксозна стая, с душ, тоалетна и дори тоалетна хартия, ще ви осигурят и кебапчета и кифтета, даже и дискотека с най новия хит на Азис, както и уайърлес , за се изфукате във фейсбука си, видите ли чак де бяхме.
скъпи планинари, ако игнорирате столовата и манифестацията до 16 и 30 часа, можете да се насладите на страхотни залезни гледки към Безбожкото и Поповото езеро, както и към Газейския циркус и Стражите. за боровинките вече казах, а и нощем зад дървената барака до самото езеро се пали огън в огнището, така че усещането за планина е почти 80 % во.
та наспах се, събудих се изгрях, видях , че и аз , като една истинска градска кокона съм се уредила с уайърлес и кафе лавацка на зазоряване и се курдисах с разпуснати къдри да пия кафе на безбожката тераса.
дето се вика, готова за самодива, само езерата да ми паднат, на мен сцена и декор, не са ми нужни.
проверих часове на изгреви, на залези, време и прогнози и айде раницата на рамо.
хубу се наточих, обаче не предвидих един види се от огромно значение факт и тва беше огромната ми раница.
в 9 сутринта се изстрелваме посока Тевно езеро, а де отивам знам само от карти и от легендарните разкази на приятели, нооо аз съм пич бе, що места съм ръчнала само с четене на форуми, та сега ли ще ми се опрат некви си там 4 часа.
И понеже съм максималист, съм включила и в програмата плацикане на Самодивските езера и търчане по Кралев двор.
Хубу, ама или аз съм идиотка или Вселената нещо се е прецакала та не ми е разчела правилно посланията.
Слънцето пече, грозно зловещо, раницата ми виси жестоко, а пътя е право та нагоре. Единсвеното , което ме кара да продължавам да пъпля като калинка напред е великия ми инат и великолепните гледки на Сиврия и Джано, както и заблудата с малката денивелация.
Малка, друг път.
След разклона за Полежаните и стремително качване, следва още по стремително слизане посока Папазчаир, затъване в кал, от която ме спасяват само добрите ми обувки и отново пъплене в посока езерото.
Хващам се като удавник за сламка, за думите на един пастир, че пътя до Тевното е още час и половина и ми иде да викам ура, че ще се оттърва от мракобесната си раничка.
Явно, човекът е имал предвид някое друго Тевно, щото само до Поповото лазим още половин час.
Там на ширналите се поляни, полагам морна снага и хич даже мерак ми не иде, да отрепетирам поне малко самодивкото къпане.
Следва половин часово мързелуване и опити да се кънектнем с останалия свят, но нали сме стартирали - Дим да ни няма, кънекта е глейте си работата.
Посрещаме и изпращаме изпосталяла бургаска група, която ме кара да си задавам
въпроса - бе тия що така ходят като пребити, но на тоя въпрос, тепърва предстои да си отговоря.
Аз като едно социално животно, завързвам раздумка с един фотограф, който огорчено ми споделя, че няма да ходи до Митрово езеро, за да снима, щото щяло да вали!!!
Ами, ще вали, казвам аз, - я, па тоя, аз от 20 дни не съм излизала от синоптик беге, мен кви тевни облаци са ме гонили по Тевното, та не е валяло, та ся ли... и както обикновено, излизам като блиндинка от разговора.
Намятаме раниците отново, дебнем маркировката, почва едно зверско катерене по скали и морени над самото Попово езеро и изведнъж след 15 минути нечовешко катерене, се оказва че сме объркали посоката. следва връщане, опити от моя страна за полет с раница в езеро и прочие екстремални изпитания на самодивската ми психика.
Оттам насетне пътя е само напред и само нагоре, с нечовешки денивелации, ако не сте джедаи , не правете това сами.
Вече не пъпля, а лазя и всяка крачка ми се струва въпрос на живот и на смърт, слънцето прижуря, сянката е кът, гледките са все така зашеметителни и нечовешки красиви, както са нечовешки и усилията ми да вървя напред.
Благодаря на приятелите, на Бог и на Вселената, които не ме изоставиха и тоя път, караха ме да продължавам напред къде с боровинки, къде с Джони и с носене на раницата ми и с половин Марс. ))))))))
И двете други групи, с които се разминаваме за около час време, ни информират с двата часа , които остават до Тевно, а вече са минали не 4, а пет часа от тръгването ни ( май пъплене, беше правилата дума? ))))))))))))
Най после стигаме Самодивските езера, красиви и удивителни, има и палаткуващи там, изумително е, хм и аз вместо да запретна крачоли и да се разхвърля по little black бански, имам сили едва колкото да вдигна фотоапарат и да отворя изумено уста.
За повече от това ми трябват супер силите на Спайдърмен, Супер мен, Арнолд Шварцанегер и Жената Котка, но за зла беда, нито един от тях не пресича пътя ми или не си е направил труда да си отвори вселенския имейл.
Така, че пфу, тю, на, никва самодива не стана от мен, фръцвам се и почвам да се тътрузя по поредния космическо моренно чукарен пейзаж.
В тоя миг, Вселената , явно засегната от моята нерешителност и мекушавост, решава да ми покаже гнева си и започва с дребен дъждец.
Хм, тва е облаче, отсичам аз и атаката към Кралевдворските камънаци продължава- Опасявам се, че камъньето и дръвье- то от опълченците на Шипка, са били по експедитивни от мен, мен дъждеца ме не плаши, аз съм от ония двете калинки с пъстрите пелеринки.
Тук вече влизаме в изцяло зловещ каменно моренен циркус, когато Перун, решава да покаже мощта си, като истински гръмотворец. Затрещява и директно започва градушката.
Алооооо, синоптик беге, абе вие, къде сте, а?
Да вземете сега вие да ми вадите дъждобрана, от дъното на 30 килограмовата раница,а?
Както и да, пръсвам си раницата, като на сергия сред морените, обличам естествено якето, докато стигна до дъждобрана нищо сухо не е останало в раницата ми.
Следва екшън от прескачане на морени и бягане от клека с 300 в час, бърза ориентация в обстановката, издирване на скален процеп, влачене на раници и пълзене в процепа, както и гледане на 3D буря на 2700 нм височина в естествени размери, за около час половина.
Дъждецът, така умишлено пропуснат от синоптик бегето, упорито не продължаваше да спира, така че трябваше по някое време да го преживеем, за да разберем , че до края на портите Кралеви има само 10 минути.
Не ме питайте, как минах през Кралеви двор, от радост, че виждам заслона, дори забравих да изпея Кралю Порталю, отвори порти , но пък шляпах много доволна из локвите, в очакване на горещия чай от Ванчо и Валя.
Та, така.
Никва самодива не стана от мен, пак си останах сама и дива, обаче на другия ден пък на успях да стана Василиса. Прекрасна.
Така е, много им, здраве на самодивите, поне за тоя път, аз обаче притежавам чутовен хъс, така че, нищо не се знае, може следващия път да им нагазя ризите.
Кралевдвор
до тук пристигнахме на хижа Безбог, качихме върха и срещнахме ... абе не мечки, а хора.
такива, които се тревожеха, че тръгвахме късно за върха и ни предлагаха начелниците си, такива като Миро и Янаки, които ни чакаха по морените и ни показаха боровинковите поля, абе в планината се срещат хората, явно тиквите не виреят много там. ))
скъпи, all inclusive туристи, спокойно можете да си вземете куфарите и дим да ви няма в посока Безбог. ще ви качат на лифта, ще ви настанят в луксозна стая, с душ, тоалетна и дори тоалетна хартия, ще ви осигурят и кебапчета и кифтета, даже и дискотека с най новия хит на Азис, както и уайърлес , за се изфукате във фейсбука си, видите ли чак де бяхме.
скъпи планинари, ако игнорирате столовата и манифестацията до 16 и 30 часа, можете да се насладите на страхотни залезни гледки към Безбожкото и Поповото езеро, както и към Газейския циркус и Стражите. за боровинките вече казах, а и нощем зад дървената барака до самото езеро се пали огън в огнището, така че усещането за планина е почти 80 % во.
та наспах се, събудих се изгрях, видях , че и аз , като една истинска градска кокона съм се уредила с уайърлес и кафе лавацка на зазоряване и се курдисах с разпуснати къдри да пия кафе на безбожката тераса.
дето се вика, готова за самодива, само езерата да ми паднат, на мен сцена и декор, не са ми нужни.
проверих часове на изгреви, на залези, време и прогнози и айде раницата на рамо.
хубу се наточих, обаче не предвидих един види се от огромно значение факт и тва беше огромната ми раница.
в 9 сутринта се изстрелваме посока Тевно езеро, а де отивам знам само от карти и от легендарните разкази на приятели, нооо аз съм пич бе, що места съм ръчнала само с четене на форуми, та сега ли ще ми се опрат некви си там 4 часа.
И понеже съм максималист, съм включила и в програмата плацикане на Самодивските езера и търчане по Кралев двор.
Хубу, ама или аз съм идиотка или Вселената нещо се е прецакала та не ми е разчела правилно посланията.
Слънцето пече, грозно зловещо, раницата ми виси жестоко, а пътя е право та нагоре. Единсвеното , което ме кара да продължавам да пъпля като калинка напред е великия ми инат и великолепните гледки на Сиврия и Джано, както и заблудата с малката денивелация.
Малка, друг път.
След разклона за Полежаните и стремително качване, следва още по стремително слизане посока Папазчаир, затъване в кал, от която ме спасяват само добрите ми обувки и отново пъплене в посока езерото.
Хващам се като удавник за сламка, за думите на един пастир, че пътя до Тевното е още час и половина и ми иде да викам ура, че ще се оттърва от мракобесната си раничка.
Явно, човекът е имал предвид някое друго Тевно, щото само до Поповото лазим още половин час.
Там на ширналите се поляни, полагам морна снага и хич даже мерак ми не иде, да отрепетирам поне малко самодивкото къпане.
Следва половин часово мързелуване и опити да се кънектнем с останалия свят, но нали сме стартирали - Дим да ни няма, кънекта е глейте си работата.
Посрещаме и изпращаме изпосталяла бургаска група, която ме кара да си задавам
въпроса - бе тия що така ходят като пребити, но на тоя въпрос, тепърва предстои да си отговоря.
Аз като едно социално животно, завързвам раздумка с един фотограф, който огорчено ми споделя, че няма да ходи до Митрово езеро, за да снима, щото щяло да вали!!!
Ами, ще вали, казвам аз, - я, па тоя, аз от 20 дни не съм излизала от синоптик беге, мен кви тевни облаци са ме гонили по Тевното, та не е валяло, та ся ли... и както обикновено, излизам като блиндинка от разговора.
Намятаме раниците отново, дебнем маркировката, почва едно зверско катерене по скали и морени над самото Попово езеро и изведнъж след 15 минути нечовешко катерене, се оказва че сме объркали посоката. следва връщане, опити от моя страна за полет с раница в езеро и прочие екстремални изпитания на самодивската ми психика.
Оттам насетне пътя е само напред и само нагоре, с нечовешки денивелации, ако не сте джедаи , не правете това сами.
Вече не пъпля, а лазя и всяка крачка ми се струва въпрос на живот и на смърт, слънцето прижуря, сянката е кът, гледките са все така зашеметителни и нечовешки красиви, както са нечовешки и усилията ми да вървя напред.
Благодаря на приятелите, на Бог и на Вселената, които не ме изоставиха и тоя път, караха ме да продължавам напред къде с боровинки, къде с Джони и с носене на раницата ми и с половин Марс. ))))))))
И двете други групи, с които се разминаваме за около час време, ни информират с двата часа , които остават до Тевно, а вече са минали не 4, а пет часа от тръгването ни ( май пъплене, беше правилата дума? ))))))))))))
Най после стигаме Самодивските езера, красиви и удивителни, има и палаткуващи там, изумително е, хм и аз вместо да запретна крачоли и да се разхвърля по little black бански, имам сили едва колкото да вдигна фотоапарат и да отворя изумено уста.
За повече от това ми трябват супер силите на Спайдърмен, Супер мен, Арнолд Шварцанегер и Жената Котка, но за зла беда, нито един от тях не пресича пътя ми или не си е направил труда да си отвори вселенския имейл.
Така, че пфу, тю, на, никва самодива не стана от мен, фръцвам се и почвам да се тътрузя по поредния космическо моренно чукарен пейзаж.
В тоя миг, Вселената , явно засегната от моята нерешителност и мекушавост, решава да ми покаже гнева си и започва с дребен дъждец.
Хм, тва е облаче, отсичам аз и атаката към Кралевдворските камънаци продължава- Опасявам се, че камъньето и дръвье- то от опълченците на Шипка, са били по експедитивни от мен, мен дъждеца ме не плаши, аз съм от ония двете калинки с пъстрите пелеринки.
Тук вече влизаме в изцяло зловещ каменно моренен циркус, когато Перун, решава да покаже мощта си, като истински гръмотворец. Затрещява и директно започва градушката.
Алооооо, синоптик беге, абе вие, къде сте, а?
Да вземете сега вие да ми вадите дъждобрана, от дъното на 30 килограмовата раница,а?
Както и да, пръсвам си раницата, като на сергия сред морените, обличам естествено якето, докато стигна до дъждобрана нищо сухо не е останало в раницата ми.
Следва екшън от прескачане на морени и бягане от клека с 300 в час, бърза ориентация в обстановката, издирване на скален процеп, влачене на раници и пълзене в процепа, както и гледане на 3D буря на 2700 нм височина в естествени размери, за около час половина.
Дъждецът, така умишлено пропуснат от синоптик бегето, упорито не продължаваше да спира, така че трябваше по някое време да го преживеем, за да разберем , че до края на портите Кралеви има само 10 минути.
Не ме питайте, как минах през Кралеви двор, от радост, че виждам заслона, дори забравих да изпея Кралю Порталю, отвори порти , но пък шляпах много доволна из локвите, в очакване на горещия чай от Ванчо и Валя.
Та, така.
Никва самодива не стана от мен, пак си останах сама и дива, обаче на другия ден пък на успях да стана Василиса. Прекрасна.
Така е, много им, здраве на самодивите, поне за тоя път, аз обаче притежавам чутовен хъс, така че, нищо не се знае, може следващия път да им нагазя ризите.
Кралевдвор
Ойларипи-и-И!
Какви води, какво нещо! Много молим самодивите да внимават с русалките (вътре има мечки).
;)
цитирайКакви води, какво нещо! Много молим самодивите да внимават с русалките (вътре има мечки).
;)
СТРАХОТЕН ПОСТИНГ А СНИМКИТЕ...ПРОСТО КЛАСА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайС ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Джулс )))
цитирайДа знаеш! Вече си самодива! :) Щом си стигнала до Кралевдвор и боговете са те умили с дъжд и град, а после си пила билков чай - Магията е сторена.:)
цитирайнакрая ще ме принудищ да пусна още един пост, спешълити фор ю, с подписа на баба меца )))
цитирайСега ще спя, ама утре ще чета!
цитирайв колко езера още не съм си умила нозете )))
цитирайи утре е ден )))))))
цитирайИ снимките, и всичко останало :). Ми ти си си самодива по призвание, бе уичи :)))
цитирайМного ми хареса постингът ти, sowhat!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Само аз не съм бил там, ама другата година, отивам! Много хубаво преживяване и хубави снимки!
цитирайОх, покрай твоите постинги ще взема да заобичам планини, горички и тревички.
............
Красиви снимки,невероятна природа.
А на теб - на лицето ти е изписано ,че ти е готино.
Сладка маца си.:):)
цитирай............
Красиви снимки,невероятна природа.
А на теб - на лицето ти е изписано ,че ти е готино.
Сладка маца си.:):)
кралю порталю отворил си порти за чудесийката Ввасилиса Прекрасна, която е просто една страхотна мацка,че и с характер,а вълшебнот ои дарслово няма аналог!!!!!
цунк, Слънчефка,
цитирайцунк, Слънчефка,
на мен ми хареса емоцията, затова я споделям
цитирай те са само за обичане )))) благодаря
цитирайдобре ме познаваш ))))))))))))
цитирайСтрахотни снимки, весел разказ, а тези розави цветя са горски върбовки.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано