Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2010 10:32 - писмо до америка
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10497 Коментари: 33 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 понякога тъгувам. 
ама мъничко тъгувам- ей толкова мъничко, че дори не се вижда и не личи. 
като днес например.
смехът ми е още дрезгав заради бронхита, а очите ми са уморени и светят като новогодишни китайски лампички за два лева и петнайсе стотинки.
мисля че е от вируса или от умората, както и да е и двете са убийствена комбинация.
то като дойде декември винаги е така- като се заредят едни измислени премислени празници - та два месеца.
хората си търсят повод за празнуване и си го намират.
важното е купона да не спира.
мария ми звъня от монреал и вика - абе вие тука в българия никога няма да се оправите.
казвам че кво - вие в канада нали сте все оправени.
отпред отзад отвсякъде сте оправени.
а ние сме си свикнали така.
две паници манджа да имам и викам диди и сиси да вечеряме заедно.
хубаво е да имаш с кого да си споделиш паницата.
поне на мен ми е хубаво де, щото не гледам в чуждите паници. 
а и като си я споделя, знам че съм пуснала някой да ми надникне в паничката, пък и му е харесало.
а и е весело така. 
забавляваме се напук на кризата - аз имам баница със сирене, тя има тиквеник. 
разпределение на благата му викат.
дидко пък от ел ей все ми звъни да ми каже коя най нова премиера са пуснали. колко било хубаво в америка. и там са оправени.
аз чакам арената и замундата да пуснат торентите.
ще ги дръпна, а после ще ги сийдвам поне три месеца.
за такива като мен, с чуждите панички, че нямаме пари за премиери в ел ей.
и червените килими не харесваме.
дидо и той мисли , че нямаме оправия тука.
нека си стои оправен в америка.
викам дидо, ние сме като у маалата в сливен - ден да мине, друг да дойде , купон.
като любимата ми скарлет о“ хара дето вика , че и утре е ден.
ами ден е ми.
та дори и по хубав от вчера.
казах ли че ми е тъжничко?
така е, тъжничко ми е ама някак си като си разпределя тъгата по ъглите и се получава една такава светла меланхолия.
защото ние сме тука в гетото - днес нямаш пари да си платиш тука, ама утре е купон до дупка.
и животът е жив.
с истински хора- като диди и сия , с които тичаме с кутиите с баници от единия квартал до другия.
питах дидо - абе дидо, хубаво имате си къща , хубава работа( става в 4 за да иде на работа разбира се) хубави коли , ама я да те питам кво ще правиш ако като мен не ти дават заплата четири месеца.
изведнъж млъкна.
ми знам кво ще прави - най вероятно ще се премести под някой мост.
дали има някой който да търчи към тях с кутия баница, ако утре не дай си боже в тяхните хубави и уредени страни, останат без работа?
защо е тоя неистов копнеж и мерак да си говорят с нашето гето тук по скайпа?
знам що.
щото са самотни.
щото под лъскавата фасада на уредения живот, платен не само с къртовски труд и усилия са платили и още една цена.
тая на самотата.
то и аз съм сама тука в гетото, но не съм самотна.
мислех си и аз по едно време да си хвана пътя, чат пат и още го мисля, даже и облаче ле бяло съм научила на изуст.
само се питам струва ли си и после прескачам на друга мисла - примерно що не взема да направя другия път една баница със спанак. или с маруля ако няма спанак на пазара.

щото купона трябва да тече.
а утре?
е, за утре ще мисля утре.



а днес ще поздравя гери янчева.
защото издаде книга и има смелостта да я покаже.
е аз няма да присъствам тялом, обаче знаете ли как й ръкопляскам от тук- чак до бургас се чува.
а довечера в пет ще седна на чашка кафе и чийника с бисквити.
и ще се гордея с нея.

тук, в гетото.
до 10 ти, когато гера лично ще ми донесе книгата си. с автограф и целувка.
той автографа много не ми е важен, но виж
сигурна съм че усмивката на гера и моята ще греят чак до америките.

дори и заради едно станиолче от дъвка 





Тагове:   Америка,   писмо,


Гласувай:
27



1. pumona - еми тъжно ми е и на мен,
02.12.2010 10:44
и никакво разпределение по ъглите.
ама хубаво си го написала, само дето на мен вече ми се дорева.
обаче както се казва - щастлив е не този, който иска това което нема, ами този дето е щастлив с това което има.
еми каквото таково - нека ни е весело, пък то не е гето, ако ти е хубаво с приятели.
Усмихвай се, чааак до кътниците да се види sowhat!
цитирай
2. karambol5 - Попитали една жителка на Сараево ...
02.12.2010 11:05
Попитали една жителка на Сараево как са оцелели повреме на войната ,а тя недоумявщо отговорила:
-Е па како? Тако !
Ако една жена от входа е сготвила има ядене за всички ! един ден едната ,другия ден другата !
Така се оцелява тук на Балканите !
Няма значение с какво е баницата ,важното е да е замесена със сърце :)
Не ми е тъжно щом има хора като теб :) Сами сме ,без да сме самотни !
Лек ден и Безсмътие желая !
цитирай
3. bambola - xaresa mi mnogo :)
02.12.2010 11:12
"Мъжка риза, усмивка широка до Бога, черна рошава дълга коса, до прозореца седнала, пуши и гледа как се буди ухилен светът"
цитирай
4. div - "и животът е жив"
02.12.2010 12:21
От мен добро отношение и тези думи на любим автор:)))
"Наздраве за това,че сме ЖИВИ!За това,че ДИШАМЕ!За това,че толко силно усещаме ЖИТОТА,че не знаем какво да правим с него!"
цитирай
5. ronya - хихи
02.12.2010 14:19
Точно преди час пред мен мина момче с тениска с надпис "I love my ghetto"...
И точно тва си мислех - ам шъ гу ловим я, кво друго да го...То и без тва на мен лично угодия няма...
Гуш :)))
пп. Мусакичка съм направила, да знаеш... ;))
цитирай
6. pevetsa - Не си струва, за Америката, но ба...
02.12.2010 19:30
Не си струва, за Америката, но баницата със спанак, би харесала на цялото гето, и купона ще тече.
Прегръщам те момиче, и Благославям Голамото ти сърце със ЩАСТИЕ!
Алекс
цитирай
7. demonwind - Всеки плаща цената, която е готов да заплати (част 1).
02.12.2010 20:29
В Америка не бих отишъл, освен при определени условия (които няма да коментирам тук). Иначе в Европа е горе-долу същото. Хората са сами, роботизирани до крайна степен. От работа вкъщи, от вкъщи на работа. Говоря конкретно за Белгия. Тук дори няма квартални магазинчета, както е в България, няма кафенета, няма нищо. Магазинчета има в циганско-негърско-турския-арабски квартал (който всъщност се простира почти в целия център на Столицата на Европа), но пък там си е истинско гето. Но - има едно НО... Как всъщност живеят тези хора в нормалните квартали? Блоковете приличат на почивни станции - има си специални хора, икономи, които се грижат за чистотата (за което им се предоставя безплатно жилище + безплатно отопление вода и т.н) на входа, за Коледа го украсяват и т.н. Да ти е драго да се прибереш. Да видим сега какво имаме (конкретно аз и моето семейство) в България. Блок в сравнително добър за живеене квартал - Връбница (някои селяндури, които са прескачали релсите на трамвая, когато са дошли "у Софията" веднага ще го обявят за гето, но за мен това е едно от малкото останали свестни квартали за живеене в Големо Село). Входът - нещо средно между бункер от филм на ужасите (където психопат държи своите нещастни заложници) и тоалетна (всъщност на миризма повече бие на второто). Опадала мазилка, тежка желязна врата с решетки (без стъкла) на входа, приглушено осветление и най-вече (през зимата) - СТУД! До ключа за лампата - списък с борчлии на Топлофикация и ВиК. От 24 апартамента длъжниците живеят в 21 (един апартамент е необитаем, а тези, които си плащат всичко, сме ние и едно младо семейство от долните етажи - дори когато сме живели мизерно в България, пак не сме допуснали да потънем в борчове - е, аз добре потънах към банките, ама това е друга бира, всеки иска да живее като наборите си на Запад). Сумите варират от 500 до над 5-6 000 лева (четирицифрените преобладават). За сметка на това обаче пред входа е автосалон - чисто новички лизингови колици среден клас.
цитирай
8. demonwind - Всеки плаща цената, която е готов да заплати (част 2).
02.12.2010 20:39
Срещам един от борчлиите - младо момче "бизнесмен", живее с родителите си, които работят държавна работа. На въпроса ми как е, почва да псува държавата и правителството, че заради тях са спрели и топлата вода завинаги и сега се поливал с канче, за да може да се изкъпе преди да отиде на среща с гаджето си. Щели да слагат бойлер, ама нещо им било много скъпо. Питам го за колко е взел чисто новичкото Рено (предния ден разбрах, че е негово). Реното струваше някъде към 22 бона... На лизинг. Несретника ми вика: "Е, не е като твоя джип". Да, братле, ама аз Туарега съм го взел също на изплащане, но без да дължа никому нищо и всеки месец късам от залъка на семейството си, за да го изплащам. Не крия, че се полакомих и се надскочих - сега осъзнавам, че ако си бях взел една грамадна Тойота пикап, сиреч камионче, щеше да ми излезе хем по-евтино, хем данъка щеше да ми е пет пъти по-нисък (да, по-нисък, пикапите в Белгия се водят друга, по-ниска категория, а Туарега си се води гъзарлък и си плащаш като гъзар). Но пак гледаме в паничката на другия. Добре все пак, че не живея в София - там само идваме да наглеждаме апартамента - нито можем да му вземем парите, нито ни се иска да пуснем вътре наематели-животни, които да бастисат и това, дето е годно за употреба. На 40 километра от София нещата изглеждат доста по-иначе - усмихнати хора (макар и бедни), по-малко завист, повече свобода... Едно време беше обратното - софиянци бяха на лайното горната кора, а хората от малкото градче нескрито завиждаха и злобееха. Сега имам чувството, че съжаляват софиянци, които всяка събота идват по вилите си и купуват домашно прясно издоено мляко, прясно сирене и кашкавал от мандрата (без ГМО), домашна ракия и каквото друго душа иска. Когато си тръгваме оттам, винаги го правим с насълзени очи и се молим за момента, когато фишът от Евромилиони ще ни сбъдне тъй желаната мечта - да си имаме малък бизнес (за да не стоим така, не можем) в малкото градче и да си живеем в малката, но уютна къщичка.
цитирай
9. demonwind - Всеки плаща цената, която е готов да заплати (част 3).
02.12.2010 20:48
Защото където и да отидем, сме чужденци. Но някак си е по-добре да те прекарват чужди, отколкото свои - онези поне плащат за чукането. А в Булгаристан хем те онодят, хем после се молиш като просяк да ти платят. Преживявал съм го и знам какво е. Знам какво е да не ти бовят заплатата с месеци, а после да те "глобят" с две заплати, защото си надигал глас, знам какво правех в такива случаи - неща, които ако ги опиша тук, прокуратурата ще се поинтересува от мен (макар че не се интересува за далеч по-сериозни въпроси) начаса, знам и ми писна. Затова реших да дойда тук (но не да мия черни задници, а да работя нещо, което мога и което съм учил) и да чакам по-добрите времена (ако въобще това стане в този живот) или печалбата от Евромилионите. Защото тук поне ако спечелиш, ще ти дадат това, което си спечелил, а в Булгаристан ще те налазят мутрите и ще вземеш кукиш. Същото е и ако се опиташ да направиш някакъв бизнес без протекции. На мен протекциите ми стигнаха дотам "патронът" да ми поиска печата и печата с подписа ми, които да глага където си пожелае (срещу 10 бона на месец). Да, ама после тези 10 бона ще ми излязат през мястото, което слънце не огрява, така че - Терминал 2 и адиос! Намери си друг балък, тарикате!
А иначе тук не е никак леко. Който си мисли, че е Обетованата земя, жестоко се лъже. Но поне не се облизваш в магазините и имаш малко от малко самочувствие (макар че на нас, българите и на румънците гледат като на второ качество хора - по-ниско стоим дори от негрите и арабите, които имат френски или белгийски паспорти). Но най-хубавото е, че предприемчиви българи (прредимно от турски произход) са отворили български магазини, където можеш да си купиш баницата със спанак, баницата с праз, тиквеника. Е, не са като точени от баба, но са БЪЛГАРСКИ, нямащи нищо общо с гнилата паплач. Защото ни остана единствено това - да бъдем българи по дух и да обичаме Родината, но не и държавата, от която всъщност избягахме. И ни остана да чакаме... и да се надяваме.
цитирай
10. demonwind - Пейо Яворов - Арменци (колко много отива това стихотворение на нашето дережде в момента)...
02.12.2010 20:52
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

цитирай
11. mimayordanova - Много истинско. И искрено. И тъжно. ...
02.12.2010 20:53
Много истинско. И искрено. И тъжно. И за двете страни. И за тези, които са тук, и за тези там. И всички чакаме. Едните самолета да излитне, а другите да кацне. Защото сме първо поколение на емигранти там и чакащи тук. Но и тази тъга ще мине. На четвъртото поколение. Което ще помни и знае, че майка му и баща му живеят на улица 943 незнам си в кой град, а баба му и дядо му на 832 в някой друг.
... И един куп още неща мога да напиша... Отваряш една не тема, а жива рана...
От 7 години дъщеря ми е във Франция. Бях миналата година 6 месеца там и знам. Като направех баница със спанак, нямаше на кого да дам...
А синът ми е пета година в Лос Анжелис. И не съм го виждала.
Повече не ми се пише.
Вие ме попитайте дали съм жива...
цитирай
12. demonwind - 11. mimayordanova
02.12.2010 21:06
Понякога, колкото и цинично да звучи, не съжалявам, че нашите си отидоха от този свят. Просто не знам как щях да ги оставя. А бяха честни хора и никога не са взели и стотинка от парите, които като студент носех (изкарани не с честен труд, защото честния труд в България пари не носи). Жена ми обаче има родители, а малкия винаги с плач си тръгва от прабаба му, да ни е жива и здрава, където тича на воля из двора, играе си с кучето (нищо, че има бълхи), въобще - чувства се свободен. Но животът, за огромно съжаление, не е само игра, а дворът и кучето не се ядат (за второто някои народи могат и да поспорят ;)), нито пък чистия въздух и слънцето.
Поне сега в Белгия има сняг и студ, което малко от малко напомня за нашата зима. Но с една подробност - с парно и топла вода вкъщи. За разлика от живота сред своите...
цитирай
13. sowhat - мима
02.12.2010 21:10
жива ли си?
цитирай
14. sowhat - демонуинд, благодаря за включването
02.12.2010 21:18
много искрено.
пак благодаря.
ще ти кажа защо - знам че когато попитам приятелите си как са - те отговарят - добре.
дори когато не са.
за да не си помисля, че са сбъркали с отиването си.
за да не изглеждат лузъри.
нека ти кажа - аз нямам всичко. поне не всичко, което искам.
но си плащам сметките, гледам си детето, справям се.
и не се оплаквам.
и знаеш ли какво - щастлива съм.
искаш ли да да ми кажеш - щастлив ли си?
ама честно?
цитирай
15. sowhat - ех, алекс
02.12.2010 21:23
знаеш ли как им липсва всичко това?
но както казах на демона, те не биха го признали.
накефи ме миналото лято един пич който след 15 години по чужбините се върна у дома и ми каза - купих къща на село да си отгледам детето.
като дойде време за колежи, може пак да се върнем.
пича беше на моите години и имаше бебе докато аз вече имах абитюрентка.
и добави -
повечето българи остават в чужбина заради пеймънта.
и защото искат като се върнат " у дома" за кратко да изглеждат преуспели, а това
това е твърде далеч от истината.

не казвам, че българите в чужбина не са преуспели.
напротив повечето са със сигурност.
просто съм убедена , че повечето от тях, са доста по нещастни и самотни от нас тук.
в кризата.
оная вечната в която сме родени, пораснахме и отгледахме децата си.
цитирай
16. sowhat - роня, а да ти е сладка мусаката
02.12.2010 21:24
аз пък направих от бабините картофки.
никой друг не ги прави като мен ))))))))))))))))
дъ бест съм у гетото шъ знайш ))
цитирай
17. sowhat - наздраве, див )))
02.12.2010 21:27
не ми ще да влизам в тъпи клишета, но
животът е това, което сами сме си направили и определено резултат от нашите си действия или без- действия ))
цитирай
18. sowhat - здравей Ел
02.12.2010 21:31
страхотна е моята Гера, нали?
никой друг не пише и не готви като нея ))))))))
цитирай
19. sowhat - хей, карамболича
02.12.2010 21:32
здрастииииииииииии ))))
цитирай
20. sowhat - здравей Пумона
02.12.2010 21:37
не ми е честно точно ти да си тъжна.
хайде да се усмихваме заедно )))))))))))))))))))))) чаааааааааааааааааааак до кътниците
цитирай
21. gerganayancheva - :)
02.12.2010 22:06
Емо... :) Знаеш! :)
цитирай
22. mimayordanova - жива ли си? Не, не съм. Не ти зная ...
02.12.2010 22:07
sowhat написа:
жива ли си?

Не, не съм. Не ти зная името за да се обърна подобаващо.
Ако ми дадат виза и отида само да видя детето си, знам, че ще оживея. Благодаря ти за отговора.
цитирай
23. sowhat - казвам се Ема
02.12.2010 22:25
и мисля , че си жива Мима.
голямата ми дъщеря се казва Мима. живее в Бургас от година и половина - учи и работи.
виждам я два пъти годишно за по два дни- за моя рожден ден и за тоя на сестра й.
аз не мога да ходя до Бургас.
снощи украсявахме елхите заедно.
жива съм Мима.
и ти си жива.
щом децата ни са на белото видело, и ние сме там. щом са щастливи.
затова сме ги отгледали - да им пораснат криле, па да литнат на високо и на далеко.
и ако Господ ми склопи очите без да съм я напрегръщала достатъчно, съм сигурна , че тя ще прегръща децата - колкото мен най малко и заради мен и себе си.
цитирай
24. sowhat - мда, Геро, знам
02.12.2010 22:26
чакам фотосесията, и кафето с автографа. )))))))))) и да те напрегръщам, разбира се
цитирай
25. mimayordanova - и мисля, че си жива Мима. голямата ми ...
02.12.2010 23:03
sowhat написа:
и мисля , че си жива Мима.
голямата ми дъщеря се казва Мима. живее в Бургас от година и половина - учи и работи.
виждам я два пъти годишно за по два дни- за моя рожден ден и за тоя на сестра й.
аз не мога да ходя до Бургас.
снощи украсявахме елхите заедно.
жива съм Мима.
и ти си жива.
щом децата ни са на белото видело, и ние сме там. щом са щастливи.
затова сме ги отгледали - да им пораснат криле, па да литнат на високо и на далеко.
и ако Господ ми склопи очите без да съм я напрегръщала достатъчно, съм сигурна , че тя ще прегръща децата - колкото мен най малко и заради мен и себе си.

Оф, разплака ме. Благодаря ти за думите.
цитирай
26. demonwind - 14. sowhat
03.12.2010 11:25
Докато подредя нещата в работата, чак сега сядам да ти пиша (вечер оставям очите ми да отпочиват, че цял ден се блещя срещу екрана ;)
Радвам се, че се чувстваш щастлива там, където си. Питаш дали аз съм щастлив? Ще ти отговоря честно - щастлив съм. Човек е щастлив, когато се чувства свободен. Щастлив съм, че съм сравнително близо до България (на два дни път с кола), щастлив съм, че хората тук ако не друго то поне нямат граници помежду си и пътуването от една държава в друга е толкова просто, колкото да отидеш от София до Горни Богров. Когато белгийската депресия ме налегне малко повече (че понякога времето тук е отвратително) и ми писне да им гледам оклюмалите консуматорски муцуни, паля колата и потеглям към Германия. Там хората са истински щастливи - благородно им завиждам, те са горди с това, което имат, срамуват се от това, което един човек, който дори не е техен сънародник, е направил преди години, но все пак са горди и със самочувствие на велика нация. Такава, каквато сме били и ние, преди да станем (и да си останем) турски кенеф. Щастлив съм, че отивам до хипермаркета само за един хляб (а не пълня догоре количката с храна като местните консуматори - следващата седмица половината храна отива в контейнера за боклук, но пък тук дори няма клошари, които да я изядат - просто отива ей така), защото в момента само той ми трябва, щастлив съм, че детето ми учи в нормално училище (то в България такива почти не останаха) и дружи с деца от различни раси, но не и с цигани. Щастлив съм и от работата си - за тази година имах към 120 дни платен отпуск, който оползотворих и в България, и в Испания, където за парите, които щях да дам за една седмица в България на Черномутрието ни, почивах цели 40 дни в огромна къща с личен басейн, а хазяйна не ни даваше да си купуваме домати - береше ни от своята градина. На нас, непознатите чужденци. Да, едно време такива бяхме и ние. И най-вече - щастлив съм, защото най-близките ми хора са щастливи и мога да им дам това, което искат.
цитирай
27. demonwind - 14. sowhat (продължение)
03.12.2010 11:30
Щастлив съм и че аз и жена ми можем да работим така, че да не си чакаме после с месеци заплатите (или да ни изгонят без да ни платят, както стана с нея в България - после трябваше да се принизя до ниво, което не е присъщо за мен - да отида с двама верни другари в офиса на фирмата, която се подигра с жена ми и да накарам виновните да прочетат днешния вестник. Който беше увит около метална тръба...) и да се крием като престъпници, когато си ги вземем насила... Но най-щастлив ще съм, ако в България се появи българския Пол Пот или Пиночет и започнат масови разстрели (без съд и присъда) на хора, които не са допринесли с нищо и са навредили на обществото ни. За да могат тогава хора като мен и теб да се чувстват наистина щастливи и свободни, горди с това, че са българи, а не тоалетна хартия в турски клозет...
цитирай
28. sowhat - скъпи демоне
03.12.2010 11:58
виждам че казваш че си щастлив.
така казват всички.
и мария. и дидко.
същото, което каза и ти.
нека изброя с какво:
плащат ти редовно, имаш добра заплата, според труда си, купуваш си редовно храна, имаш нормална почивка и детето ти учи в добро училище, няма мутри.

какво не видях тук:
къде са приятелите, които ги е грижа за теб?
кой те разсмива когато си самотен?
кой ти носи пилешка супа, когато си болен или отива да ти купи лекарствата?

имаш си всичко, демоне.
вещи, спокойствие, материални блага.

никъде не прочетох и в редовете и между тях, щастлив съм защото знам, че обичам света и съм сигурен, че и светът ме обича.
защото съм част от него.

да се изправиш срещу света, не значи -ето ме, не ми пука за теб, да се изправиш срещу света, означава -обичам те с всичките си несъвършенства и ми пука за теб.

и така, хората имаме съвършено различна представа за щастието - ето аз съм щастлива със своята, искрено се надявам ти да си така със своята.

защото, мен и хората , можете да ни заблудите.
но не залъгвайте себе си.

животът не е красивата снимка пред чистите улици и красивите къщи и коли, която ще ни изпратите за Коледа.
животът е огнище, пред което има някой, който те прегръща
цитирай
29. demonwind - 29. sowhat
03.12.2010 12:33
Права си, забравих най-важното - приятелите. В България те останаха много малко (истинските, другите, дето идват, когато купиш Talisker и Lagavulin, не ги броя ;), но нали затова са комуникациите? А и всеки си има свой живот и се бори с него мъжки, така че не остава много свободно време. Един от най-близките ми приятели пък е шофьор на ТИР, който поне веднъж на три месеца минава през Белгия и ни гостува за по два-три дни. Купонът е невероятен, за ужас на белгийските ни съседи ;) А и може би най-големия късмет ми е, че тук работя с българи (не че целия отдел са ми приятели, но определено има свестни хора, на които можеш да се опреш във всеки един момент. Отделно си имаме и други приятели (отново българи, западния човек е вълк-единак - дай му да се наяде и напие, друго не го интересува), с които споделяме свободното си време. В Испания също - благодарение на това, че сме контактни и доста по-различни от западняците, и сред местните хора, и сред българите, си имаме приятели.
Това исках да ти кажа, но забравих най-важното - хубаво е да си гражданин на света (в случая Европа, за Америка и зомбираните еврейски мозъци, които живеят там, въобще не си и мисля) и да правиш така, че да се чувстваш щастлив навсякъде, където отидеш. Дори и в Албания... ;)
цитирай
30. pontis - ...
03.12.2010 13:49
(искрено и лично ... или какво ми се случи в живота, ....)
добре, че най-отгоре в този постинг свети самата тя
цитирай
31. sowhat - понтис
03.12.2010 14:01
http://www.youtube.com/watch?v=g6q2HDKehUQ

)))
цитирай
32. pontis - триста дяволи ...
03.12.2010 14:37
хиляди....
кои от кои по ...
и едно същество, в безумно червено.
Отвъд всичко това.
цитирай
33. sowhat - винаги отвъд
03.12.2010 14:41
)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6304951
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031